Усещане за мисия. Веселие с привидения
Г-н Президента пак каза нещо вълнуващо: „Нека подкрепим усещането за мисия на българския народ.“ Плевнелиев изглежда знае нещо, което е тайна за нас. Но нали за това е президент – да знае всички тайни, както се полага на Главния Мисионер на Републиката, и да говори каквото му падне.
Може ли да се запази коректният тон на „Преса“, ако човек напише дописка върху политическата содомия?
Според мен напълно е възможно. Обаче все пак ще направя някои проучвания, за да съм напълно убеден; няма да отнеме много време, докато четете тази дописка – и ще съм готов.
…
Не знам дали си спомняте за Блонди? Хитлер го смятал за най-умното куче на света и бил прав, понеже то можело да пее не по-зле от някои певци, известни по онова време. Един очевидец твърди следното: „И ако Хитлер й кажеше „Блонди, попей като Зара Леандър!“,
Блонди започваше да пее с една октава по-ниско. Той беше във възторг от този трик!“
В нашата политика има някои таланти като въпросната Блонди – те обаче могат блестящо да имитират гласовете единствено на опекуните си. И никак не е сигурно дали ще могат да имитират едновременно двама свои опекуни. Това е голяма тяхна слабост – а разбира се, и изобщо на нашата политика. Не си мислете за Радан Кънев.
А пък Томислав Дончев – един от хората на Бойко – предложил Радан Кънев да стане премиер – и докато всички се хилели, повторил, че предложението е съвсем сериозно.
Разбира се, че е сериозно, бау-бау.
Дол нареди Бойко да става премиер, обаче Томислав предлага Радан за този пост.
Преговорите за кабинет очевидно влизат в най-сериозната си фаза. Дол изглежда е оставил и директивата да има известна ведрост в тукашните политически полемики.
Затова Бойко започва да финтира партньорите си – в преговорите – и откъм гърба.
Сега Радан дори непрекъснато да ходи накичен с табелата „Не искам да съм премиер!“, никой няма да му повярва.
А вместо него отговаря Кунева – тя смята предложението за „интересно“, бау-бау.
Представлението придобива веселяшки оттенъци.
Какво си мисли обаче публиката, доколкото изобщо има време за подобни представления?
„Бойко – казва си публиката – направи всичко възможно, изслуша ги по три пъти, съгласен беше на всичко, дори и премиерския пост им предложи, какво повече да направи горкият? И в катедралния храм „Св. Александър Невски“ да сключат брак, булката пак ще е невярна. Това ще е брак на импулсивните до катастрофичност коитуси, които могат да разбудят дори тектоничните плочи на Витоша, макар че те са мъртви поне от пет хиляди години…“
Бойко е играл на карти доста по-успешно от всички други на масата на преговорите – от Костов със сигурност, понеже специално при онзи политическата икономия на социализма изключва всякакви хазартни подходи при изграждането/съсипването на икономиката; а ако имаме предвид целия пейзаж от политически персонажи – на пръв поглед изглежда, че
Симеон, който вече се е възнесъл може би има известно предимство пред Бойко в тази игра – обаче и това не е сигурно, понеже той пък има проблеми с паметта; например, от мемоарната му книга, току-що излязла, става ясно, че не помни кога е създал собствената си партия.
Бойко знае, че можеш да намигаш наляво-надясно, когато имаш силните карти – това само ще обърка противниците ти.
Така остави той и Менда Стоянова да се гърчи цял ден и да спасява КТБ, и накрая сам реши да фалира банката. Неговите хора обаче все още успяват да си дават вид, че и те участват в играта, за което се искат немалък талант и въображение.
Например, Радан беше предложен за премиер тъкмо на Хелоуин – ако имах повече познания в политическата содомия – но все още размишлявам върху нея – щях да прибързам и да кажа, че това е остроумна шега с привидението Костов. Какво следва след майтапчийската фаза?
Ако сега Томислав Дончев – пак лично той и пак толкова сериозно – предложи нови избори, всички ще влязат в режим на обяснения – какво са искали, какво не са искали, какво са казали, какво не са казали и пр. Само Бойко ще си мълчи.
