Фабриката за убийства – 2. Генезис. Как добрите момчета станаха лоши

И отново заработи фабриката за убийства. За по-малко от 24 часа бяха разстреляни един бизнесмен и „хроникьора на мафията”. Всъщност тази фабрика никога не е спирала. Като всяка фабрика и тя си има собственици, директорски борд, пресаташе за връзки с обществеността, офицери за свръзка с когото трябва, момчета за мокри поръчки, бодигардове, политически технолози, рекламен отдел, агенти под прикритие, анализатори и всичко необходимо.

Тази фабрика е подгизнала от кръв, пари и власт. В нея се трудят неуморно момчета, които някога бяха добри. Едните бяха спортисти, другите – полицаи.

Имаше едно време едни железни момчета. Георги Стоев е едно от тях.
Или поне е искал да е като тях. Те бяха шампиони по борба и гребане, по джудо и карате. Уважаваха ги, награждаваха ги, аплодираха ги, снимаха ги с Първия партиен и държавен ръководител и тези снимки красяха първите страници на вестниците. Бяха добри момчета, обичаха битките и победите, бяха яки и млади. И както си бяха яки и млади, изведнъж откриха, че времето на битките и победите, на славата и почестите, е изфучало със скоростта на БМВ последен модел. Олимпийските надежди бяха повехнали.

И както си бяха с анцузите, нарамиха бухалките и захванаха да ни охраняват от тях самите. После смениха анцузите с “Версаче”, кецовете със “Саламандър”, москвичите с мерцедеси, медалите с наркотици и хазарт, а бухалките – с гранатомети. Шампионите се превърнаха в Круши и Крокодили, в Мечки и Маймуняци. В мутри. Които се самоизтребват и си организират пищни мафиотски погребения – буквални цитати от “Кръстникът”. Георги Стоев стана един от тях.
Тези, които стреляха първи, се смяха последни. И сега са “уважавани бизнесмени”. Празнуват рождените си дни като национални празници, организират благотворителни коктейли, финансират партии, свалят и качват правителства, назначават министри, имат наемни убийци, наемни полицаи и наемни магистрати, наемат най-маститите адвокати. А адвокатите си мислят, че да извадиш от затвора христоматиен бандит е предизвикателство към техния професионализъм. И не им идва на ум, че най-голямото предизвикателство днес е да защитиш почтения гражданин.

19 години се питаме защо и как довчерашните антитерористи станаха терористи, довчерашните барети станаха бандити, довчерашните антимафиоти станаха мафиоти.

Много просто. Защото добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си искат. Затова добрите момчета станаха лоши. Защото не искаха да отидат в рая. А някъде другаде. Навсякъде другаде. Защото раят е на небето, той е и единствената сигурна награда, запазена за хората на закона.
Защото най-изкушени са тези, които най-много знаят. А най-много знаят за подземния свят тези, които воюват срещу него.
Защото изобщо не става дума само за пари и просто за пари. А за смисъла на усилието да бъдеш човек на и във закона.

През последните 19 години този смисъл беше взривяван периодично.
Само за 3 месеца Филип Димитров (министър-председател), Светослав Лучников (министър на правосъдието), Петър Стоянов (заместник на Лучников), Александър Джеров (председател на парламентарната законодателна комисия), Васил Гоцев, Георги Марков, Иван Григоров (тогава скромен дописник на „Демокрация”), Иван Татарчев, Петър Костов (след малко ще разберете кой е той) изхвърлиха на улицата 650 магистрати. Като преди това взривиха закона за ВСС, разтуриха ВСС на четвъртия месец при конституционен мандат от 5 години, вкараха във ВСС адвокатите (нещо недопустимо).
“Няма да позволим в България да правораздават сталинисти! Ще сменим членовете на ВСС и няма да позволим на идиоти и полуидиоти да останат в съдебната система!” – крещеше Георги Марков през 1991-а. По-късно го възнаградиха с ролята на конституционен съдия.

През февруари 1992 г. Петър Стоянов написа в. “Дебати”: “Прокурорския, съдийския и следователския състав трябва да бъде променен навсякъде” – само така “един нов ВСС би могъл да проведе кадрови промени, които ще създадат новото лице на българското правосъдие”.

По същото време в сп. “Общество и право” Лучников казва: “Ще се отстраняват от съдебната система само скандално непригодните, флагрантно провинените, слугите на телефонното право, угодниците в името на лична кариера”.
В прочистването на прокурорите главната роля беше възложена на лицето Петър Костов – довчерашният тоталитарен кадровик на Главна прокуратура, преобразен на свежо демократичен заместник-главен прокурор. Излишно е да обяснявам, че кадровикът на Главна прокуратура съвсем доскоро е получавал заплати от две места и се е подписвал на две ведомости. На едната с името си, на другата – с псевдонима си. Хитрото агне от две майки суче. Това е човекът, който решава, сочи и казва: “Тоя да си ходи, тоя да остане!” Той е дясната ръка на невзрачния адвокат Татарчев, турен от СДС за главен прокурор.
„След приватизацията има много ниви за оране”, ще каже цинично на изхвърлените Васил Гоцев.

