ТУКА Е ТАКА

Едно от нещата, които според мен чуждите на балканската и българската душа не могат да схванат и никога няма да схванат, ако ще да им го крещиш е кривите мутри – всичките там западняци, англосаксонци и прочие хюмнета – е, че колкото повече ни разделят и противопоставят с идеята да ни подчинят на волята си, толкова повече това работи срещу тях и срещу плановете им. Само обърнете внимание къде целите на тези „световни групировки“ са вече в почти завършен вид – в най-дисциплинираните държави, там където населението е и най-сплотено. На такива места най-лесно и безпроблемно се прокарва каквото и да им хрумне на кукловодите. Парадоксално, но баш заради сплотеността си, в такива общества се оказва, че хората са най-уязвими и податливи на дресировка и когато този, който иска да ги подчини им каже: „Скачайте!“, те не питат „Защо?“, а „Колко високо искаш да скочим, шефе?“ А накарай българин да скочи, пък и било то по изключение да е за негово добро. Ганьо ще ти надуе главата да ти се обяснява – „Ама, ся що да скачам?“, „Ама, чакай малко първо да свърша нещо и тъй“, „Бе, дай да пийм по една ракия и после ше ти скачам колкото искаш“, че кракът ще го заболи смъртоносно, че стомахът ще го свие фатално и накрая не само няма да скочи, ами и теб ще накара, хем да му скачаш, хем и право хоро да му играеш, докато той лющи ракия след ракия и ти снима излагацията за фейсбук.

Но това е малко отклонение, което все пак цели да подчертае особеността на нашият неразбираем понякога и за самите нас манталитет. Иначе, конкретно за противопоставянето иде реч. Ние сме толкова наежени един срещу друг и то за почти всичко, че няма никакъв шанс едната страна да клекне на другата, па да плеснем с ръце, да се прегърнем и после вкупом да наведем глави пред когото там, видиш ли – трябвало. Може, ожесточено джафкайки се да ставаме слепи за много важни неща, но същевременно се каляваме зверски. И дори да сме отчайващо разделени, всеки дълбоко в себе си си остава българин и носи онази изконна българска жилка, която в сюблимният момент взема превес над всичко останало и е в състояние да разбърка картите на който и да е тръгнал да ни ги раздава без да ни пита.

Мисля си, че много по-успешна стратегия за врага щеше да е, вместо да ни насъсква един срещу друг, да ни приближава един към друг. С нещо, което би ни накарало да забравим за малко, че сме толкова диви балканци. Впрочем, убеден съм, че Бойко Борисов затова беше толкова успешен като министър-председател. Ще кажете – че, кое му е успешното? А управлява ли той държавата почти 12 години с кратки прекъсвания? Управлява. Преди това управлява ли града-държава София? Управлява. Ама кое, кое му е точно успешното? Ами, успешното му е, че правеше някакви работи, които макар и само привидно добри, успяваха да обединят болшинството хора и те не обръщаха толкова внимание на грандиозните му безчинства. Той хем ни разделяше, хем миг преди това да започне да работи в негов ущърб внезапно прибираше тоягата и вадеше моркова. Кога се случваха най-големите грабежи? По време на управлението на ГЕРБ. Защото се крадеше спокойно и прецизно. И сега крадат, дори може би по-злобно, по-алчно, но постоянно озъртайки се през рамо. И това е, защото ние, дори върло разделени на фили, фоби, про и анти сме с толкова изострени сетива заради непрекъснатите атаки отвсякъде, че само да надушим нещо, което можем да използваме за контраатака и на момента сме оголили зъби кръвожадно.

„Разделяй и владей“ е една повече от чудесна стратегия – просто разглеждайки я в светлината на успешното управление, „успешно“ поне що се отнася за тези, които управляват прилагайки я. Но дори и тя не работи както трябва тук. Защото не е българска, защото не са й нанесени съответните корекции за работа с българи. Защото кодът й е писан за други географски ширини, за друго население, с друго мислене и генетични особености. И ако всички националности се припокриват във много висока степен като поведение, то нашето е уникално. Ама наистина УНИКАЛНО, не като крайно изхабената от употреба думичка, която всеки предъвква под път и над път.

Уелкъм ту Балканите, вери уелкъм ту България! Тука е така…

Иван Иванов