УБИЙСТВЕН АНАЛИЗ ЗАЩО ПОСОЧИХМЕ С ПРЪСТ „ХИЗБУЛА” ЗА АТЕНТАТА В „САРАФОВО”!

Някои политически сили погрешно внушават, че България е изправена пред непосредствена опасност от терористични атаки, че вече е мишена. А истината е много по–лоша! Хизбула няма никакъв интерес да нанася удари на европейска територия, целите й са другаде. Но България се само маневрира в много по–опасно положение за следващите 10–15 години: в едно малко ядро от държави– САЩ, Израел, България, върху което ще се излива гнева на мюсюлмански свят след една очаквана война в Близкия Изток и преразпределение на силите там. / Това се потвърждава в доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ „Световни тенденции 2030 г./.

Много сериозен анализ бе изпратен до АФЕРА във връзка с публикуваното писмо на Ахмед Доган: Ахмед Доган: Когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите!, подписан от Праведния.

Публикуваме го дословно:

Правете си изводите и мислете с главите си “Кой е предател?” и докъде стига низостта на някои хора, облечени във власт, ето Ви тема за размисъл:

С политическото решение да бъде обвинена организацията „Хизбула” за терористичния акт в Бургас на 18 юли 2012 г., преди да бъде завършено разследването и да има категорични доказателства, България натисна копчето „Старт” на една предварително добре подготвена и съгласувана програма на международно ниво, зад която стояха Израел и САЩ.

Интернационализирането на проблема бе съпроводено с подготвени изявления, писма и похвали, срещи с посланици, медийна кампания, политически послания и призиви почти в целия свят. Целта: за пореден път да се окаже натиск върху ЕС за разглеждане на въпроса за включване на „Хизбула” в списъка на терористичните организации.

Динамично развиващите се процеси в Близкия Изток не оставяха време за изчакване, „Хизбула” не е в най–доброто си състояние и моментът е удобен за да се затегне политическото и финансово въже около врата й за да се отсече дългата ръка на Иран и предотврати всякаква подкрепа за режима в Сирия. Това обяснява впрочем и натиска върху България.

Изпълнението на политическата поръчка означаваше препозициониране на страната ни на световната политическа сцена, а с това и груба грешка със стратегически за нас последици за националната ни сигурност и външната ни политика. Тезата, че не е имало алтернатива, не издържа в нито едно отношение, защото бе достатъчен един междинен отчет на резултатите от разследването без да се споменават имена на организациите „Хизбула” или „Ал Кайда”, както и подчертаването на принадлежността ни към ЕС, където се изработват общи позиции по такива важни въпроси, които могат да разпалят война в един близък регион.

А третият довод се разбира от само себе си: ако обвинението ни се окаже грешно, тази стъпка ще ни превърне в съавтор на инсценировка, отказ от справедливост, международно престъпление в интерес на други сили, срещу която ще загубим достойнството си на демократична държава и доверието на нашите партньори в Европа.

Научният подход изисква преди в докладите на вицепремиера и външния ни министър на КСНС да се направят оценки и изводи, да се разгледат възможните сценарий на развитието на обстановката в света и в Близкия Изток.

Не се взеха предвид дори сериозните резултати от ежегодната Международна конференция по сигурността в Мюнхен на 02 и 03 февруари т.г., събрала световния политически елит, на която нямаше български доклад, но на чийто фон докладите на двамата министри пред КСНС при Президента изглеждаха провинциално.

За първи път в Мюнхен имаше практически резултати. Изненада бе, че в края на конференцията Иран чрез министърът на външните си работи Ali Akhbar Salehi обяви, че приема предложението на САЩ за преразглеждане на ядрената си програма, при определени условия разбира се. За първи път и представител на сирийската опозиция, опозиционният водач Sheikh Moaz Al-Khatib, заяви готовност за преговори с режима на Асад.

