Троянският ездач пак си разигра коня
Първанов ( си ) разигра на руска сцена троянския кон и държавата, която е яхнал. Даде благословия на руския „Газпром” за достъп до българската газопреносна система ( нещо, което няма право да решава сам), прие с мълчание руския отказ да компенсира България за януарския газов терор, както и заявката на Москва за задълбочаване на „сътрудничеството ни в енегетиката” ( направена от президента Медведев) , което и без това е задълбочено до почти пълна зависимост от доставките на руски газ и нефт.
Особено безпардонно препусна с троянския си кон през просото с призива си към руската църква да се намеси в един спор в рамките на автокефалната Българска православна църква – спор, който ездачът ни е решил отдавна в полза на едната страна, но без да включва в сметката „кръчмаря” – европейския фактор. В края на януари Европейският съд в Страсбург постанови, че в България е нарушена свободата на изповядване на религиите чрез държавната намеса, определяща със закон Максим за ръководител на БПЦ. Съдът даде три месеца за решаване на имотния спор между двата синода ( и с това прие, че наистина има 2 страни, т.е. два синода), а Г.Първанов го отнесе при началниците си.
Как точно и в чия полза троянският ездач би искал да се произнесе потърсеният от него арбитър пролича от избора на придружител в делегацията. Дали беше преднамерено държан настрана от камерите, или не, но в обкръжението на Първанов за миг се видя не друг, а пловдивският митрополит Николай.
Това е същият, който в кратката си биография на духовник се прочу с поредица от скандали. Сред по – известните между тях е агресията му срещу папския нунции Антонио Менини през януари 2002 – ра, на когото по време на богослужение епископ Николай дръпна стола, за да го принуди да стои прав. Сетне младият духовник, ръкоположен през 2007 – ма от Максим за митрополит ( познайте на чия страна е в спора със синода на Инокентий) обяви през февруари 2007 – ма папа Йоан Павел втори и кардиналите му за еретици, за да стигне до заклеймяването на европейската интеграция на нашата република в Кърджали през януари миналата година.
Това е младият дядо, който специалистът по история на живота и творчеството на „Дядото” ( Димитър Благоев, за честванията на когото президентът ни отиде да чете лекции в Благоевград през юли 2006 – та) , избра да представя древната ни БПЦ при прошението, което от най – високо място в държавната ( светска!) йерархия беше отправено за руска намеса в българските църковни дела.
Духовникът и доскорошният пръв партиен ръководител на червената партия явно си допадат. И се допълват. Обичат луксозните джипове ( дали Николай вече е посветен в тайнствата на височайшия лов в дружинката на президента?) и им харесва да си разиграват управленския кон на ръба на пълномощията си, а и отвъд – в пропастта на своеволията.
Но ако прищявката на дядо Николай да бият камбаните в цял Пловдив през юни миналата година в чест на една журналистическа сватба е проява на зле прикрита с расо парвенющина, то началникът ни Първанов отдавна е прекрачил прага на възможната търпимост към начина, по който се разпорежда с държавата. Да беше само скандалното раздаване на ордени на симпатични нему люде ( първият му указ като президент беше именно за награждаването на неговия спонсор от кандидатпрезидентската кампания Петър Манджуков), да го преглътнем някак си.
По- лошото е, че покрай ордените нашият троянски ездач демонстрира готовност да раздава парчета суверенитет от държавата ни на една друга държава, за което също не е упълномощен.
Иво Инджев