« Върни се назад Публикувано на 10.10.2014 / 16:37

УПОРСТВО И ИЗХАБЯВАНЕ

БИТКАГлавният извод от изборите е ясен, но всички се правят, че не го разбират.
Всеки е срещу всеки. А пък Бойко си побеждава.
Никой никого не иска.
Само ДПС се натиска да играе ролята на скрит ментор, Местан – като Фуше с фес. Обаче пък тях никой не ги иска.
Няма какво да кажат, заради това извадиха от нафталина лафа на Симеон, че „Господар е мълчанието“. Тази банална фраза беше много подходяща за него, понеже той се чувстваше уютно, само когато беше заобиколен от вербални идиоти.
Изрече я Местан на пресконференцията си и се заусуква около нея, макар че пет часа по-рано я използва и Бойко. Но Местан упорстваше и се сети, че я е използвал първи, още сутринта, докато гласувал. Добре, нека да признаем, че ДПС е първа политическа сила по използването на една нищо и никаква фраза.
Местан, освен че е блестящ оратор, вече претендира да е и лидер в хронологията на изречените баналности.
Той изпитваше почти еротично удоволствие и докато натъртваше, че ДПС е първа политическа сила и по друго – по доверие на циганите. Това ще е новата им игра, очевидно.
По това време мачът Реал-Мадрид – Атлетик-Билбао вече беше свършил, но Бойко със сигурност все още е коментирал играта на Роналдо – и, слава Богу, защото ако е слушал пресконференцията на Местан, никога няма дори да си помисли за каквото и да е вземане-даване с ДПС. Колкото и наивен да е човек, няма как да не схване, че от неделя вечер Местан говори като Скритият Опекун на българската политика.
Например, стана ясно, че евроатлантическия модел се крепи на ДПС – по този начин Местан ни напомни шегичката на Доган отпреди четвърт век, че пътят към Европа минава през Босфора.
Местан беше особено доволен, че 15 души „етнически българи“ били водачи на листите на ДПС и тепърва това представителство щяло да се разширява.
Обаче и ние сме учили аритметика – както се изрази по-рано Михаил Миков – и набързо изчислихме, че за първи път процента на националистическите партии се доближава до този на ДПС. Тъй че, ако ДПС продължава да увеличава бройката на българите в листите си, нищо чудно патриотичните формации скоро да задминат по резултати „най-българската и най-евроатлантическата партия“ – дори независимо от факта, че циганите все повече ще обичат Местан.
Докато говореше за евроатлантическите ценности и евроатлантическото мнозинство, което било нужно на България, той изобщо не се сети за Волен, който крепеше, донейде на семенници /на ташак, както се изразява народът/, последното им управление – крепеше го, а пък получава булимична криза само като чуе за НАТО.
След като удостои с по една парадигма всеки един от присъстващите на пресконференцията си, Фуше се опита да забие един пирон директно в челото на Бойко: важното било да се усвои първият мандат за съставяне на новия кабинет, само той бил важен, нищо друго нямало значение.
Чу се едно звучно „щрак“. Капанът бе заложен.
Обаче Бойко е чувал за Юсеин Болт – и със сигурност няма да се хване на уловката на разни социолози/гадачи, че трябва да играе ролята на Обединител. Да си се обединяват ония, които обърнаха каруцата.
На Бойко ролята на победител с основание му харесва повече от всичко друго, понеже никой в българската политика не е регистрирал толкова последователни победи /12/. Той е готов направо за „Рекордите на Гинес“. Със странично ухажване могат да го залъжат в някаква степен, но трудно ще му обяснят, какво означава на български „Обединител“.
Истинският замисъл на Бойко остана скрит за повечето политически будали. Той ги залъгва, че целта му е да елиминира окончателно БСП и да остане в Историята като нейния Гробар – а пък любимецът му Серж да му прислужва като разлепвачът на некролозите на столетницата. Но това е играта на суетата му, нищо повече. Замисълът му е да доведе баламите до бързи нови избори – и заради това той не използва напълно потенциала на ГЕРБ. /Между другото, поне 5% от гласовете на Бойко бяха загубени заради гламавщините на служебния кабинет – главно заради съмненията, че някои одиозни типове в него са протежета на Бойко, макар че, всъщност, те обслужваха задкулисието на Плевнелиев./