Затова в нашия случай трябваше да си зададем въпроса, какви сценарий на развитие са възможни:

– Премиерът на Ливан даде съгласието си за съдействие, без да знаем в какво ще се състои то, но ако тяхно разследване стигне до други резултати и докаже, че възложителят и изпълнителите не са свързани с Хизбула? А ако и Европол, който изрази вече съмнения, стигне до други резултати? В каква ситуация изпада България– на картоиграч играл нечестно, измамник, извадил от ръкава си умишлено фалшивата карта! Какви ще са последствията за авторитета й и доверието към нейната бъдеща политика?
– Вариантът, ако Иран се споразумее със САЩ, а в Сирия се намери друго приемливо решение, различно от война?
– Ако последствията от излизане на Хизбула от правителството на Ливан, разруши баланса и се дестабилизира и региона, а точно в този момент се докаже, че поводът– атентатът в Бургас е организиран от други, тоест съвпадане, припокриване на двата сценария, не е трудно да се прогнозира, кой ще бъде посочен за виновник за ставащото в този чувствителен и важен регион.

Обезпокоителен е почеркът на стартиралата кампания, който напомня времето на подготовка на общественото мнение за интервенцията в Ирак, за която по–късно се оказа, че не е имало реално основание.

Изявленията на израелския премиер Нетаняху, че Хизбула изгражда глобална терористична мрежа, както и на съветника на американския президент Джон Бренън, че Хизбула е заплаха за целия свят, са силно преувеличени до неадекватност и показват преднамереност. Хизбула е местна структура, участваща в управлението на една малка държава. Това напомня и обвиненията срещу талибаните, които също са регионална организация и не са заплаха за САЩ и Европа в прекия смисъл. Истинската заплаха е „Ал Кайда”, реорганизирана и още по–силна след ликвидирането на Осама бен Ладен, което се премълчава, защото тя работи в момента за интересите на определени сили на Запад, подпомагайки бунтовниците в Сирия.

Едно такова стратегическо решение, което взе България, неизбежно ще има последствия върху бъдещата й външна политика, в сферата на националната й сигурност и разбира се икономически последствия.

Във външната политика България вече си създаде образа на страна:
– проявила амбиция да не се съобразява с принципите за съвместно изработване на позиции в ЕС, а действаща солово под огромния натиск на страни извън ЕС /САЩ и Израел/;
– нанасяща вреда на ЕС, който ако бъде принуден да включи Хизбула в списъка на терористичните организации, ще бъде затруднен в своята политика в Близкия Изток за решаване на проблемите там, което предопределя по–ниска висока на доверие от страна на Брюксел в бъдеще;
– неразбираща чувствителното положение на Хизбула, при което вместо утвърждаването й като политическа организация може да я радикализира.
– Неотчитаща , че такова развитие в самия Ливан може да допринесе за дестабилизиране на целия регион, а гражданите на страни като Франция и Германия да постави под пряка заплаха на живота им.
– неспособна да прозре проблемите, които ще предизвика в самите европейски страни при активизиране на многобройните привърженици на Хизбула, емигранти в тях.

Освен политическите последствия ще има разбира се и такива в още две направления:

– Последствия за сигурността вследствие на ангажирането ни с крайни позиции на Израел и последващи терористични атаки от страна на Ал Кайда и гравитиращи към нея организация, но не от „Хизбула”.
– Икономически последствия причинени от една страна от влошаване на отношения с арабски държави и от друга страна– от бъдещи терористични актове, мерките срещу тях и икономически загуби като в туризма и др.В България информационната кампания започва да придобива изкривявания, водещи до манипулиране и заблуждаване на общественото мнение.

Изведнъж се оказа, по думите на министъра на външните работи, че българската позиция е била подкрепена от „десетки” страни и едва ли не получаваме поздравления от цел свят. Груби лъжи!

Предварително планираните изявления за подкрепа дойдоха от страните, съавтори на задкулисната операция: САЩ и Израел, както и останалите страни, включили отдавна „Хизбула” в черния списък като Великобритания Австралия /само военното крило/ и Холандия, във времена, когато имаха основание /2004 г./.

Формулировката от министър Младенов, че „сега ни подкрепи и Канада и…..” е груба манипулация.

