Трамвай и Ал Пачино с мирис на нафталин
Когато гледах новия филм на Ал Пачино и Робърт де Ниро ме облъхна миризмата на нафталин и тъга по добрите им роли от миналото. Днес играта на двамата велики актьори е застояла и предизвиква нотки на съжаление. Същото чувство изпитах когато гледах клипа на БСП с раздрънкания трамвай на който Станишев и Ламбо бяха като герои от стар чернобял филм с очакван край. Миризма на нафталин, носталгия и беднотия лъха от тази нелепа приумица на пиарите на столетната партия. За жалост тези два примера не са единствените – "Шоуто на Слави" с безкрайните си риалити формати и скечове вече е като мумия, която се опита да се размърда с новия си албум "Без милост". Остаряха и омръзнаха закачките с политиците и фантазията на сценаристите му отдавна е изчерпана. Те имаха нужда от този скандал и го получиха яхвайки проблема на бездетните жени в страната. Мухъл и плесен лъха от новите издания на "Биг брадър", а сутрешните блокове са като гробници от които говорят едни и същи муцуни. Дори наивните напъни на Бареков и Лора Крумова са омръзнали на зрителите. В държавата няма свеж полъх. Няма свежи лица – политици, икономисти, артисти или журналисти които да кажат нещо ново. Досадници и бивши ченгета се пръкват на екрана за да занимават хората с постните си души, да размахват стари досиета и да разказват случки от Татово време. Кеворкяновци и Тошевци вадят от гардероба скелетите на прашните си спомени, пишат се десетки книги – безмислено връщане към миналото. Милен Цветков, който е от малцината запазил свежестта на мисълта си, се превръща в Ники Кънчев, който вече не знае какъв е – журналист, водещ на брадъри или шоумен. Очевидно парата бие професионализма и Милен се поддаде на изкушението. И както няма оправдание за слабия филм на Пачино и де Ниро с мирис на нафталин как да поискаш от героите на нашия ефир да направят нещо ново и свежо ? Те вървят по утъпканата пъртина и си ръсят едни и същи глупости вече 20 години.Защото така е по-лесно – а Негово Величество Зрителя е затъпял и доволен си седи в кочинката и сърба ланшните трици.
Иво Югов