Търси се главният готвач… на скандалите
– Ама ти ще поискаш и Гоце със сладолед – чувам раздразнения тон на приятелчето ми.- Не разбираш ли какво става в държавата?
– Разбирам. И Гоце със сладолед ми харесва, каквото и да имаш предвид. Само че не правя връзката между манджите и мегаскандала. Нито Бойко е с лук, нито Танов с моркови. Още по-малко Дянков в сметана. По-скоро всичко ми прилича на "продукт след яденето", колкото и цинично да ти прозвучава това.
Тук, телефонният ми събеседник онемя и след секунди умълчаване ми каза:
– Права си, м…а му!
– Е, не ми е за първи път – рекох самодоволно и го забих със следващия ми въпрос – Кой така ги сготви?
– Това се питаме всички – с кротнал тон ми отговори приятелчето.
– Значи се търси главният готвач ли? Голям майстор е!
От тук като се почна едо "набиране" и едни теории, дано "момчетата" ,по средата ни, са успели да запишат всичко, `щото, мисля си, "анализът" ни би им помогнал в изчистването на грамадата от версии,дето ги мори от седмици насам.
Толкова за този ми телефонен разговор и откровено тъпия виц.
Защо ви го разказах ли?
Ами защото, едно друго приятелче ми звънна,междувременно, и почти ехидно ми съобщи констатацията си, че в Блога ми е настъпило голямо мълчаие. Демек, искаше да ми каже нещо от рода: "Май не ти стиска да пишеш за мазалото в държавата".
– Напротив – казах му – пише ми се много , ама не знам от къде да започна. Тъкмо бях тръгнала да разсъждавам за разговорите на Танов с Дянков и Влади Горанов и хоп! – изскочиха онези с Искра Фидосова и Менда Стоянова. И аз, аха да ги навържа, и пак хоп!…."цунамито след 9-та по Рихтер" ми отнесе всички букви от страницата.
И аз се отказах.
Реших, че ще е по-добре "Чукча" да стане малко читател и слушател, а не все писател.
От телевизия на телевизия; от сайт на сайт; от форум на форум.
Четох, слушах, гледах.
Пред очите ми се назина една върволица от "актьори".
Влизаха от роля в роля.
От второстепенна в главна и обратно.
После сменяха жанра.
Хвърляха ме от комедия в драма.
После, от театралния салон на цирковия манеж.
Актьорите в доспехи се превръщаха в смешници. После маските им се разтичаха и оставаха изцъклените им погледи, проследяващи вадичките от размазаните бои, с които някой ги беше нарисувал.
Само да не си помислите, че гримът им се размазваше от сълзите им.
Започнах да ги съжалявам.
И да се страхувам.
От лаещите около тях "песове". И пяната от устата им.
Считам себе си за що-годе интелигентен човек и интелектуален тип.
Ходя на театър откакто се помня. На избори също.
Обичам хубавите спектакли. И ясните политически тези.
Имам си фаворити, сред актьорите. И сред политиците.
Помня цели пасажи от представления. И от политически речи и обещания.
Взимала съм много автографи,зад кулисите.
Пак там съм се озовавала със и без камера и микрофон, на предизборни срещи.
Разбрали сте ме добре, ако сте с усещането, че И този филм съм го гледала.
Е, да. Повече от ясно е, че с напредването на "технологиите" прожекциите от черно-белия екран вече се гледат на 3D! И от усещането за "на живо" тръпките, които лазят тялото ми са вече болезнени.
Толкова с метафорите.
Предлагам да спрем и с лицемерието.
Защото през последните 21 години, основните "документи" за управлението на държавата ни са телефонните заповеди и нареждания. Без подпис.
Който иска да си признава. Но много от тях съм чувала с ушите си.
И знам, че изтръпналите от мисълта, че "някъде там", на "рафта", може да са подредени и касетите с техните сцени, в момента не са никак малко. Напротив.
Повече от ясно е, че Биг Брадър-ът в държавата ни е герой, с който сме "израснали" всички.
То и затова суетнята и гузно-неадекватните реакции имат фарсов привкус.
Та, исках да кажа, че не ми се яде "Бойко с лук, Танов с моркови и Дянков със сметана".
Твърде лош кулинарен вкус.
Нека Готвачът си обира крушите, защото компотът,който усещам, че ни забърква, този път, е с много цианкалий!