Тези страни не са го направили по повод българската декларация. Останалите страни обаче, не бързаха да излязат със собствени позиции, а изчакаха реакцията на Службата за външни действия на госпожа Аштън. В резултат на натиска, който отприщи България, реакцията на ръководителката на европейската дипломация Катрин Аштън бе, че ще бъде обмислено, каква да е реакцията, но и с намека от страна на говорителката й Мая Кочиянчин, че има и други пътища, различни от включването на Хизбула в списък / например с участието на Европол, съдебни мерки, дипломатически и политически действия /. Не може да се счита все още, че планът за натиск върху ЕС постигна очакван успех, след като страни като Франция и Германия, които бяха противници на включването на Хизбула в списъка, бяха принудено да излязат с уклончиви изявления. Но това е още далеч от изисквания консенсус между всички 27 страни–членки.

В български и в международен план трябва да бъдат изчистени някои въпроси, които се оформиха в резултат на манипулиране на общественото мнение и некоректно внушавани аргументи:

Първо, Въпросът не е само в това, че разследването не е завършило и няма още категорични доказателства /потвърдено от главния прокурор , а в оправданото съмнение в България и в Европа, че случаят се манипулира с инструментариум от недостатъчни доказателства или с подправени такива с цел да се реализира една геополитическа задача в района на Близкия Изток.
Основания за това дават твърде много въпроси, които могат да се обобщят в няколко групи:

а/ Политическите започват още с изявлението на израелския премиер само час след атентата, преди да сме стартирали дори разследването, че зад това стои „Хизбула” и завършват засега с публикуването на резултатите от КСНС от два чужди вестника, преди заседанието в София да е започнало. Към тази група могат да се причислят и преобладаващите оценки за самата организация Хизбула дори и от неспециалисти /В интернет могат да се намери достатъчно информация, показваща промените още след 2006 г., мястото й в правителството на Ливан, отношенията й с над 20 европейски страни, значението на диаспората в тях за финансирането на организацията и т.н./ Това прави абсолютно нелогично и абсурдно дори да бъде заподозряна. А и вечният въпрос: „Кой има полза от това?” не подлежи на съмнение: Подкрепящите българското „аргументирано предположение”! Но ако искате да разберете какъв „експерт” стои срещу Вас, задайте му само въпроса: Използва ли „Хизбула” чужденци в своите операции? Никога! Това е почерк на „Ал Кайда”.
Контрааргументите, че е имало атентати в други страни срещу еврейски граждани, се концентрират само върху последните 12 месеца, като нито един случай не е доказан, нещо повече, няма реално нито един атентат, а само съмнения.

Терористичният акт в България е единственият, който и за това става прицел на заинтересованите да го припишат на „Хизбула”.

б/ Втората група от въпроси са от сферата на разследването. С тях политолозите не бива да се занимават, но те са толкова фрапиращи, че е невъзможно да премълчим поне някои от тях:
– Още в началото на 2012 г. представител на израелското правителство ни предупреждава, че се очаква атентат срещу автобус с туристи. Случайно ли е това?
–Въпреки отнесеното от взрива тяло и пожара се намира здрава, запазена карта на терориста;
– Доказателствата още не са на бюрото на българските следователи, а снимки на картата се публикуват в американката преса;
– На паркинг в Северна България шофьор на товарен автомобил слиза при проститутка и намира картата на втория терорист. Кой престъпник не би унищожил такова свидетелство?
– Отнемат задачата на водещата случая прокурорка, защото в интервюто й се появява разобличаваща следа: намерена е SIM–карта от GSM, която е от Мароко, място където действа Ал Кайда, а Хизбула няма там свои структури.
– Последното изнесено доказателство: снимка на роднини на заподозрените с принадлежащи към „Хизбула” познати. Но това означава ли, че дори и да сте имали такива познати, детето Ви, което сте изпратили да учи някъде, е станало активен член на същата организация?
– Насочването въобще към Ливан /принтера, на който са разпечатани книжките/, не може да докаже връзка непременно с „Хизбула”. Там има поне още две действащи терористични организации, една от които дори заплашваше България с терористични атаки.
– И накрая, какъв по– красноречив аргумент от изявлението на главния прокурор Цацаров, че материалите по делото все още не са достатъчни за съд!