…
В петък, докато депутатите се лутаха из черната дупка КТБ изведнъж Корнелия Нинова прочете една декларация за Деня на будителите. Отначало това прозвуча доста невъзпитано – депутатите тъгуват за парите си, а ти ги прекъсваш в най-неподходящия момент. Но после си казах, че социалистите могат да си го позволят: те имат все пак доста по-трайна връзка с този ден – почти колкото Сорос. Залата изслуша без възражения Корнелия – даже никой от дясната част не стана да чете декларация за Хелоуин. Но то и така си е ясно – отдавна сме подвластни по-скоро на Хелоуин, отколкото на Деня на будителите. И това е неизбежно, когато карнавалът на нашите политически привидения е толкова въодушевяващ.
Денят на будителите всъщност е Денят на Големия Срам – понеже само веднъж в годината си спомняме, че в наши дни всички ония, които са призвани да поддържат народната свяст, правят неистови усилия, за да оцелеят.
Ето, чудесният Театър на Българската армия три дни предлагаше на зрителите си билети на половин цена – но това едва ли е направило впечатление на миропомазаните соросоиди, които са на напълно безплатна ясла и тия неща вероятно им изглеждат провинциално глуповати.
Но добре, че тук-там се натъкваме на някакво утешение.
Ето: български министър… българин, министър в българско правителство… българин, министър в правителството на България… български министър, който се е заклел в българското Народно събрание в българската Конституция – не знам как по-ясно да се изразя – се подписва на латиница върху официални документи!
Този също е подходящ за премиер. Става дума за служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, който се подписал на латиница върху своя заповед, с която отгоре на всичко погазва решение на българския Върховен административен съд. Подробностите можете да откриете във вестник „Банкер“ от 31 октомври – те са много забавни и ще ви убедят окончателно, че служебното правителство няма нищо общо с кръга Плевнелиев/ Прокопиев.
…
Щом са започнали да се подписват на латиница, не се чудете, че текстът на депутатската клетва изчезна при откриването на 43-тото народно събрание.
Още не е написан на латиница.
…
Г-н Президента пак каза нещо вълнуващо – макар и все още на български; той не пропуска нито една възможност да ни разведри; ето фрагмент от речта му при откриването на Народното събрание, да го цитираме коленопреклонно: „Нека подкрепим усещането за мисия на българския народ.“
По дяволите, какво означава това на български?
Усещането? За мисия? Май че е по-добре Щонов да си се подписва на латиница, отколкото Плевнелиев да ни говори по този начин. „Нека подкрепим усещането за мисия на българския народ“ – добре, да го подкрепим, обаче преди това трябва да схванем какво иска да ни каже Президента, ако изобщо иска да ни каже нещо.
Нека бъдем великодушни – понякога българският става прекалено сложен, когато се артикулира от някои хора. Значи българският народ има все още усещания?
Това не е лошо, дори никак, един народ, колкото и да е зле, все пак трябва да има някакви усещания – освен на недоимък, на студ и безперспективност; ако към тях се прибави и едно четвърто усещане – усещането за „мисия“ – няма да е никак зле.
Въпросът е дали усещането за мисия може да накара народа да забрави другите си усещания?
Ако се усеща като мисионер, по-малко недохранен ли ще се чувства?
Плевнелиев изглежда знае нещо, което е тайна за нас. Но нали за това е президент – да знае всички тайни, както се полага на Главния Мисионер на Републиката – и да говори, каквото му падне.
Не се натъжавайте прекалено, че вече са открили у вас и усещането за мисия.
…
Чукчата бил на конгрес на КПСС в Москва. И трябвало и той да се изкаже. И се изказал: „До революцията – започнал той – в нас имаше две усещания: за глад и за студ. Сега се прибави трето: усещането за любов към родината.“
…
Що се отнася до политическата содомия, различните й проявления са толкова артистични, че засега нямам сили да проникна до някакви завършени изводи за нейната същност.
–––––––-
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www. kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.
________________________________________
Кеворк Кeворкян
В. Преса