Трактора върна България в 1934 година и се видя като Кимон Георгиев, хабер нямайки кой е той
Както преди дни afera.bg изключително точно прогностично определи – „революцията” на Алексей Петров произтече пред огледалото.
Бля-бля, общи лафове, този път толкова объркани от историческа гледна точка, че по-жалък Трактора никога не е заставал като визия пред медиите. Новата „партизанка” Душана Здравкова пък катастрофално продължава да води към дъното Петров и това бе видимо дори и за Явор Дачков, който не пропусна в началото да дръпне никому ненужна реч, за да си заслужи хляба. Даже не пропусна Дачков да наплюе и Яне Янев – с тънък пиниз, за да се отбележи, че Трактора и Яне не се дишат, уж. Тегел по Дачковски – без абсолютно никакво въображение.
Алексей Петров в експозето си за пореден път употреби трийсет пъти думата „екип” и ако имаше поне един находчив журналист, щеше все пак да го попита – аджеба тоя „екип” от Душана Здравкова и Дачков ли се състои само и кои са другите „умни глави” там, които този път доведоха Трактора до истинска историческа катастрофа.
Всъщност, най-разочарован от всички като че бе Сашо Диков, който от дни наред загряваше публиката, че се чака „взривоопасна” пресконференция. Сашо на финала все пак не изневери на себе си, защото в дълбочина е истински естествен, и макар и тихичко, сломено, попита авера си Трактора – е, какво бе на това, което чухме взривоопасното… Сашо Диков поиска да чуе конкретни имена, цифри, схеми и почти цитира afera.bg, но бе удостоен от Петров с поредните тинтири-минтири обещания…
Трябва обаче да бъдем справедливи към „революцията” на Трактора.
Всъщност, той наистина оповести истински революционна идея на „екипа” му, но за жалост не се намери нито един журналист, който да е достатъчно ерудиран за да го забие там, откъдето Петров посмъртно нямаше как да излезе като отговор.
Алексей Петров започна с общите приказки, които могат да се прочетат във всеки интернет – форум – за политическата олигархия, за подмяната, за партийните клики, за това, че управлевието било стигнало дъното, че Борисов се скрил като изпъчил напред Росен Плевнелиев, и точно така се криел от страх преди съзтезания по карате, че партиите предали илюзиите на хората и че били обединени от единственото нещо – парите, че шампион в партийните клики бил Борисов и затова – „екипа” на Трактора щял да каже „Точка!”
„Искаме мораториум върху политическите партии в България, заради предателска и антиконституционна дейност! Партиите трябва да бъдат лишени от привилегиите си. Часът на истината ще настъпи след няколко дни, когато ще стартираме подписка за налагането на мораториум върху партиите!”, изрече тържествено Трактора и допълни, че партийният модел в България бил изчерпан.
И замириса на 19 май 1934 година, когато Кимон Георгиев прави Деветомайския преврат.
Кой е Кимон Георгиев ли? Нека уточним и за журналистите, които ако бяха на мястото си моментално щяха да направят алюзията и да съсипят Алексей Петров от въпроси, на които трудно би отговорил Трактора.
Кимон Георгиев е сред основателите на Военния съюз (1919) и на Народния сговор (1922). Участва в организирането на Деветоюнския преврат през 1923, а след него е сред ръководителите на Демократически сговор. Заема поста министър на железниците, пощите и телеграфите в първото правителство на Андрей Ляпчев (4 януари 1926 – 3 март 1928).
В началото на 30-те години Кимон Георгиев е сред ръководителите на Политически кръг Звено, взема активно участие в Деветнадесетомайския преврат през 1934 и оглавява съставеното след него правителство. В него той е министър на външните работи и изповеданията (19 – 23 май 1934) и министър на правосъдието (23 май 1934 – 22 януари 1935). Изпълнява длъжността министър на войната на 19 май 1934. Опитите за създаване на политическа система от фашистки тип срещат съпротивата на цар Борис III и през 1935 групата на Кимон Георгиев е отстранена от управлението.
През следващите години Кимон Георгиев се сближава с левицата и от 1943 е в ръководството на Отечествения фронт. След Деветосептемврийския преврат през 1944 оглавява 62-рото и 63-тото правителство на България. От 1944 до 1962 заема различни постове в Министерския съвет, като представител на коалиционните партньори на БКП в Отечествения фронт.
Именно по времето на Кимон Георгиев партиите у нас са забранени.
Така Трактора неволно, без даже очевидно да има хабер кой точно е Кимон Георгиев, направи заявка за преврат отново пред … огледалото.
Алексей Петров така и не успя да обясни как точно ще осъществи мораториума върху партиите и се оплете окончателно: „Със списъците от подписката, като влезем на „Дондуков”, ще обявим референдум за мораториум”.
А пък Душана Здравкова щяла да поеме сега в ръцете си този „проект” и да го сведяла до някакви европейски чиновници, чиито имена били в тайна засега, о, боже, прибери си вересиите…
Един от най-близките приятели на Алексей Петров – Трактора е Гиньо Ганев, който е зет на Кимон Георгиев и поне той можеше да обясни на Трактора как стоят въпросите около превратите, мораториумите и осъществяването им. И изобщо какво точно значи мораториум.
И така „взривоопасната революция” на Трактора, както прогнозирахме, защото познаваме хастара му, се превърна в катастрофа.
Той за пореден път не посмя да каже нищо конкретно, нито едно име и схема, и пак избяга от въпросите, които му зададе afera.bg
Бойко Борисов бил страхлив.
А Трактора?
Днес Алексей Петров ритуално се самоуби политически.
Afera.bg