Второ, някои политически сили погрешно внушават, че България е изправена пред непосредствена опасност от терористични атаки, че вече е мишена. А истината е много по–лоша! Хизбула няма никакъв интерес да нанася удари на европейска територия, целите й са другаде. Но България се само маневрира в много по–опасно положение за следващите 10–15 години: в едно малко ядро от държави– САЩ, Израел, България, върху което ще се излива гнева на мюсюлмански свят след една очаквана война в Близкия Изток и преразпределение на силите там. / Това се потвърждава в доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ „Световни тенденции 2030 г./.

Трето, реакциите на политическите сили в България и дискусиите с експерти създават погрешното впечатление, че се защищава „Хизбула” и лансирането й като поръчител на атентата ще ни навлече неприятности. Но това не е така.
– Ние сме длъжни да обявим резултати, независимо какви са те, за да изпълним и партньорските си задължения към НАТО и ЕС, а не да защитаваме една или друга организация.
– Безпокойството на политически сили и експерти идва от съмнението, дали няма да бъдем използвани за една политическа поръчка, разчистваща път на големи геополитически цели, посочвайки удобния враг, а не истинския извършител и поръчител. А държавата ни няма капацитета да играе в тази голяма геополитическа игра в Близкия Изток. В този смисъл изявления на вицепремиера Цветанов, че „ще предотвратим подобно посегателство към които и да е било страни от ЕС”, звучи дори инфантилно, като знаем, че нямахме сили да предотвратим такъв акт дори на собствена територия.
– Безпокойство идва и от предположението, че ако излезе друга истина за атентата, чийто почерк очевидно е на Ал Кайда или на специална служба, извършила инсценировка, страната ни ще бъде бламирана, авторитетът ни сринат, политиката ни – посрещана с недоверие.

Политиката ни още първия ден след КСНС беше взета на подбив. Asia Times писа: „Българското правителство направи за посмешище политиката си на независимост.”

Тази четвърта теза за огромния натиск върху България да потвърди, че е замесена именно „Хизбула”, е трудно да се обори, защото е твърде очевидна. Защото този натиск бе политика от страна на Израел и САЩ, а не нещо тайно. Накрая се стигна дори до декларация на Сената на САЩ в подкрепа на България от 05 януари 2013 год.

Странно е друго, защо това не предизвиква въпроса: А каква е била насрещната цена на която българският премиер, вътрешният министър и външен министър са се съгласили да обявят „Хизбула” за поръчител? Какво им е обещано или с какво са били притиснати? А грешката да оборваш, че върху теб е упражняван очевиден натиск показва гузност, опит за скриване. Защото останаха неясни и причините за спешното посещение на Бойко Борисов във Вашингтон, както и с празни ръце ли се върнаха главният секретар на МВР и директорът на „Национална полицая” от Тел Авив, така и спешната кратка визита на министър Младенов в Израел, приет веднага в разрез с протокола на най–високо ниво– президент и премиер.

Това поне е очевидно, няма нужда да навлизаме в други примери, като този за посещение на представител на МВнР в Бейрут при което е признал пред завеждащия международните връзки на „Хизбула”, че върху България се оказва огромен натиск. Последното съобщение, че едниствената прокурорка, придружавала вицепремиера Цветанов в САЩ, включително и на срещата с бъдещия шеф на ЦРУ Джон Бренън, новоизбраната за зам.главен прокурор Ася Петрова е поела наблюдението над разследването на атентата в Бургас, е достатъчно красноречиво.

Ако направим опит да оценим коментарите и дискусиите по медиите в първите няколко дни след КСНС при президента, няма как да не ни направят впечатление следните пропуски, несъстояли се дискусии по изключително важни въпроси:

– Българските граждани не са наясно с геополитическите тенденции, замисъла и интересите на актьорите на тази сцена и какви ще са последствията.

