УСПЕХИТЕ В СИГУРНОСТТА – ЕДНА ГОДИНА ТЕАТРАЛНИЧЕНЕ
Правителството публикува доклад за едногодишното си управление. В него, независимо от лаконичността и оптимистичния тон, като че най-големи са успехите в сектор „Сигурност“. За такива се смятат: сливането на ГДБОП и ДАНС, намаленото подслушване и гарантираната законност при прилагане на СРС; изготвянето на интерактивна карта на престъпността. Въведени са мерки за пресичане на контрабандата с храни;
От доклада се вижда, че управляващите считат, че дейността в сектора е най-показателна за добрата им работа.
Това ме плаши, защото ако наистина Орешарски счита така, то нещата в държавата са много зле.
За една година в сектор „Сигурност“ само се вдигаше пушилка, харчеха се пари, сменяха се ръководните кадри, така че сега в МВР управляват служители от ДАНС – нещо непродуктивно и дори конфронтиращо ръководния състав със служителите. Прословутите акции по границата и вътрешността на страната натовариха данъкоплатеца с по 150 000 лв. на ден – командировъчни на специалните полицейски сили и полицаите на границата, което годишно е над 50 млн. лв. Полицаите се превърнаха във вардяни на парламента, черешите и футболните мачове, а гражданите отново бяха оставени сами на себе си (е, по програмата за временна заетост бивши безработни следва да направят това, което специализираните полицейски сили не успяват).
В законодателната област бе сътворен един закон за МВР, в който безотговорността за министъра и развиването на кадрите без конкурс бяха въздигнати в принцип и дори обявени за нова философия, обосноваваща разделянето на политическото от професионалното ръководство.
Разделянето бе илюстрирано от подхода главният секретар да бъде предлаган от министъра и избиран от Народното събрание, демонстрация, която заедно със запазване на управлението на човешките ресурси, показва единствено безпределната власт на министъра. Иначе законът е пример за простото аритметично правило – при смяна на местата на събираемите, сборът не се променя. Копи-пейст творчеството само размества отделни части на закона, без да го променя по съществен начин.
Законът за специалните разузнавателни средства, приет в началото на това управление, е по-лош от предишния, като алогично обединява закон, регламентиращ дейност, с ведомствен закон. Неясни трактовки и определения, непълни дефиниции. Единствената новаторска част – свързана с обвързване на заявката за СРС със заплащане от заявителя, бе временно суспендирана. Отговорността на министъра на вътрешните работи (явно уплахът от съдбата на Цветанов, изучаващ практическото право и съдебната система, въздейства) за СРС с трансформирането на ДОТО в самостоятелна агенция е премахната, но порочният кръг съществува, защото той е и вицепремиер, отговарящ за ДАТО. Защо не се възприе идеята агенцията да е под наблюдението на правосъдния министър, е тайнство, за което има отговор, но той няма да се хареса на управляващия екип.
Законите, свързани със сектора, не бяха обмислени и подготвени – няма закон за националната сигурност, пробутва се проектозакон за управление на системата за сигурност – всъщност определящ властовите механизми и добавящ управленски хранилки към МС, но не показващ каква е архитектурата и общата механика на системата – т. е. определено е кой ще управлява, но не и какво. НСО и НРС отново останаха без закони.
Интерактивната карта на престъпността няма как да бъде информационна основа на противодействие на нарастващото разбойничество в страната. Информационната периферия, която трябва да обезпечава тази интерактивност е същата, докладваща за ежедневно намаляване на престъпността и повишаване на разкриваемостта – хубавини, които българските граждани усещат на собствения си гръб, макар и с неудоволствие, напук на медийните победи. Тази интерактивна карта е поредният хартиен дракон, наред с продуцираните при всяка власт списъци на криминалния контингент. Интерактивността се възприема като основа на медийна презентация (а може би просто като по-завързана дума) различна от действителността.
Успехите в борбата с контрабандата започват и завършват с въвеждането на мерки за пресичане на контрабандата на храни. Контрабандата на цигари и наркотици си върви на пълен ход, което се отчита в докладите на Държавния департамент на САЩ и на други наши партньори, а заловените стотици късове цигари не са нищо повече от няколко стека.
