Публикувано на 01.07.2008 / 18:20

Уважаваните трупове на старите кучета

Доста дълго време вадех ножове на умрели кучета. Имайки предвид какъв е културният живот у нас (точно колкото е културният живот на гробищата), това ми вършеше доста работа. Редно е обаче да обясня някои неща.
В никакъв случай не желая да влизам в родения в жълтата преса естетски спор кой е кадърен и кой не е. Списък на най-некадърните няма да правя. Не искам и да коментирам Явор Дачков или Виктор Пасков.
Дачков е хубав човек като разочарован левичар, който е осъзнал, че дясната му ръка е дървена. Пасков моите приятели го нарекоха Ерих Мария Хоремаг. Отива му, защото хем е немски, хем е балкански. И в него има всичко – от фалшиви цървули до френска вода за помадене
Също често фалшива.
Редно е да се обясни разликата между двете поколения смешни таланти у нас. Защото за таланти и величие се говори най-силно там, където живеят културните джуджета. България я няма на културната карта на света и именно защото у нас вместо култура всеки се е хванал за оная си работа и го показва на другарите си. Обикновено шепата е празна. Обикновено в чужбина шепата се превръща в ръка, подадена за културна милостиня. Нещо като признайте ни и нас, има ни.
Разликата е, че старите не са свикнали да бъдат нехвалени. Те не могат без славословия – като проблем с простатата – без комплимент не могат да се изпикаят. Официозността и подмазването е традиция не на тези хора или техните книги, а на времето. Ние, започналите след 84-а, сме наясно, че човек не е черно-бял и кривиците са по-интересни от мазните повърхности. Със сигурност някой не е харесал как говорих с Хайтов. Но ако се замислите – там нямаше нито една обида към него. Просто се опитвахме да мислим и мислехме различно. Понякога грубо. Но и това го има. По-късно Хайтов отново се срещна с мен. Не ми вменявайте вина, че съм го обидил. Смятате ли, че моето държание е обидно на фона на гадните игри в писателския съюз и вашите клюки за Хайтов?
Рязаните партизански глави, а?!
Друг е въпросът, че Явор Дачков е прав, когато говори за монопол и олигархия на духа. Някои стари пичове смятат, че само тям е дадено да мислят, да създават, да се раждат през трагедиите си. Монопол над свободата, таланта и красотата – все безсмислени думи, ако са в монопол. Монопол над карането на влака. За да се реши този проблем, нападението над влака е необходимо като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Проблемът при това нападение е един въпрос, който винаги ме е изумявал. Въпросът е "Какъв си ти, че да караш влака?!". Отговорът е прост – аз съм новият машинист. Ако не сте забелязали – машината също е нова. Не се обиждайте, но няма да се справите. В човешката история смяната на машиниста се извършва в движение. Може би това ви е заблудило.
Основният въпрос на прехода е, че беше полупреход. Преходът у нас бе свършен като смяна на системата, но не и на хората. Резултатите са плачевни. В културно отношение нещата са още по-плачевни – хората на комунистическия дух днес са хора и на капиталистическия дух – като в икономиката. Тези от икономиката се обиждат, като ги питаш откъде им е първият милион. Тези от културата се обиждат как станаха писатели. Разбира се, отговорът е с много труд и постоянно декадентство. Което е манекенска лъжа. Едно време не можеше да станеш писател с декадентство. И да можеше – това ставаше в Чехия. У нас един Р. Р. и един Б. Д. не може да ви отсрамят.
Имам един проблем. Изумителен е рефлексът на старите кучета. В подмладената си кохорта от хора, които правеха "Вчера", те се превърнаха в редактори и издатели на истории за мутри
Подчертавам – неверни истории за мутри. Лошо написани истории за мутри. Фалшиви книги. Това са Владо Даверов и Румен Леонидов. Издателят Огнян Младенов, обирджията на вдовици. Защо стана така?! Отговорът е – заради облаги. Преди време партия даваше облаги дори на тези, които я критикуваха. Днес косвено мафията се отблагодарява на създавачите на митове за нея. Летописци на мафията е евфемизъм за летописци на партията. Тя, мафията, разрешава тази литературна сухоежбина, защото това е вентил за отпушване на напрежението. Това, което правят в кохортата, не е литература, а социална политика. Донякъде е и социално инженерство, което роди мъртво писмено смешно чудовище. И неговите адски тъпи читатели. Всъщност те не са читатели – те са купувачи, също тъпи.
Други стари кучета директно се заеха с политика. Те се окопаха около олигархията. Около олигархията като голям бизнес и около олигархията като политика (власт). Да си издател, приближен на президента, го има и в Америка. Но да издаваш само определен кръг синодални старци и да ги чакаш да навършат възраст, за да вземат медал, е културно самоубийство, заложено на последните партийни конгреси. Друго културно самоубийство е списъкът с хора, които защото са стари и заслужили (или са политици, или са медиатори), не можеш да засегнеш. Или добро, или нищо. Списъкът на уважаваните трупове на старите кучета.
У нас митът, че си близък до властта, отваря врати. Хората се навеждат, преди да ти зърнат очите. Гледат те в обувките. Това се осребрява от някои културтрегери. Примерно Иван Гранитски. В друга държава той щеше да е известен като роднина на брат си. У нас той е близък до президента. Едва ли президентът му казва кой да бъде издаден. Но с името на президента на уста Гранитски продава хартия. Платена му предварително от някое министерство.
Това убива продажбата на моя книга
Не става дума за пари. Става дума за монопол на духа и дюкяна му.
За да държат монопол над културния дюкян, старите кучета по  най-социалистическия начин държат да има днешно разделение на кадърни и бездарници. И това се прави, преди моята книга да стигне пазара. В резултат аз не продавам. Аз съм апокриф. Между другото – това ще ме спаси.
В едно нещо старите кучета са адски некадърни. Те смятат, че свободата е порнография. Сравняват я с порнография на духа. Не е точно така. Нашата страна е срамежлива и сексуално потисната. Тя не разбира свободата – почти като иракчанин войната на негова територия. У нас примерно един брюкселски символ като Манекен Пис е напълно невъзможен. Иронията е емигрирала. Манекен Пис не пробива зад портрета на сексуално-маниакални старци, умрели върху ученички (за което никой не говори). И не забравяйте – примерът на Белгия също е пример за една сериозно потисната в сексуално отношение еснафска страна.