Защото от анализа на тази обща картина биха си отговорили на въпросите : защо именно Хизбула и защо за някой е необходимо и в реда на нещата, доказателствата за атентата дори да бъдат фалшифицирани, подменени. От няколко години в света се водят войни–четвърто поколение, при които дезинформацията, скритите операции в суверенни държави, използването на терористи за сваляне на режими, са правило, а не изключение. А както каза бившият посланик на САЩ в НАТО Роберт Хантер: Ние подкрепяме тероризма, който използва жестокости срещу цивилно население, които трябва да доведат до политически изменения. Подготовката на общественото мнение започна със странното решение на съда в един американски щат, че Иран е участник в подготовката на атентатите на 11 09 2001 г.. Наскоро правителствени съветници във Вашингтон отправиха посланието, че „Ал Кайда” вече не била основен враг, а „Хизбула”. Дори Али Агджа бе включен в сценария: Иран му възложил атентата срещу папата!
– В дискусиите досега отсъстваше, с малки изключения / анализа на Мария Пиргова от СУ/ темата българската външна политика и почти ежеседмични гафове на външния ни министър, последиците от това за националната сигурност, както и отговор на въпроса, защо премиерът не санкционира подобни изпълнения.

Изразът му „Ако ударят Израел, ще означава, че удрят България” ще остане в учебниците като пример на лична, а не държавническа политика, на чужди, а не национални интереси.

– Твърде бегло и само тук там бе напомнено за ефективността на българските специални служби, а проектозаконите за тях чакат второ четене в Парламента и са белязани, особено два от тях, със сериозни слабости.

– Мюсюлманите в България, опасността от радикален ислям и как ще се отразят събитията и промяната на отношението на някои ислямски държави към нас, въпреки че „Хизбула” не е особено популярна сред тях. Защото в ислямския свят протича културна революция. А в Европа, където интеграцията не сполучи, но младите се радикализират, експертите предупреждават за нова форма на расизъм: от ненавист към чужденците към ненавист към исляма.

Вътрешнополитическите аспекти на наблюдаваните в България събития след обявяването на „обоснованите предположения” за участие на „Хизбула” в терористичния акт край Бургас заслужават отделен анализ, защото засягат изключително важни теми като държавническата отговорност, податливост на чужди влияния, завръщане на сателитния синдром в значително по–голяма степен, отколкото при комунистическия режим, компетентността на елитите, разнобоя между управляващите и липсата на координация и много други. Незачитане разделението на властите на национално ниво има последствия само в рушенето на демокрацията и държавността. Примери много, но да напомним само обявената от телевизионния екран присъда от вицепремиера Цветанов на лекар, „убил” дете. Но в международен план това е все едно да поставиш селски овчар за регулировчик на кръстовището пред Софийски университет. Ще се стигне до катастрофа.

Изводите и прогнозите на този етап се свеждат до следното:

Изпреварващото политическо решение, преди да е завършено разследването, е грешно и със стратегически за страната и бъдещата й външна политика последстивя. То е обаче, следствие на безсилие в разследването на атентата и силно безотговорна податливост на огромен външен натиск.

Някои отговорни лица изпълниха политическа поръчка против българските интереси и с анти-европейска насоченост и демонстриране на неуважение към принципите на съвместно формиране на европейската ни външна политика. България се постави в услуга на един геополитически замисъл в Близкия Изток, в който замисъл няма нито потенциал, още по–малко интереси да участва в него.
Последствията за сигурността не са от краткосрочен характер. Хизбула няма да нанесе ответен удар, защото е абсурдно да използва европейска територия за свое бойно поле. Но с твърдата подкрепа за САЩ и Израел след очакваните в Близкия Изток събития ще си навлечем гнева на мюсюлманския свят и ударите на терористични организации като Ал Кайда и гравитиращи около нея малки терористични групи през следващите 10–15 години.

ЕС няма да постигне единно решение по въпроса и необходимия консенсус на всички 27 страни членки. В краен случай би могъл да възприеме подхода на Великобритания и включи само военизираното крило на „Хизбула”, макар че такова разделение е спорно. Това е мнението и на експерти в други държави. Стремежът на интернационализирането на случая е да се стигне до Международен съд. Въпросът обаче е не само до консенсуса, а до още две неща: ще бъдат ли представени неопровержими доказателства и ще има ли арестувани терористи.

След обявяване на имената и местонахождението им, по вероятно е те да бъдат ликвидирани за да не се стигне до поръчителя.

Afera.bg