Убийството – начин на употреба
Преди избори винаги се появяват нови теоретични открития, доказващи хубостта, ловкостта, гениалността на управляващите в момента и колко прекрасно ще е за всички, ако те отново бъдат избрани да ръководят. В светлината на тоталната криза на доверие в МВР, при доказано ниска разкриваемост на престъпления, при влошаваща се криминогенна обстановка – престъпността нараства само за една година с 6%, в тиражна медия наскоро се появи блага вест – “Спряха три поръчкови убийства” (16 юни, в. “24 часа”).
Интервюто с ръководителя на отдел “Убийства” в СДВР Георги Тотков съдържа следните основни моменти:
– Само за първото полугодие на 2011 година в СДВР са получени три сигнала за готвени убийства.
– Според интервюирания, в такива случаи се предупреждават нарочените за мишени. В полицията викат и хората, за които се предполага, че са поръчали екзекуциите. И в трите случая не се е стигнало до реализиране на мокра поръчка.
– Като мярка за противодействие се привиква поръчителят или този, за когото се предполага, карат го да подпише протокол, че няма да извърши престъпление. “Това се прави най-вече, за да разбере поръчителят, че полицията знае за плановете му, че му дишаме във врата, за да се откаже.”
– От януари досега само в София са извършени 10 убийства, от тях 9 са разкрити.
На пръв поглед – славна работа.
Поне в нещо се постига резултати, гражданите могат да спят спокойно, защото “нашата полиция ни пази”.
Да, ама не, както преди години обичаше да казва известен наш телевизионен коментатор. Нека анализираме казаното в светлината на известното и преживяното.
Статистиката е чудесно нещо. Според полицейската такава, в страната има разкриваемост на убийствата над 80%. Учудващото е, че този път данните са близки до истината. В България разкриването на убийства е едно от най-високите в света. Само за пример – в най-развитите държави разкриваемостта на такива престъпления не надминава 60-65%, в САЩ е около 55-58%. Каква е причината за тази невероятна компетентност, кое прави разследващите на това тежко престъпление толкова успешни? Това драги читателю се дължи на една, може би, национална, може би, балканска традиция – става дума за битови убийства от типа: мъжът се напил, ударил с брадва жена си, на сутринта се събудил с кървавия топор в ръка, до него лежи изстиналата му половинка. Обикновено или самият извършител, или съседът му оповестяват органите на властта. Оттук-нататък се случват най-различни неща – например, се случва ловък разследващ да открие досъдебно производство за неизвестен извършител, да прекара делото през 2-3 фази, които да си отчете, тъй като понякога статистиката е по-важна от действителността, най-накрая да “разкрие” окървавената персона, която в последствие бива осъдена. Издирването на неизвестен извършител, когато той е известен, не се крие и дори сам настоява, че е престъпник, не е рядкост по нашите ширини, причините за тази процесуална дивотия са разнообразни, забавни и често дълбоко користни.
В най-общи линии може да се каже, че горните 80% са убийства, при които до извършителя се стига с лекота.
Съвсем по друг начин стои въпросът с поръчковите убийства, които от началото на 2000 година до момента имат нулева разкриваемост.
Правени са опити за убийствата на едни да бъдат обвинени други от вече покойните, но това, разбира се, не е особено убедително.
Как да окачествим мярката за противодействие на поръчковите убийства, представена от началника на звеното в СДВР? За мен това откровение е учудващо, защото то разкрива в нова светлина липсата на сериозни разследвания по поръчковите убийства.
На първо място се оказва, че когато съответната служба има информация за подготовка на сериозно престъпление – поръчково убийство, тя, вместо да извърши разследване, да събере доказателства и да прибере в затвора поръчител, извършител, помагачи и платец, се занимава с форма, добре известна от практиката на Шесто управление на Държавна сигурност – т. нар. частна профилактика, която бе използвана само спрямо разказващите вицове за властта. Почти при всички случаи на поръчкови убийства става дума за няколко души, а следователно и за организирана престъпна група, което прави престъплението още по-опасно. Тази процедура обаче, според Тотков, представлява обичайна практика.
На второ място – заподозреният се вика да подпише предупредителен протокол –”че вече няма да е лошо момче”, което освен да извести евентуалния престъпник за това, че е обект на наблюдение и той да вземе мерки за избягването му и унищожи доказателствата, не може да доведе до нищо друго.
На трето – вместо да се подготви оперативна комбинация за залавянето на поръчителя, помагачите и извършителя, както и да се организира негласната охрана на евентуалната мишена, практиката била обектът на заплаха да се предупреждава.
Световната практика е доказала, че при този тип престъпления профилактичен ефект се получава единствено, когато извършителят или подготвящият убийството бива заловен и наказан.
Не по-малко внимание заслужава и частта от интервюто, насочена към получените сигнали за готвени убийства. Когато има сериозна такава информация се води разработка, чиято цел е да бъдат разкрити всички участници в престъплението и да се съберат доказателства. Всяка друга екзотична форма, каквато е профилактиката в такива случаи, от една страна е в противоречие с НК и НПК и навежда и на мисли за известна симбиоза между власт и престъпници; от друга страна поражда сериозни съмнения за реалността на получените или оповестени сигнали. Сами помислете – ако се раздуе броят на получените сигнали и предотвратени по горния начин поръчкови убийства до 1600 от 2000 година досега, то неразкритите – около 160, статистически ще са само 10%, което и най-цивилизованата страна ще търпи и обяви за успех в антикриминалната си дейност.
Но това от експертна, професионална дейност по противодействие на престъпността се превръща единствено в един нов начин на употреба на убийствата в навечерието на изборите – поредния политически ПиАр.
Николай Радулов