УБИЙСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ГЕН. АТАНАС АТАНАСОВ, КОЙТО ИСКА ДА РАЗПАЧЕТОСА СЛУЖБИТЕ, ВИСЯТ 24 ГОДИНИ СЪС СТРАШНА СИЛА!

Вестник „Монитор“ от 10 септември 2000 г. поставя много интересни въпроси към директора на Националната служба за сигурност в онзи период Атанас Атанасов. Предлагам ги на вашето внимание.

Напоследък ген. Атанасов се държи истерично по отношение на службите за сигурност и особено по отношение на военното разузнаване. Българските специални служби от 30 години водят разузнавателна дейност на руска територия. Българското разузнаване не изпраща разузнавачи в Западна Европа и САЩ, там се изпращат само представители на българското разузнаване. За разлика от някои страни – членки на НАТО, които на територията на техните посолства у нас имат кадрови работници от техните разузнавателни централи.

Тогава за какво точно говори ген. Атанасов?! Говори за смяна на шефовете на службите с лица, близки до ПП/ДБ! Говори за разпарчетосване на сектора точно в стила на ПП/ДБ. Каквото и да подхванат, го смилат от некомпетентност и площадно знание с гарнитура от пуканки.

Специалните служби трябва да се оглавяват от кадрови служители, а не от политически лица! Например ген. Атанасов е юрист и никога не е работил нито като разузнавач, нито като контраразузнавач.

За прочистване на службите говори човек, който няма оперативен опит в областта на сигурността. Атанасов е пришит към службите отвън по времето на Костов. Но в областта на службите общата култура и общата интелигентност не са достатъчни, за да заменят практическия опит.

Ръководството на службите не е просто страст по употребата на СРС-та за партийни и лични нужди. Ако все пак се инатим за прочистване, би трябвало прочистването да започне от ДСБ, защото ДСБ е наследството на кадрите от перестройката.

Преходът беше дирижиран. Но нека не подхващаме пак онази стара тема със създаването на синята опозиция в България, с главния кадровик, който вече не е между живите и с избора на кадри за камуфлаж на тогавашната „промяна“. По времето на комунизма помним, че имаше сливане на партия и държава и по същия начин БКП си назначаваше в службите партийни кадри извън чисто професионалната селекция. Целта беше да се гарантира лоялността на службите към партията. И сега жълтопаветниците пак се стремят всячески да постигнат нещо подобно. На това му викат реформа!

Всъщност е връщане към старото, което е толкова добре познато на ген. Атанасов – политически контрол.

Но да се върнем на вестник „Монитор“ преди двайсетина години…

Калина Андролова