ФЮРЕРДЕМОКРАЦИЯТА – ДОВИЖДАНЕ ИЛИ СБОГОМ?
Историята на човечеството започва със слизането на маймуната от клона и се надяваме да не свърши с разбиването на атома. Очовечаването продължава стотици хиляди години с големи и малки открития. В битката за съществуване след тоягата се използва камъкът за оръдия на труда и за оръжия. Овладява се огънят и започва царството на металите. Опитомява се кучето, после и други животни стават „приятели” на човека. С растениевъдството приключва скитническия живот на племето. Изправеният човек-разумният изтребва неандерталците и населява континентите. Страхът му от небесни и земни сили ражда магията религия – жрец. Частната собственост ражда друга магия – вождизъм. Съюзът жрец-вожд ражда държавата.
Царе, крале, императори, президенти са рожби на различните условия на живот по континентите и на различни политически системи. Олигархии, монархии, републики с огън и меч прекрояват граници, воюват за територии, за континентално и дори за световно господство. Свои рецепти за най-съвършено общество предлагат консерватори, либерали, социалдемократи, болшевики, фашисти, националсоциалисти, радикални ислямисти.
В съвременната история две световни войни разделиха, дори раздробиха на части нашия тъжносмешен Двадесети век и ни препратиха в Третото хилядолетие от Рождество Христово да преодоляваме и преосмисляме последиците им. В Стария континент се проправяше трънливия път към Европейския съюз и бъдещата държава Съединени европейски щати. В съвременната история на България разделителните жалони се поставят със загубени войни и „спечелени” национални катастрофи. На 10 ноември 1989 г. загубихме брънката от веригата, обвързала ни на 9 септември 1944 г. със съветската империя и спечелихме, според моето определение, политическа демокрация в условията на икономически посткомунизъм. Време на Преход, който с общи усилия на „социалдемократизирани” комунисти и техни сини, жълти и други цветови мутанти ни вкара в подземието на общоевропейския дом и стремглаво ни изкачи до мезонета му с притежанието на най-позорни и най-смъртоносни за българите рекорди.
Време, за което специалисти от различни науки търсят определение и за периода от 2009 г. до наши дни, съответстващо на установената форма на диктатура. Предлагам определението за управлението на партията „Граждани за европейско развитие на България” – фюрердемокрация. Терминът „фюрердемокрация” е използван за първи път от германския учен Макс Вебер в началото на Двадесетия век. Вебер е един от „бащите” на науката социология и е икономист, философ и историк, специалист по индустриалното развитие на капитализма и доктор по право с изследване на законодателството на Древния Рим в областта на земеделието.
Проф. Вебер става международно известен с книгата си „Протестанската етика и духът на капитализма” (преведена и на бълг. ез.). Той се противопоставя на опитите на марксизма да набута историята на човечеството в тясно ограничена икономическа схема и предлага модел на идеалния тип на социален живот и на политическа система. Според него социалните фактори, свързани с културата и с етични и религиозни ценности, съдействат за развитието на икономиката и на обществото.
Фюрердемокрацията за Вебер е държава от президентски тип, в която фюрерът (водач) общува пряко с масите. Европа е навлязла в период на разочарование на гражданите от своите управляващи и търсят нови политически програми. Вебер използва изследвания на френския лекар и социален психолог Густав Льо Бон и специално на книгата му „Психология на тълпите” от 1895 г. (преведен, заедно с още десетки негови книги, в България преди Първата световна война). Льо Бон пише за настъпващата „ера на тълпите”, за „ разрушаването на религиозните, политическите и социалните възгледи” – „елементи на нашата цивилизация”. Авторът предсказва, че „утрешните общества” трябва да се съобразяват с „нова сила”, с „един нов господар на съвременността – мощта на тълпите”, с „чувствата и морала на тълпите”.
И Льо Бон, и Макс Вебер, и хиляди историци, политолози, социолози и – разбира се – и политици и дори военни, внимателно са чели и продължават да четат италианеца Николо Макиавели и най-вече „Владетелят”, книга,появила се още в началото на ХVІ век. Макиавели е истинският създател на политическата наука за управлението на държавата. В политологията макиевелизмът е синоним на двуличие, цинизъм и пренебрегване на морала в името на властта. Но Макиевели е обладан от една тогава велика цел – обединението на разпокъсаната на княжества Италия и допуска владетелят (принцът, князът), в името на единството – власт и народ, да използва отначало и насилие, но в рамките на правото и свободата – гражданите трябвало и да се страхуват и да го обичат!
Идеята за фюрердемокрацията беше осъществена в края на Първата световна война под форма, която едва ли е очаквал Макс Вебер. В Русия Ленин, Троцки и болшевиките създадоха държава на „пролетарската демокрация”, ръководена от една партия, начело с нейния вожд (немската дума фюрер е заменена с руска!). Вождът отначало, обожаван, после е и обожествен, постави началото на най-страшния терор в историята на човечеството. Мусолини с фашизма и Хитлер с националсоциализма прегърнаха пътеводната идея – водач плюс „демокрация”, „произтичаща от народа”, но ú придадоха европейско лустро.
В българския вариант на политическата система фюрердемокрация формално съществува държава, изградена според принципа на разделение на властите. Но водачът си създаде политическа партия, на която постави задача да срине устоите на този принцип. В спечелени с лъжливи обещания избори в Народното събрание беше вкарана истинска улична сбирщина, допълнена с десетина купени явно или тайно послушковци. Под петата на Бойко Борисов Народното събрание се превърна в жалка слугиня, достойна за моята епитафия от 2011 г.: „Тук има много месо и малко мозък!” Правителството, също сглобявано и досглобявано със събирани от улицата министри, още по времето на управлението на кабинета започна да получава оценки от юристи, политолози и специалисти от различни области на живота, които би трябвало да засрамят и най-закоравелите хайдуци. Припомням само няколко от тях: „шайка от разбойници”, превърнала „обществото в глутница бездомни кучета” от „министри, луди за връзване” и управлявана от „най-простия” и „нагъл” министър-председател в цялата история на съвременна България.
Тандемът Бойко и Цецо – „кучия син” и „всечуващото ухо”, се хвалеше почти четири години, че е пречупил гръбнака на организираната престъпност („ухото” започна да я нарича „тежка”). Истината бързо лъсна. През октомври 2010 г. писах, че начело на организираната престъпност в България са управляващите. Водачът вкара мафията на най-високите етажи на властта и я брани с полиция и с купени прокурори и магистрати. Границите ни се отвориха за невъзможна в нито една европейска страна контрабанда на всевъзможни стоки, цигари, наркотици, храни, включително и боклуци, заплашващи здравето и живота на българите.
Под заплаха е националната сигурност на България:нарушена е конституцията, гарантираща правата и свободите на гражданите; с демографската криза; с бягството на интелектуалния елит и на работоспособно население в чужбина; с масовата „битова” престъпност; с „кретаща” и пред пълен провал икономика; с невъзможността на огромната част от населението да осигури елементарните си нужди, дори живота си; вождът се е обкръжил с ласкатели, които и за шутове не стават (в Средновековието шутовете в кралските дворове са се отличавали с висока интелигентност и духовност!), но са съучастници в най-тежки престъпления срещу българския народ; Министерството на вътрешните работи е оглавено от екип, грижещ се главно за благополучното съществуване на обкръжението и за хвърляне на прах в очите на гражданите и ръководителите на Европейския съюз с измислени успехи в „борбата” с „тежката” престъпност.
Но според идеята в проекта „фюрердемокрация” вождът, дори когато си служи с насилие и най-нагли лъжи, трябва да се представя пред тълпите като герой („почти” като Херкулес или поне като „тигър”, разриващ с телеса противниците на футболния му отбор, пазен от „честни” съдии), на когото позастарели европейски дами и господа измерват с педи умствените му възможности. И също като добрия цар да обещае, че ще поправи „дребните грешки” на режима в следващите четири години („грешка, казал таралежът, слизайки от четката!”) с удвоени сили и все за благото на „своя” народ.
След като беше принуден да избяга от народния гняв и се укри временно в Правителствената болница, кукловодите му го пуснаха отново сред тълпите да се отърква в полите на сълзливи баби и кротки девици, на които вече не пъхаше с мръсните си ръце залъци в устата от питките, с които го посрещаха (забраниха му го!). Вече не реже ленти на клозети и канали, а сочи със замах мостове и недовършени пътища, без да му мигне окото след лавинообразните разкрития на част от разпадащата се негова партия за „качествените” разговори, които води и които ще влязат в наръчника за бъдещите управници как не се говори, не се действа и не се „пикае”, когато нечие ухо дебне!
Вождът кучегледач обаче изтърва едно важно признание. Въпреки милиционерския ботуш, с който тъпчеше народа, се оказа, че успоредно, и дори над МВР, се е появила някаква тайна, много по-мощна сила, може би власт, с която той не е успял да се пребори. Автогол, „тигре”! Върховете на съдебната власт трябва да разнищят и да разбият тази „сила”, къде се крие и да прекъснат жизнените й сокове, за да спасят България от пълното й сриване, да спасят честта й пред ръководителите на Европейския съюз и пред европейските граждани. Да им помогнем с гласовете си на 12 май, за да се изпрати на бунището на историята българската фюрердемокрация и в затвора – вожда и престъпната му клика. А там глутницата да ближе раните си и да обсъжда има ли един милиард лева „фюрерът” и с колко стотици милиони са се облажили помощниците му. Става дума за тридесетина милиарда лева, откраднати от мен и от теб, избирателю. Просто – събуди се!
Проф. Милен Семков
Колаж: Владимир Дойчинов