« Върни се назад Публикувано на 31.12.2013 / 17:59

ТРЯБВА ДА СИ ЛУД, ЗА ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ УТРЕ ЩЕ БЪДЕ РАЗЛИЧНО, ДОКАТО ПРАВИШ ЕДНО И СЪЩО

Докато мълчах и ви слушах, скъпи мои приятели, узнах колко сте умни, чувствителни и добри. Гордея се с вас, радвам се, че сте наоколо, че мога да ви чувам и чета, че мога да споделям с вас и вие с мен. Узнах, също така, че 2013-та година е била година на болести, смърт, изпитания, предателства, измами и прочие черни магии не само за мен, но и за почти всички. И така ме налегна една мисъл, че ако за почти всички нас тя е била пълна с предателства и измами, значи всеки потърпевш е бил и предател, и измамник, също така. Иначе откъде да се вземе цялото това зло, което всички знаем, че е човешко изобретение.

Не мога да си го представя да е иначе, тъй като всички твърдят, че са срещнали много от злото, което всеки от нас влачи със себе си. Представете си за момент, че човеците, с безкрайната си претенция за венец на природата, вземат, че изчезнат в миг, от 12.00 ч. тази нощ. Какво облекчение само за Земята, зарита от човешките отпадъци. А опустошена природа, почти изтребени без всякакъв смисъл животни, изсечени джунгли, още от утре бавно и мъчително започват да се съвземат като след страховито природно бедствие…

Човекът в средностатистическата му величина никога не бил приятел на никого и затова е сам и гол като пушка извън цивилизационната си утопия, в която съществува по-скоро виртуално, отколкото физически. Защото никаква цивилизация не може да те предпази от болести, предателство и смърт. Вижте ситния шрифт на „Тайлол хот“ – който не лекува грип, а подобрява симптомите!!!, пълно с консерванти и псевдоефедрин, моля ви се. Основа за „домашния“ наркотик метамфетамин, към който има 98% пристрастяване. Е, от него ни се облекчават симптомите. Но ние си хвърляме парите на фармацевтичната ламя, защото отдавна сме отписали билковите чайове и компресите, които не лекуват симптоми, а атакуват бацилите директно!

Узнах през тази година, че съществува нещо такова като поличба, знаци, черна магия и видях с очите си резултата от обсебване с демони. Научих смисъла и съдържанието на думата „морбидност“. До скоро не вярвах, че съм уязвима на подобни дивашки практики, ако ме питате – някаква част от мен още се съмнява в тия описания. Но друга част в мен е съвсем сигурна,

че в човешкото общество злото съществува и приема най-причудливи, понякога дори иконоподобни форми, за да заблуди и да се промъкне в гръб. Узнах със сигурност, че във всеки от нас има наистина много тъмна страна и това е нашата бездънна глупост и егоманящина.

Не мога с ръка на сърцето да твърдя, че 2013 г. беше лоша за мен и близките ми, макар че започна с болести, предателства, измами и завърши със смърт. Просто 2013-та е годината, която ни изправя срещу самите нас, да се огледаме хубавичко в черното огледало на една безпощадна яснота. И ако ни стигне силата да узнаем истината за себе си, за да можем да се променим и да минем крачка напред.

Докато ви чета равносметките, приятели, виждам, че много от нас ще се събудят утре в старата си „змийска“ кожа и ще се надяват, че от ден Първи обстоятелствата в техния живот вече ще са други, по-благоприятни. Уви!

Трябва да си луд, за да мислиш, че утре ще бъде различно, докато ти правиш едно и също.

Всъщност нашите постъпки са от решаващо значение, защото зад тях стоят нашите решения и в крайна сметка този свят се векторна величина на човешкото действие. А какви бяха те? Колко пъти постъпвахме безупречно, за да прехвърляме сега вината върху другите? Колко пъти обмисляхме, преди да действаме, или просто спонтанността на нашите емоции ни водеше право към отровния змийски зъб?

Нищо чудно, че светът изглежда като творение на луд, пиян и сакат в едно. Докато душите ни са в рая на псевдоефедрина, а умовете ни се занимават основно с мърсуване зад гърба на другия, докато изчерпваме телата си в безсмислена любов, животът дори и обидно кратък, няма да има никакъв смисъл. Годината на зеления дървен кон 2014 ще мине в галоп покрай нас и отново ще изпишем мастилото в безсъдържателните равносметки на едно болно его.

Аз лично благодаря от сърце на уроците на 2013 година.

Благодаря за всяка измама, предателство и загуба, защото тъй сме устроени, че лошото е по-ефективната педагогика.

Не мога да твърдя, че ще стана по-добра за себе си, за близките си, за приятелите и за околните, но със сигурност ще се опитам да променя нещо в подхода си към този свят. Снощи, поредната безсънна нощ, четох Пътуване към Иксланд на Кастанеда, да кажем за десети път в живота си и там видях една рецепта, която ми се струва подходяща за тържествената ни годишна равносметка. Подарявам ви го с най-добро чувство на обич и признателност към всеки от вас:

„— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи дон Хуан. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!

Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста.

— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Казах му, че в моя ежедневен живот е немислимо да си недостъпен. Мисълта ми беше, че за да функционирам, трябва да бъда открит за всеки, който има нещо общо с мен.

— Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен — обясни спокойно той. — Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.

— Това е противоречие — казах аз. — Не може да бъде недостъпен, щом се намира в този свят всеки час, всеки ден.

— Не ме разбра — каза търпеливо дон Хуан. — Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа“.

Честита Нова година, приятели! Здраве и благополучие, много любов и хармония с околните и прекрасният свят, който се случи да споделяме заедно. Наздраве!

Нора Стоичкова

«