Сега никаква аритметиката няма да помогне, задачата няма решение.
Освен може би едно – много крайно, което обаче може да извиси БСП и веднъж-завинаги да я превърне в сериозна партия: ако от там безпрекословно подкрепят мандата на Бойко и се закълнат на Бузлуджа, че няма да му играят номерата на Луканов. А и да дадат обет за мълчание в Руската църква.
Всякакви сметки са излишни, и защото липсва нагласа дори за най-примитивното – но почтено – колабориране. Сякаш всеки е на своя си остров – самотни корабокрушенци, които са съвсем близо един до друг, обаче не могат да преплуват разстоянието, понеже водата е пълна с акули.
И всички разбират това, затова известно време само ще се залъгват с празни приказки. Никой няма настроение дори да напсува опонента си. Всички са като анестезирани. И предварително подозираха, че ще се получи този резултат, затова не си даваха много зор в предизборната кампания.
На любителите на политическата фантастика може да им се прииска и едно временно съглашение между малките партии, и това ще бъде чудесно – тогава в парламента поне ще виждаме побоища, пред които и мачът Пулев – Кличко ще изглежда като свада между монахини.
Най-сложно е за Бойко.
Ако се коалира с когото и да е, тази коалиция ще се храни – извън другите странични аванти – главно с харизмата му; ще си хапват от нея сутрин, обед и вечер.
Ако обаче се изолира съвсем и стои настрани, това също ще подяжда харизмата му, макар и в много по-малка степен.
Неговият проблем е, как да реши дилемата: отстранено упорство – или изхабяване.
Ясно е, че ще направи фатална грешка, ако оглави кабинет – тогава пираните, които уж го подкрепят, ще го оглозгат до степен, че на следващите избори ще изглежда по съвсем друг начин.
Тайното оглозгване ще има драматични последици за него.
Най-реалистичният, а и прагматичен изход е всички вкупом да вървят към нови избори. Както винаги се случва в българските ни работи, решението на проблема минава през крушението. Е, и ще пропуснем за известно време езиковедските лекции на Местан, но, както е известно, няма пълно щастие. За ДПС вече стана дума, но да добавим още нещо: то гарнира сладките приказки с упорита работа – постепенно върви към трайната втора позиция и няма кой да го спре. Може би е по-икономично още сега да се даде автономия на Кърджалийския край или Лудогорието, тъкмо още веднъж ще демонстрираме привързаността си към евроатлантическите ценности.
Коалиция се прави тогава, когато има обмен на идеи. А някой от вас да е чул поне една-едничка свястна идея – по-свястна от тази на един обикновен циганин, който е наясно, че трябва да прибере 20 лева и да им каже на всички да си гледат мамата. Ако сюблимираме всичко случващо се в едно – тъкмо тази ругатня е най-свежата идея.
Бойко продължава да настоява, че сам по себе си е идея – и затова не му е нужно друго; и до голяма степен е прав. От изключително значение в краткото време до следващите избори ще бъде обаче личното му говорене.

Неделя вечер Бойко хвърли една бомба – обаче репортерите го върнаха към изборните сметки, без да й обърнат особено внимание: той бил сигурен, че зловещата авария в Горни Лом не е случайна, и това се е отразило на изборните резултати. Ако е вярно, това ще е най-сензационната конспирация в годините на Прехода.
Обаче е близо до истината – особено ако приемем, че аварията всъщност е в политическата система, там съска фитилът и в най-скоро време ще чуем оглушителен взрив.
Но още преди това трябва да чуем, какво ни подсказва инстинкта на народа, колкото и да е залинял – в неговия шепот изобщо не се долавя думата „коалиция“.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма
„Всяка неделя“.

KEVO177КЕВОРК КЕВОРКЯНКеворк Кеворкян
В. Преса

«