УЖ ЖЕНА, А МЪЖ ПОД КОЖАТА! КОЛКО МУ Е ДА ГИ ОБИДИШ – ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ. АМА ДА ГИ ЗАБРАВИШ – ПЕПЕЛНИЦИ, ПЕПЕЛНИЦИ…
Всеки един от нас е срещал в живота си по една такава жена – жена от странна порода; уж жена, а мъж под кожата!
Желязна!
Пич!
Мъжко момиче!
Те тия жени, разправят хората, били трудни за понасяне и невъзможни за поглъщане.
Те тия жени, разправят хората, имали способността сами да преглъщат себе си, собствените си желания и личното си щастие. И го правели не от глад или жажда; правели го, за да бъде добре другият.
И нямали цедка на езика. Каквото им е на него, това им е!
Ако са ти по вкуса думите им, бива…
Ако ли не – прав ти път!
Те тия жени, разправят хората, били здрава смес от желязо и бетон и тайната на тази смес била сърцето, което е забъркано в бетона… мекото в него, средината му!
Те тия жени, разправят хората, никога не хленчели – заявявали себе си и мислите си в прав текст, дълъг, пълен с определения, но категоричен.
Те тия жени, разправят хората, никога и с никого не споделяли колко много ги боли.
Никога и с никого!
Освен ако не се напият много!
Е те тогава, да не си им пред очите (особено ако точно ти си причината за тая болка).
А те тия жени, разправят хората, можели да пият.
Много!
И точно толкова можели да пушат.
Пък то колко му е да ги обидиш – една цигара време. Ама да ги забравиш – пепелници, пепелници…
А те тия жени, разправят хората, все търсели оправдание и смекчаващи вината обстоятелства за този, който ги обиди;
навсякъде виждали добро…
Или поне им се искало да го открият.
Ако все пак не са намерили добрина в теб, то ти със сигурност ще видиш среден пръст от тях!
Те тия жени, разправят хората, казвали „ДА ГО ДУХАШ!“ и „ОБИЧАМ ТЕ!“ с еднаква страст.
И с еднаква пълнота в сърцето си!
И после пак със същите устни можело така да те целунат, че да се чудиш благословия или проклятие е това да ги имаш в живота си…
Те тия жени, разправят хората, трудно били разбирани и избирани от мъжете;
трудно били разбирани и избирани, но още по-трудно били забравяни…
Те тия жени, разправят хората, били непрежалими, защото колкото и мъчна да е била обичта им, колкото и остри ръбове да е имала тя, ти най – добре знаеш,
че точно тая обич е била
най – истинска.
Светослав Янков