Уютните журналисти в уютните обществени медии
А думите, извадени оттам, биват забравени почти след изчитането им. Хората в тези краища, заети с двора, къщната работа и смазани от годините и недоимъка, не мислят много-много върху това, което някой цитира от едно друго пространство. А и вероятно то им звучи като от друга планета.
Наближават избори. В ефира и нета прелива от флашки, компромати, СРС-та, ЕГН-та…Направо човек да се удави в тях. Ако обаче…има достъп до нета и може да направи сравнението. И има времето да си направи изводите. А ако остане до ефира, трябва безпрекословно да се довери на продукцията му.
Защото ефирът не ви пита. Защото ефирът възпроизвежда едно политико-социално говорене на политико-социално втръснали до болка хора на всички. Което обаче няма значение за обществените медии и работещите в тях. Кадруването ги е замислило така, че да обработват застаряващ контингент както трябва.
Аз съм един от тези журналисти. Аз също работя в ефирна медия, за която плащате вие. И смятам, че и двете – БНР и БНТ, имат ресурса, за да бъдат по-различни от това да ретранслират думи на официалните лица. Тоест, да бъдат по-близко до вас, така че на практика вие да питате управляващите и да искате от тях каквото трябва. В т.ч. и да ги уволнявате, като не си вършат работата.