« Върни се назад Публикувано на 10.04.2022 / 15:50

УКРАЙНА РАЗРУШИ МАРИУПОЛ, А КАЗВА НА СВЕТА, ЧЕ РУСИЯ ГО ПРАВИ! ПРОКЛЕТИЯТ „АЗОВ“! ТЕ ГРАБЯТ, РУШАТ, УНИЩОЖАВАТ! ЦЕЛЕНАСОЧЕНО УНИЩОЖАВАХА БОЛНИЦАТА! КРИЕХА СЕ ЗАД ДЕЦАТА, ЗАД САКАТИТЕ ХОРА! /ВИДЕО!/

Стенограма:

– Проклетият “Азов”! Те сами рушат, грабят, унищожават. Грабят магазините…

– Магазините и аптеките бяха под охрана на полицията… Полицията гонеше жителите, докато “Азов” грабеше.

– Всичко това те специално го правят, снимат го на видео и показват в целия свят – вижте какво прави Русия! А това не е Русия, това самата Украйна го прави със своя народ. Така да унищожават града и населението… Украйна сама го унищожава, а показва, че Русия го прави. Това не е истина! Нека види цяла Европа: всичко това го прави Украйна! Не Русия! Надеждата се появи, когато руските войски влязоха тук, надежда, че ще живеем!

– Влязохме тук, в това мазе като бомбоубежище… Хората разправят: “Дойдоха войници и викат – събирайте си партакешите и се махайте оттук. Ние им казваме: абе, момчета, къде ще отидем? А те викат: ние този блок си го вземаме за нас”. И украинските военни се наместиха в този блок. На една позната синът идва и казва: “Леля Оля, извинете, чух какво се е случило, убили са дъщеря ви, моите съболезнования!” Поговорили малко и се разотишли. На сутринта идва майка му и казва: “Оля, знаеш ли какво случи? Сина ми вчера го застреля снайпер! В окото му попадна. Снайпер от украинска страна”. Е, това нормално ли е, кажете? За какво са го убили? Просто момчетата си стоели на улицата и пушили. Измъкнали се за малко от мазето, от това бомбоубежище, две момчета и пушили. Единият бил улучен в окото, другият в крака. Край!

УЛИЦА “ПОДЗЕМНА”

– Попаднах в болницата на 2 март, благодарение на “храбрите” азовци, които улучиха моя апартамент на петия етаж на пететажен блок.

– Минава един войник, аз му казвам: “Момчета, вървете си оттук, молим ви се! Вижте ме, останала съм без крак, само вторият ми остана, и той трябва да се ремонтира, за да оцелее… Вървете си, тук има ранени, тук има деца!” А те ни изгледаха и казват: “Ние трябва да спрем врага”. Аз им казвам: “Ами ние? Ние тук сме живи!” А те: “Абе какво сте вие? Боклук!” Благодарим ви, че дойдохте, че ще се погрижите за нас. Виждате в какви условия живеем благодарение на тези “защитници”…

МАРИУПОЛСКА БОЛНИЦА

– Криеха се тук като плъхове! Целенасочено унищожаваха болницата, целенасочено! Криеха се зад децата, които се намираха тук, зад сакатите хора… Нашите момчета ни измъкнаха, измъкнаха ни, просто не знам откъде ги взеха тези сили – няколко души измъкнаха толкова много хора!

– Излизаха от болницата цели семейства, да видят своите болни… – и снайперът не едно семейство застреля.

– Аз съм тук от 14 март. С мен се случи трагедия, погребах мама… и останах тук с болните. Помагахме на всички, но най-страшното беше, когато дойдоха азовците. Те твърдяха: “Всичко е добре, не се тревожете”. Момичетата ги молеха да си тръгнат. Те казаха: “Просто ще видим. Нищо няма да има, никакви стрелби”. Но те започнаха да стрелят по мирните жители, с огън от миномети… Никому не искам да желая злото, но искам да ги съдят по закона, да получат каквото заслужават.

„Гласове“

 

 

«