Винаги ме е вълнувало кои са ангелите, разставени по върховете на съдебната система, снабдени със статут на несменяемост, с имунитет, с пълна неприкосновеност и недосегаемост и с една неограничена, безконтролна и неконтролируема власт? В какво точно се изразяват техният “професионализъм и морал”, тяхната “почтеност и безпристрастност”? Изобщо – как изглежда “новото лице на българското правосъдие”, както казваше Петър Стоянов?
Сред неприкосновените заблестяха двамата Ивановци – Татарчев и Григоров – хора без секунда съдийски, прокурорски или следователски стаж. Единият стана главен прокурор, а скромният дописник на “Демокрация” – председател на Върховния съд, член на Конституционния съд, председател на Върховния касационен съд.

Ако преди 10 ноември си осъдил на 5 години някого, понеже неблагоразумно твърдял, че западната техника била по-добра, през 1992-а автоматически се прераждаш в неприкосновен. Така се прероди съдия Людмила Стаменова. Така се прероди и съдия Росица Дамянова, успяла да уреди човек с 15 години затвор, пък по едно съвпадение мотивите към присъдата и следственото заключение на Държавна сигурност били написани на една и съща машинка.

Така се прероди и следователят Богдан Карайотов, който чрез бой, шантажи, скалъпен следствен експеримент и фалшива съдебно-медицинска експертиза изработи смъртна присъда за Ваньо Александров, обвинен в убийството на съпругата си. Смъртната присъда за щастие не беше изпълнена, истинският убиец беше заловен случайно.

Прераждането на Петър Костов е христоматийно. Ще добавя само, че синият екзекутор на Главна прокуратура е и червеният екзекутор на “Тексим”, и ловешки прокурор по времето на лагера “Слънчев бряг”.
За да бъдеш назначен за неприкосновен, се оказа напълно достатъчно преди 10 ноември да си бил разследван. Не за инакомислие. За корупция. Като скандальозните Мишо Дойчев (с псевдоним “Нахалник”), Руско Карагогов и печално известният прокурор Николай Колев.

За 3 месеца СДС превзе съдебната власт, както се превзема вражеска крепост, оплячкоса храма на Темида, самата богиня изнасили, а съда и прокуратурата превърна в брутален инструмент за политически репресии. В машина за производство на полицейщина, беззаконие и смръзващ страх в обществото. В параван за всяко свое беззаконие. И главно – в послушно средство за преумножаване на личното богатство на своите верни и хранени хора.
После неприкосновените запяха с мутрите, а изхвърлените станаха адвокати на мутрите. И ако в съдебната система останаха и читави хора, то е само поради липса на време, недоглеждане, фатална разсеяност или случайност.
Така беше извършено първото и най-съдбовно за България убийство – убийството на Темида. Година и половина преди христоматийния разстрел на Крушата.
Това е единият пласт. Другият е МВР. До 10 ноември МВР беше зловещ политически инструмент. За 18-те години след 10 ноември МВР не просто запази тази своя зловеща роля. МВР беше превърнато в най-влиятелната част от непоклатимата паралелна власт, която концентрира гигантска политическа и икономическа власт.

Правителствата на Луканов и Димитър Попов изхвърлиха от МВР 9 000 души. Правителството на Филип Димитров – 12 500 души. Правителството на Любен Беров – 13 000 души. Правителството на Иван Костов – 21 600 души. Сегашното правителство – 3 900 души. Общо – 60 000 изхвърлени на улицата.
Какво стана с тези хора? Къде отидоха? Някои карат таксита, други охраняват именията на някоя мутра, трети преживяват някак. Останалите емигрираха в подземния свят. Защото те имат информацията. Те държат връзките. Те притежават контактите. Те знаят технологията на всяко едно престъпление. Те могат да прикрият всяко престъпление. Те имат приятели, които продължават да работят в МВР, но вече като безценни информатори на групировките.
Така МВР се превърна в сърцето и душата на паралелната власт, на олигархията.
Бандитите управляват чрез политиците, политиците управляват чрез бандитите. Това е директорския борд на фабриката за убийства. Той е извън и над всякакъв закон. Защото той пише законите.

Борците станаха “борчета”, защото друго не могат и не знаят. Баретите станаха бандити, защото могат и знаят много. Тяхното можене и знаене не интересуваше и не интересува държавата. Държавата, управлявана от директорския борд на фабриката за убийства, превърна своите защитници в престъпници. И само така, единствено така, ги припозна като участници в управлението. Като борци и барети, добрите момчета бяха безсилни и беззащитни. Като бандити получиха неограничена власт и пълната закрила на закона. Дори когато обитават вонящите подмоли на паралелната власт, където се помещава фабриката за убийства. Тази фабрика няма да спре, докато не бъде разгромен нейния директорски борд.

Велислава Дърева

“Всеки ден”