ФАМОЗНИЯ БЪЛГАРСКИ СЮЖЕТ „ДЕТЕКЦИЯ НА РУСКИ ШПИОНИ И ДЕФЕКТИРАЛИ ЗЕНИТНИ РАКЕТИ“, ДОСТОЕН ЗА ТРАГИКОМЕДИЯ С НАШЕНСКИ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ БЛЯН, ЖАДУВАЩ ЗА „ОСКАР“

Дефектирал снаряд, дефектирала мина… не е ли известно кога и как се констатират?

По какъв критерии ще се определя коя зенитна ракета е „дефектирала“?

Когато в политиката ни тотално се настанят неслужили в армията ни разглезени момченца, с претенции на кухи магистратури по национална сигурност, както и продажна измет, заменила и осребрила социалистическите си пагони със „зелени“ банкноти, „дефектирането“ тотално колабира националната ни сигурност.

Дефектирали мозъци разнасят дефекта си с вихъра на епидемия.

Днес президентът ни открито, в ефир, разяснява как е необходимо да работят службите след като са установили, че някой е агент на чуждо разузнаване.

Хвала!

И сега очаквам отново да се появи някой хоноруван  експерт, който с болезнено чувство да заяви, че има спешна нужда от „детекция“ на дефектите в националната ни сигурност и военната ни сфера, защото както президентът Радев сподели:

– националната ни сигурност не е боксова круша.

Нищо, че всяко амбициозно недоразумение в политиката ни гори да се изявява и да си чеше комплексите с националната сигурност, независимо от това, че няма никаква представа какво е да служиш.

Важното е да смяташ, че боксовите ръкавици ти прилягат, независимо от слабостта, бинтована в илюзиите на обречения им размах.

‘Боксовата круша“  е тиха!

От нея се иска да поема ударите, а не да удря.

За това настояват пред нея партийните ни първенци.

Тя трябва да е част от  далаверата, облечена в кожуха на фалшив, но помпозен национален интерес.

И никой „детектиращ“ удар да не е в състояние да съдере пословичното й партийно послушание.

А за пред народа, сеирът и зрелищата са препоръчителни.

Сеирът винаги подхранва невежието и носи дивиденти на партийния тарикат.

Такъв е и шедьовърът на последните ни дни:

„Детекция на руски шпиони и дефектирали зенитни ракети“ – фамозен български сюжет, достоен за трагикомедия с нашенски, евроатлантически блян, жадуващ за „Оскар“.

Та като чух този изумителен абсурд на политическата ни мисъл – да предоставим „дефектиралите ни зенитни ракети“ на Украйна, се сетих за думите на св. Козма Етолийски:

„Ще дойде време, в което там, където сега юнаците си окачат пушките, циганите ще си окачат инструментите“.

Едно е разумът в делата ни, а друго е болнавата амбициозност, която е породена от вътрешно користолюбие и едновременно с това е задушена от безрасъдна външна намеса.

Обречената й заможност предизвиква неусетно главоболие, а след това донася бавно и позор.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС