ТРАГЕДИЯТА НА ЕДИН ГОЛЯМ ГРАД

От два дни стоим като препарирани с колегите си във Варна. Какво се случи в града на Пламен Горанов, изгорял за промяната. Промяна, която доведе до оставка на кмет и правителство. Всички знаем на какво се дължи изборната „победа“ на Лиляна Павлова, която не можа да избегне освиркванията си при старта на кампанията. Всички видяхме опашки по тъмно до 22.30 часа пред изборните секции в неделя, чували с бюлетини да се разнасят по улиците от един човек.

Но, има един въпрос, който е по-скоро морален, отколкото политически. Какво трябва да мислиш за варненци, за да постъпиш по този начин с тях! Лично за мен отговорът бе даден от двама души на тези въпроси – