Трябва да им е било трудно на тези, които взимат авторитета за истина, вместо истината за авторитет

Това, което ви предлагам като послание е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от дълго време. Текстът е написан от едно от най-мъжките момчета, които познавам. Съдбата му е уникална и е отпечатък на един от най-яростните периоди на българския преход – „лошите момчета отиват там, където си поискат” .

И защото няма нищо случайно на този свят, пътищата ни пак се пресякоха. Посланието, което ви предстои на прочетете ми бе дадено плахо от мъжът, с който сме пили от горчивите чаши на злото и сме пели с цяло гърло песните на доброто, с: „виж, просто какво съм написал…”.

Сега знам, че това трябва да бъде прочетено от всички.

Защото този живот наистина е за смелите.

Съдбата и мръсната ми благословена професия ме е докосвала повече до „лошите”, отколкото до „добрите”, но кой е онзи от нас, който има убийствената самонадеяност за да залепи тези етикети върху някого?! И колко от тях са истински?

Винаги душата и усетът ме е водил по онези неведоми пътеки, които ти дават знак, че обявеният за „злодей”, всъщност е ранимо оголено охлювче. И никога не ми е пукало да заставам с позицията си зад него.

След като получих текста, в една късна нощ отговорих на мъжкото момче с чисто сърце, така:

„…..Това послание наистина трябва да се прочете от хората – убедена съм, знам го. Няма значение кой как ще реагира – олигофрени и посветени дал Господ, всеки според нивото му и заслужаването му.

Четох го няколко пъти и знаеш ли – това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало от много време насам. Ти ми поднесе истински дар, че нещата наистина се случват…Не знам дали дори си даваш сметка колко страхотно е онова, което си достигнал и изобщо Пътят, който си извървял. Нелек, гаден, труден, но пък благословен. Ужасно съм щастлива, че си поел по този Път, защото го заслужаваш. За теб този Път е изстрадан, но само тези, които истински те познават, ще усетят колко страховита вътрешна сила трябва за да направиш първата крачка по него и да тръгнеш напред. Още преди много години, когато се запознахме, а и през всичкото време, което по някакъв кръстосвахме заедно, неслучайно имах особено усещане за теб – дори и тогава, когато никой не подозираше, че в Онзи …. има зрънце чиста вода. Никога не съм можела да обясня това, че знам и усещам нещата за някого, но за теб винаги съм била сигурна. Дори и когато ти не си знаел кой си, нито пък аз точно коя съм. Сега наистина съм благодарна на Господ, че ти си онова доказателство – че Онзи от Горе знае какво прави – стига да имаме очи и сетива за знаците му…От сърце ми се иска оттук нататък катарзисът ти да води при теб само Светлината, въпреки че „никой не е пророк в своето село” и хвърлените камъни ще са повече, отколкото благословенията.Аз знам обаче, че си страхотен мъж, защото си минал през Голготата и си успял да съхраниш душата си. Няма по-голяма победа от това.”

Веселина Томова

Сега е ваш ред да узнаете как от Ада нагоре, стъпка по стъпка по стълбата се стига до Светлината:

Казвам се А.Т. Роден съм в България, Варна.

Имам желание да напиша това послание към целия български народ и подрастващото поколение, които са устоите на едно развиващо се общество. Вярвам силно, че имаме сила на духа, ума и тялото да поемем по ПЪТЯ на ПРОСВЕТЛЕНИЕТО И БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, която е във всеки от нас и неизменна част от живота.

Имам приятели и добри познати, които ме познават в добра светлина и други, за които съм може би не толкова лицеприятен, но това няма значение в дадения момент.

Истината е, че определен период от живота си живях в свят на илюзии и несправедливост, пропит от ненавист, алчност, предателство към личността и най-вече към собствената си душа.

Това беше светът, който ненавиждах дълбоко в душата си, усещах подсъзнателно, че започвам да се обезличавам, да губя себе си, но усещането за криво разбрана свобода беше по-силно тогава.

Всичко, на което се крепеше тази най-долна прослойка, се свеждаше до парите и изкуствено създадения страх от група хора или дадена „личност”, което беше необходимо за да държи под контрол тази пасмина от невежи хора. Трябва да им е било трудно на тези, които взимат авторитета за истина, вместо истината за авторитет.

Както всяко негативно нещо и в тази серия от филма си имаше и положителни страни, които ти даваха възможност да натрупаш опит, който няма другаде откъде да придобиеш.

„Дяволът никога не е толкова черен, колкото си мислим”.

Тук е мястото за кратка предистория, за която моля да бъда извинен, че ви занимавам, но е необходимо за да продължа.

