Убиецът, бащата, Командира и лицемерието на пишман-журналистиката

Варна не е най-добрият град за живеене.

Варна е най-византийския град.

Убийстото на студентката Радостина, което няма нищо общо с политиката, а с ужасавящата бездуховност на поколения, оставени на виртуалната „Библия” Интернет, чалгата и тревата, вместо да смири душите, се превърна в арена на избиване на олигофренски политически комплекси.

След зверското убийство на Радостина и обвиняването на сина на председателя на СДС – Варна Цанко Цветанов – Георги в извършване на престъплението, „водещата” журналистика изписа купища страници, „разследвайки” очевадното.

Същата тази вацова „правилна” журналистика употреби такава неистова енергия да пише „чаршафи” за убийството, че ако беше впрегнала само една осма от същата тази енергия за да си наостри перото за мафията и корупцията, която се вихри в „най-добрия град за живеене” – еша и нямаше да има.

В „правилните” медии обаче се пише по цели страници за такива престъпления, само защото в тях не витае сянката на ТОЯ или ОНЯ, от които зависи черния хайвер на чорбаджиите на изданията. И точно затова милите им репортери избиват такъв неероятен комплексарски хъс за да ровят дни наред в абсолютно ясно и нееднозначно престъпление.

И тъй като бащата на обвинения в убийството на Радостина се оказа председател на СДС – Варна, във византийския град Варна моментално клането стана шир-употреба на политиците – интриганти.

Някои от тях се опитаха да яхнат протестния митинг на студентите.

Други като министър Тачева хукнаха от София да се срещат с тях и да дискутират промени в законодателството. Интересно защо Тачева не си мръдна задника след купищата сигнали за тотална корупция в полиция, съд и прокуратура в морската столица.

Трети пратиха проверка от Инспектората на Главна прокуратура да проверявали някакви си сигнали, че можело да има политически натиск и убиецът да бъде пуснат на свобода.

Четвърти извадиха камите по тъмно и използваха момента да се разправят с бащата – Цанко Цветанов. Както обикновено нямаше как да сбъркаме „кинжалите”, в лицето на потомствените измекяри на Командира Иван Костов в морската столица.

Именно те ревнаха, че Цветанов е долен неморален тип, който моментално трябва да подаде оставка. На хората на Костов изобщо не им пука за морала, те просто са надървени и алчни отново да управляват, и са във вихъра на политическото мародерство – само и само да се докопат до заветната власт за пореден път. И разправата със СДС е достатъчен повод за да изтрепят по пътя си де когото сварят за да се набутат в листите на предни места.

Не, че някой ще ги избере. Но те си вярват.

На този фон, вчера в електронното издание „Днес плюс” се появи материал на Антон Луков, озаглавен „Баща”.

Afera.bg го препечата, защото статията е великолепна и в прав текст постави на мястото им лицемерните морализатори на тема „убийството на Радостина от синът на лидерът на СДС – Варна”.

С Антон Луков имам кофликти и сложни отношения. В професията, наречена журналистика обаче, никога не съм пренасяла личните си страсти и пристрастия, когато става дума за позиция, кауза и свобода на словото. И дори и враговете ми знаят, че когато са прави ще застана зад тях.

В медийното пространство за първи път Луков каза нещата такива, каквито са – за един баща, чийто живот се преобръща и за долното лицемерие на един град и една политическа сила, които са способни да стъпят върху законите на вселената, съдбата и всичко останало за да спечелят малко менте-политически дивиденти.

Моментално една бивша общинска съветничка, която добре си живя по времето на Командира, и по настоящем изявяваща се като „журналистка” – Веселина Савова контрира със свой материал Луков, озаглавявайки го „Жестоко”.

