Хайде! На теб говоря! Изкрещи! Не трябва да продаваш душата си!

Те, всички онези с повърхностните мозъци, наричащи себе си политици, вече са подредили местата си на лъстивата софра, върху която се въргалят твоите пари, твоите данъци, твоята съдба.

Трактори, тикви, редосеялки, боядисани, педерасти, нискочели бакали на хапчета, дебелосерковци, готвачи – милионери, дрисльовци, лайнари – всичките облечени в лъскави костюми, ухилени, натъкмени с фотошоп, изкуствени, лицемерни, фалшиви – ви се хилят от всеки плакатен ъгъл и дувар.

Едни и същи.

Години, години, години – едни и същи измекяри.

Всичките – до един – вече се договориха, изменкаха се – нищо че са „врагове”. Всичките – до един – с потни сънища и мазни пръсти вече броят далаверата, която ще консумират от твоя залък.

Всичките – до един – селски тарикати, които си боядисват косите, евтини парчета, които си избиват сексуалните комплекси с бентлита, гъзомийци, които говорят за доброто и промяната на Варна – всичките – до един дори и не стават за е…е, както би се изразил истинският варненец, а не онзи, когото платено отбелязват в социологическото проучване.

Те са долнопробни типове.

Всичките – до един – завързани в симбиози, взаимозависимости, далавери и предателства зад фасадата на заучените приказки колко ще се грижат за вас. И за града ни.

Хайде! На теб говоря!

Изкрещи!

Не трябва да продаваш душата си!

Ако си омерзен и объркан, и не знаеш за кое „по-малко зло” да гласуваш, просто НЕ ГО ПРАВИ!

Не трябва да плюеш в душата си!

Някога, преди ужасно много години, вероятно в някакъв друг живот, вървяхме боси и крещяхме „SHOUT”. Една група бунтари бяхме – тогава, когато да гъкнеш си беше истинско престъпление.

Боси, крещяхме „Im talking to you”. Напук на всички онези с повърхностните мозъци.

Много години по-късно моята тайфа не се е променила, макар и пръсната по целия свят.

Моята тайфа на свободата.

Много години по-късно едно момче, което тогава ни учеше с цялото си присъствие на свобода, е тук.

В шибаната България.

И пак ще крещим с цяло гърло: „Shout”

Всеки от вас има такова момче в живота си, всеки има един такъв брат – приятел. Ако не го е дочакал, то поне го е мечтал.

Затова ритнете им един шут в задника на всички страхливи дрисльовци на тези избори във Варна.

И се върнете при душата си.

Те вече са изчислили до стотинка алчността си.

И тъй като тук, на тази българска територия, няма хъшове, нито бунтари, просто се върнете там, където е чисто.

И ги оставете да се накрадат.

Щом не се решихте да направите друго, освен да се продавате.

Поне за миг, ако излезете и се върнете там – при онзи чист приятел, който винаги е бил убийствено свободен – така както на вас ви се е искало, но никога не сте посмели да го направите – това ще бъде истинската ви победа.

Миг вътре в онзи, който никога не бяхте.

Хайде! На теб говоря!

Изкрещи!

А онези, с повърхностните умове, ги остави на Бог.

Той е безпощаден.

Веселина Томова