Завърших ТКК – Техникум по корабостроене и корабоплаване, отслужих две години редовна служба, след което започнах работа на кораб, по специалността. В този доброволен затвор животът беше спрял, а корабният устав ме принуждаваше да се съобразявам с хора, които не приемах. Но когато цялото ти същество се бунтува, късаш веригите без да се съобразяваш дори и с най-силната връзка – кръвната. Скъпите ми майка, лека и пръст, и сестра, са ми мислили винаги най-доброто, за което съм им благодарен, и държаха да работя и развивам в тази среда. Всячески усещах, че това не е моя житейски път и това бе причината да се установя отново на брега, без да имах и идея кой път да поема, но явно съдбата имаше изненада за мен.

Така се отзовах в света на лъжите, измамите и безочието, но и този период беше част от играта, наречена живот.

Разбрах една истина – че само преживените неща са истински разбрани. Моето духовно израстване се активира след като с Божията помощ и благословия ми се отдаде възможност да се отегля от тая порочна прослойка на обществото, далеч от всички близки и обичани хора, но всеки БОЖИ ДАР си има цена.

Знам, че хората, с които контактувам приемат промяната на съзнанието като част от реалността, други ще са скептично настроени относно това, което пиша, но това е право на всеки, а при мен е провокирано от душата и сърцето. Имах достатъчно време са самоанализ, вътрешни борби и четене на духовна литература, след което постепенно настъпи покой и баланс между тялото, духа и ума.

Започнах да се уча как да контролирам мислите си, как да изграждам желанията си според това, което бяхме посяли с моите добри приятели и партньори, които са в основата на успеха, което не е лесно за постигане в днешния интензивно развиващ се свят. Свят, в който всеки се е разбързал за някъде и няма време да се вгледа в изгубената си душа, за да разбере, че сме под влиянието на манипулации, илюзии и невежество, на алчност и завист към ближния и преуспелия.

Доколкото съм чел и осъзнал, светът е разделен на две половини – изток и запад. Източната култура олицетворява ДУХОВНИЯ СВЯТ – СВЕТЛИНАТА, а западната „демократична” култура е представител на МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ – ТЪМНИНАТА. Не знам как, но това по някакъв мистериозен начин има пряка връзка с човешкия мозък, който също е устроен от две полукълба, като в едната част е заложено материалното, което ни се налага целенасочено по всякакъв начин от външни фактори, а в лявата половина е духовното, което ние сами трябва да активираме и в което е заложена същността на истинския живот, на доброто, обичта, състраданието, себеуважението, съвършеното здраве и Божествената любов.

Живях малка част от съзнателния си живот във времето на така наречения комунизъм. Колкото и негативно да звучи, оставам с убежедението, че в този капсулован период от българската история, хората живееха безгрижно, задружно, бяха услужливи и усмихнати, не се вземаха подкупи, поради страха от наказания от тоталитарния режим. Със сигурност по върховетге на властта се е прожектирал филма на порока, което си е част от световната политика, но когато трудовите хора не са обременени със сюжета на филма, някак си се запазват от влиянието на „демократичните” фактори.

Досега в моите представи властваха тъмните сили – криворазбрания материален свят.

В същинският материален свят, аз лично не намирам нищо лошо. Разбира се, че е необходимо да работим за да се изхранваме, да печелим за да се развиваме, да се радваме на благополучието от живота, което от своя страна активира любовта в сърцата на хората. Но мисля, че това всичко може да сработи единствено, ако се спазва закона „АЗ ПЕЧЕЛЯ – ТИ ПЕЧЕЛИШ”, основаващ се на взаимно сътрудничество, а не на „конкуренция”, както работи матрицата в момента. При спазването на този закон, хората от противници се превръщат в съюзници. Следователно успехът на едната страна няма да се постига за сметка на другата, а ще успяват всички. Този закон е приложим в общности, които осъзвават, че пълна независимост няма, и че всъщност ние всички сме зависими един от друг по някакъв начин, защото сме част от Единното цяло.

Ще се върна върна отново на комунистическия режим, в който хората осъзнато или не живееха по този закон. Не искам да бъда разбран погрешно, нямам предвид, че този тоталитарен режим е правилният и че всички трябва да сме на едно ниво – духовно и материално. Това по-точно е невъзможно, тъй като всеки индивид с всяко свое прераждане придобива нужния опит и го прилага, и продължава във всеки следващ живот.

Погледнато така, смъртта като физически факт се обезмисля, тъй като рано или късно всеки пак ще се прероди, разбира се според това какви ги е сътворил в предния живот. Така се оформя статуса на всеки човек  -хора с близки нива на израстване оформят дадена група от обществото. Човек, който поеме по Пътя на самоосъзнаването, където с финикийски знаци също се борави и то доста успешно, който успее да се пребори със собственото си АЗ, който успее да наложи контрол над собствените си мисли, духа и тялото и където целта е да се спазва закона за „ДАВАНЕ И ПОЛУЧАВАНЕ”, то той се е подготвил за истинския живот, който ще се открие пред него.

За постигането на това Божествено състояние на всеки му е необходимо практическо време, търпение, вътрешен баланс и силна вяра за тази промяна, което на този кризисен етап е доста трудно, но не и невъзможно.

Не ме упреквайте за това, което пиша, наясно съм, че сме на ръба на мизерията, но „голямата риба излиза в мътна вода”.

Това е преход, който е неизбежен, за да се премине в ерата на СВЕТЛИНАТА КВАНТОВИЯ ПРЕХОД.

Пишат се куп безумици за 2012 година и как трябва да се окопаваме като плъхове, а елитът си правели бункери и те, милите, щели да оцелеят. БЛАЖЕННИ СА ВЕРУЮЩИТЕ.

Ако ще има катаклизъм, с цялата сила на ВСЕЛЕНАТА той ще е насочен точно към тези, които са си продали душите за 30 сребърника.

2012 година представлява възраждане на мисълта, посветена на това кога светлината идва на планетата. Новата енергия няма да подържа войната или потенцията на войната. Всичко около нас е енергия. Ако можем да улавяме и настройваме на правилните честоти, може би ще ни се изяснят много нехарактерни за нашия триизмерен свят виждания. Мястото, където се наложи да пребивавам, е изпълнено с положителна енергия и природна красота и това също изигра важна роля в моето духовно израстване. Определено време съжителствахме и с моя добър приятел и партньор, който беше напреднал много в тази материя, и който ми даде правилните препоръки и напътствия за да продължа напред, за което съм му благодарен.

Идва един момент, когато носталгията започва да те човърка и започват да ти липсват миналите корени на доброто в България, колкото и да не се виждат в моментната реалност. Всичко негативно, което се случва през последните 20 години е следствие от страха на тъмните сили, които се мъчат всячески, без оглед на жертвите и средствта да унищожат българския народ. Даването на гласност за безуспешното осъществяване на на плана „Ран – ът” и българските изчадия, които са взели активно и съзнателно участие в осъществяването му, е най-голямото предателство към нацията и собствените им изпразнени души, е добър показател за духовната историчност на българския народ. Това са последните жалки опити за осъществяването му.  Казват, че змията когато умирала хапела най-много, но като се проследят действията на всяка власт, е задействана схемата на самоизяждането и затриване на всички, които са против велика България.

ПРОМЯНАТА се осъществява с нашето активно съдействие, като от нас се изисква да променим вижданията в положителна посока, за добър и благочестив живот, изпълнен с търпение, вяра, любов и състрадание към ближния.

На България и е отредена подобаваща роля в ерата на СВЕТЛИНАТА. Тя е в епицентъра на всички събития, на кръстопът между изтока и запада, балансьор между материалния и духовния свят.

Това е причината за моето завръщане и поемане на всички последствия, които могат да ми се стоварят, но така или иначе всички сме грешни по един или друг начин.

Ако не правихме грешки и не се поучавахме от тях, трябваше да сме безсмъртни богове. Разбрах, че страхъг е илюзия на съзнанието. Такова понятие страх не съществува, това е плод на нашите мисли.

Имам желание да засегна и друг много важен закон от живота – закона за ПРОШКАТА – най-голямото спасение на душата. Ние прощаваме не за да остане другият ненаказан, ние прощаваме за да освободим себе си от ада и омразата. Отказът от прошка се дължи на страха, какво могат или не могат да ни направят другите смъртни, и избираме гнева, нападението и отбраната да се чувстваме сигурни и спокойни. Точно с тези си действия активираме негативната карма на самоизяждането. За наше съжаление, в тази развръзка победител няма. Дори и да успееш да навредиш на ближния си, то ти, всъщност, повреждаш себе си.

Вселенският закон гласи: „Адът е тук и сега, раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато проявим обич и състрадателност се въздигаме в рая и всеки път, когато мразим, завиждаме или злорадстваме срещу някого, падаме право в адския огън. Бог забавя, но не забравя!!!”

Но ние, хората с ограничените си познания за тези закони, си въобразяваме, че това не се отнася за нас, а за всички други около нас, и че ние, простосмъртните можем да заместим Всевишния с неговите дела – и точно това е причината за цялото нещастие, което ни сполетява, когато му дойде времето.

Българският преход е най-крещящия пример за това, което пиша.

Законът за ПРОШКАТА ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното его, което се явява най-големият бич за човечеството. Аз имам възможност, воля и желание да се боря с това илюзиорно състояние на ума,

затова моля да ми бъде простено от всички, които съм наранявал или обиждал физически, морално и душевно.

И най-важният закон, който е в центъра на Вселената е закона за БЕЗУСЛОВНАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, който изисква да проявяваме непрекъснато любов. Прилагайки го в живота, ние получаваме възнаграждение: физическо здраве, мъдрост и състрадание, което се превръща в оръдие на мира.

Това са моите човешки виждания, които желая да споделя.

Всички сме тук на планетата Земя с определена мисия.

Моля да бъда извинен за всякакви грешки в гореописаното, случва ми се първи път да пиша в тази светла посока.

На читателите желая щастие и благополучие!

„Най – сладките неща в живота са най-тихи. Щастливият живот се състои в покой на съзерцанието”.

С уважение:

А.Т.