Старата гвардия на недообречените

 

Ще ви изненадам. Въпреки това – има място за старите кучета. Не е редно да правим разделение на кадърни и бездарници – това ще реши времето. Помпозно е, но е така. Днес аз и Т. Марков сме най-великите поети. На нашата маса, в нашата чаша, за малко хора. Но така се почва. Т. Марков е известен дори в Ирландия. Един ден неговата чаша ще прелее. Ще достигне до пиячите си. Чуждестранните. Днес ние не претендираме дори и капка от величието, което ни очаква утре. И няма да повярвате, в нашата велика културна изява има място за старите кучета. Мястото е на чистите и светлите. Радичков. Със сигурност – и  на различните у нас. Не е причина да мразя някой, който е бил член на ЦК на БКП. Това ме пълни с безразличие. Можеше да бъде и мой баща. Но ще унищожа всеки, който се прави, че не е бил член на ЦК на БКП. Всеки, който мимикрира като от червена вагина на  морален стожер. Всеки фашист би получил нашето уважение за това, че не се гърчи. Всеки фашист ще си остане наш враг. Но с хората, дори фашисти да са, хората, които застават зад думите си – с тях мога да споря, да си крещя, да ги мразя даже. Но ще имам респект.
А с хора, които палачинката на времето е смачкала имената им и ги е направила на конфитюр – с тях мога само да намажа обувките си. Защото лайната са по-добри от тях.
Говоря за хората, обратни на Л.Л., бащата на В. Левчев. Или по-добре да кажа нещо за него. Двадесет години по-късно ще е смешно да го обиждам на член на Политбюро. Л.Л. бил ли е член на Политбюро? Радвам се, ако е бил. Радвам се, че е такъв, какъвто е решил да бъде. И останал настрана от палачинката, която мачка имената. Доколкото може. Сигурно е бил кофти пич. Сигурно е раздавал апартаменти. Сигурно преди време съм работил за кофти пичове. Казват ми – работиш за ченгета. Аз отговарям – и в складова база за осеменителен материал да работех, пак щях да попадна на ченгета и кофти пичове. Не мога да се срамувам от бащите си. Иначе ще заприличам твърде много на тях.
Важно е обаче кой си държи на думата. И кой се покайва. Дори да ми е идеологически враг. "Врагът" е удобна метафора, за да ме разберат дъртаците. Защото ние идеологически врагове нямаме. Поетически врагове – също нямаме. Аз дори не съм чел целия Л.Л. Знам, че той е стар като слънцето и като такъв е доста далече от земните препирни. Това ме респектира.
Не се срамувам да уважавам врага си.
Не искам да го вкарвам в балканска крамола. За него съм сигурен (за себе си се надявам), че сме се запътили в обратна на балканските крамоли посока.
Старата гвардия и кохорта са в едно уникално състояние. Те са недообречени. Новата епоха ги свали от пиедесталите, но не ги закла
Това бе честна отсрочка. Присъдата е отложена, това беше хуманно. И вместо да се покаят ("Покаяние", Тенгиз Абуладзе, 1986), те започнаха да почистват портретите си и да гърчат истината за себе си и другите. Почистиха досиетата си. Най-гадното, което правят, бе да представят мръсните си биографии за нещо нормално. Георги Данаилов. Не ме интересува какво е писал и кого е натопил. Интересува ме, че ме лъже. Че нямало значение. Че това е маловажен факт в историята на един писател. Все едно да кажеш, че е нормално за Левски да снася на султана, докато прави комитети. И че Ботев е бил доносник на османската полиция.  
Дали ще ми е все едно за Ботев?! Защо се правите на луди? Нали трябваше да вярвам в написаното от теб, писателче. Като те чета, трябваше да ти имам доверие. Как ще стане с тая биография. Геният с мръсното бельо ви харесва като метафора, но е оксиморон, друже. Лошо е да те е срам на стари години, но още по лошо е да не те е срам никога. Мразя такива свине.
Лошият човек никога не е добър писател.
Запомнете го от мене. Той става политик или гърне на политик. А като стане ясен с образа си, той започва да те убеждава, че да си гърне е много яко. Това сте всички. Повечето.
Старите правят това, за да оцелеят. Те наистина вярват в достойнствата си от недостойната епоха на комунизма. Виновни за това не са те. Виновна е опростената нация. Българите са любители на портрети. Любят ги. Буквално. Недообречеността съсипа тези хора като писатели. Съсипа литературния продукт на една инфра интересна епоха. Остана ехото на тяхната слава да звучи само в ушите им. Колкото повече се занимаваме с тях, толкова повече ехото е в ушите им. Те са добре приети, защото са стари. Ние сме зле приети, защото сме млади. Адски тъпо, но така е било винаги в тази страна. О, да – и в други страни.  
Обречени на недообреченост са въобще старите ни хора. Дори не говорим само за писатели. Те произведоха и осребриха портретите си. После се барикадираха зад тях и не могат да разберат, че времето на портретите свърши. Че на мястото на портрета се появи петно. И ако си модерен човек, ще оцениш това петно. Поп арт петно от липсващия портрет, което петно е портрет на времето. Петното от портрета обаче не е проблем, вече не е и символ – защото къщата падна.
Отвъд тия скромни метафори борбата е безмилостно жестока, наистина е епична. Борбата е българите да оцелеят на границата на една епоха и на границата на два жестоки свята – ориенталския и модерния. Вместо да разберат това, старците се крият зад величието на България, което те са дефинирали с пари от Съветския съюз.
А не виждат, че днес България гние.
Старците трябва да се опитат да бъдат честни. За да бъде смъртта честна спрямо тях. А тя, знаете, е честна спрямо всички.