В него тя пише:

„Чета материала на Антон Луков „Баща” и единственото, което чувствам е възмущение от жестокостта, която е проявена в името на едно поредно политическо оплюване на ДСБ и вече забравения Добрин Митев.
За да се напише подчертаното изречение Цанко Цветанов е поредният повод.
Никой до този момент не го бе правил така грубо. Във всички медии бе проявена известна тактичност пишейки за сина, да не се коментира бащата.
Да, хората пишат по форуми, но никой, подчертавам никой, не бе проявил такава жестокост към родителите на обвинения за убийството Георги – да публикува специален материал.
Познавам Цанко и Гергана лично. Те са добри хора.
Затова не проумявам защо Антон, който също ги познава, така жестоко ги хвърля в публичното пространство за обсъждане.

Заслужава ли си Тони, за да изразиш за пореден път омразата си към ДСБ, да причиниш това на Цанко и Гергана?
С тази трагедия те ще са белязани за цял живот.
Ако съдът отсъди „виновен”, винаги ще се питат къде са сгрешили.
Ако съдът отсъди „невинен”, ще се чустват безсилни да се защитят от лавината омраза, която въпреки това ще ги залива непрестанно.
Можеше да им го спестиш, защото „уж” си им приятел”.
Савова е възмутена от „подчертаното изречение”, според което бащата Цанко Цветанов никога не е водил политика, заплащваща самото съществуване на СДС. Савова се е разпенила, просто защото Луков е казал истината – че „Каквото и да говорят онези от ДСБ -Варна, колкото и да се правят на интелектуални гиганти, именно те – групата на Добрин Митев – сътвориха гигантски проблем от нещо толкова обикновено като дипломата за висше образование.”

Което е категоричната истина.

Савова обаче в сляпата си любов към Костов, е готова на всичко. Дори и на циничното лицемерие да обърне проблема с хастара му наопаки и да изкара едва ли не Антон Луков сатрапа, който, представяте ли си, бил първият, който ЖЕСТОКО намесвал бащата в деянието на сина.

Не Антон направи това, а точно „моралните” лицемери на ДСБ и Костов в морската столица.

Луков просто каза нещата такива, каквито са.

Защото Варна може и да е най-визайнтийския град. Може и да е най-измекярския, но тук все още има хора, които помнят онези свирепи и гадни времена на Добрин Митев, Командира и неговата алчна феодална кохорта.

С Антон мога да имам всякакви различия, но никога няма да застана против него, когато става дума за тази истина, защото той бе един от журналистите, които по онова време не можеха да бъдат преброени и до три, които водеха война в името на свободата на словото, позицията и демокрацията в този град.

Савова през това време не усети и полъх от „гилотината”.

Просто защото беше от „правилните”. Тя си знае защо.

Днес това, че едно престъпление се превръща в разменна монета в мръсотията, която се вихри в извиването на ръцете от страна на Костовия отбор как да овладее предизборните листи, е повече от отвратително.

И лицемерието да обвиниш един журналист за човешкия му коментар и да прехвърлиш върху него греха за това, което прави любимата ти командирска партия, се нарича цинизъм.

Когато синът на бившият шеф на следствието Борислав Желязков уби Мартин Борилски в Париж, варненската журналистическа гилдия отново се сниши като насрана. Никой не написа ред. Защото не било етично и куп тинтири-минтири фалшиви оправдания.

Журналистиката не е взета под наем от съграждани, съседи, колеги и шуролинковци.

Шамарите просто се случват, казва Антон Луков.

Те се случват и затова са журналистите – да изразят позиция.

А не да преобръщат призванието на професията в евтина манипулация на политическите си амбиции. Пък били и те, заврени в гащите на Командира.

Защото, ако утре, не дай си боже, стане нещо подобно с детето на някой костовист, едва ли Веселина Савова ще си отвори устата.

За да напише: „Жестоко”.

Тогава ще впрегне цялата си енергия да ни внуши, че КГБ, Станишев, тройната коалиция и вся остальная сволоч са барнали вожда и.

Впрочем, дори и човек да не прочете материалите на колегите, само от заглавията всичко е ясно.

Антон е написал просто: „Баща”.

Савова: „Жестоко”.

Няма нужда от психоаналитик, който да разясни коя дума какъв заряд носи.

Веселина Томова