Когато се броят късове, а не стекове, е ясно за какво става дума. За подобряване на статистиката би могло да се отчитат и идеални половинки късове. Всъщност не би могло да бъде по-различно защото граничната стража продължава да се ръководи и сега от същия директор, който управляващите обвиняваха преди изборите за огромната контрабанда и провала на влизането ни в Шенгенското пространство. Всички помнят уволнението на директора на софийската дирекция на МВР заради продаваните безакцизни цигари на Женския пазар. Идете още днес и вижте какви цигари се продават там.
Не трябва ли министър-председателят веднага да уволни министъра на вътрешните работи или поне главния секретар?
Намаляването на подслушването засега е само предполагаемо, защото все още нямаме отчет на контролен орган за 2012 и 2013 г. Що се отнася до исканите и използвани по ЗЕС информации за комуникациите, то те са нараснали приблизително двойно, което е показател за контрола над гражданските комуникации, но в обратна на декларираната посока. Впрочем решение на Съда на ЕС определя като незаконен достъпа до историята на трафика ни в интернет, с което службите-потребители нямат дори намерение да се съобразят.
Единственият обективен измерител на обема използвани СРС са вложените в това средства, нещо изисквано първоначално от новия ЗСРС, но временно преустановено под предлог, че бюджетите на заявителите не предвиждат такова заплащане. Защо бюджетът им не е осъвременен, за да се спази законът, а се ползва обратният подход?
Отговорът е прост – за да не стане пределно ясно, че не е налице каквото и да е намаление на СРС.
Може броят на разрешенията да е намалял, но колко способа и колко обекта, телефона, факса и пр. са вписани в искането не се знае. Това е чиновническо вълшебство на ръководителите в сектора, които считат, че е важно това, което съществува на хартия, а действителността не е от значение.
Къде е намаляването на бюрократите? Защо отново незаетите щатни бройки са основа на редукцията на състава? Има ли незаети щатни бройки сред чиновниците? Няма, разбира се. Та тези незаети бройки ненапразно са такива – те са на най-напрегнатите и зле платени места в МВР, места където полицаите съществуват и работят в реалността, места на които трябва да се реагира, опасно е и непрестижно, места, на които гражданите се нуждаят от защита.
Какво се случва с общопризнатата латентна престъпност? Ще излезе ли на светло? Ще се прекъснат ли порочните практики на отказ за регистрация на станали престъпления?
Кога управляващите ще се засрамят да отчитат непрекъснатото намаляване на регистрираната престъпност като преборване на бандитите. Как гражданите да възприемат самохвалството за намаляване на престъпността с 10, 12, 13 % и т. н. сериозно, след като са ежедневни жертви?
Управленската структура е оплетена в приятелски и роднински връзки (народът казва – като свински черва), маскирани като прокарване на политика на експертност. Ще е интересно да се изготви и поддържа интерактивна карта на приятелските и роднински връзки в сектора. Ето достойна задача за гражданските образувания, която би била перфектна форма на граждански контрол.
Сливането на ГДБОП с ДАНС за момента не е доказало положителен ефект, но създава подозрения за прекомерно използване на СРС – при предишното управление ГДБОП беше заподозрян в много грехове, включително и със злоупотреби в тази област. Сега в състава на ДАНС възможностите за слабо контролирани и необосновани СРС, само на базата на изискваните от закона нужди на националната сигурност, са факт.
Нескопосаните полицейски операции, утвърдени и ръководени от неподготвени вождове, доведоха до разстрелян полицай. Това не може да бъде засенчено от абсолютно успешната антитерористична учебна операция, командвана лично от главния секретар на МВР. Същият, който разреши смъртоносната акция в Лясковец, този, който пред милиони телевизионни зрители заяви, че ще се грижи за семейството на загиналия полицай като за свое собствено. В няколко телевизии вече виждам клип с призоваване да се събират средства за семейството на загиналия полицай. Явно тази загриженост е била от ден до пладне.
Надеждата, че, поучени от предишни провали, ръководителите на държавата и сектора ще бъдат пределно внимателни и ефективни за защита на хората, се изпари само в рамките на една година. Хубавите заявления в началото на мандата, изречените смислени политики на сигурност и подходи за обезпечаването им си останаха само на думи.
Гражданската сигурност не е театрална постановка.
На сцената на живота режисьорът не може да управлява събитията, така както му се струва по-ефектно и в полза на успеха на пиесата. Тук хората биват ограбвани, бити, убивани и изнасилвани наистина. А театралниченето за тяхната успешна защита остава без бис и овации.
Николай Радулов