П.С. Току-що получих есемес от Ангел Константинов – Аци. Пише така: "Не се карайте на шумните деца зад блока. Утре ще пораснат и ще ви смачкат от бой!"
П.П.С. Пояснение за буквалните пичове: в статията хората, на които дължа уважение, са изписани с инициали или само с фамилии. Трябва да има разлика.

 

Мартин Карбовски

В. “Стандарт”

 

Коментари 0 за
“Уважаваните трупове на старите кучета”

  1. О,Карбовски,не си нито велик ,нито талантлив ,нито писател,нито поет,а си един голям комплекс.Слез на земята,не всички читатели и зрители са тъпанари и могат да четат и между редовете и май ми омръзна да ти гледам физиономията навсякъде -грозен си ми Даже бих казала и завистлив и злобничък Има един принцип за малките мъже с малки пишки и големи комплекси – ти от тях ли си

  2. Цитирам:
    Откъс от интервю с Борис Димовски:
    „Какво значи за мен образцова монархия или поне достойна за подражание? Ами Дания, Белгия, Норвегия, Швеция. Дори Англия, която е стара грешница, е стабилна, убедителна. Тези страни са родили много гении. Знаете ли, че всички гении са родени по времето на монархии? Знаете ли с какво се гордее Русия и досега? Само с царски дворци и царски гении.
    – А защо толкова много хора завъртяха позициите си на 180 градуса?
    – Нали знаете, че има хора, които са полужени-полумъже. Малко им трябва, за да си сменят пола. При мен не действа това нещо. Аз никога няма да седна сега да венцехваля. Не съм адепт. Такъв бях, когато Симеон беше не отдалечен, а анатемосан. Защото лично познавам хора, които твърдяха, че Фердинанд е виновен, Борис III е виновен за някои неудачи, а в същото време пред очите ни окрадоха България, изнесоха парите и ценностите. Човек трябва да е справедлив в оценките си, а не да е син или червен, както е у нас. Преди години заявих, че в България няма сини и червени, има корумпирани и нормални наивници. Други няма в страната. И животът непрекъснато го потвърждава. Но не се лаская, че констатацията ми се потвърждава, а съм угнетен. „

  3. Kарбовски ти си едно зло. ти си по-лош и от ченгетата които манупулират показанията, ти го правиш явно и манупулираш хората в предаванията си. ТИ СИ МАНГАЛОНОСИТЕЛ. Това е като вирусоносител, само дето е свързано с мангали. Писна ми от нечистоплътната ти журналистика, наври сия отзад.

  4. Ех, Карбовски, чета те от първия миг, в който узнах за теб! Никога няма да изхвърля „Егоист“! Никога! Ти си гениален анализатор, ти си безкомпромисен, ти си честен! Нищо, че малко хора ще се съгласят с теб, а още по-малко ще те харесват! Вярвай, уникален си! Поклон!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *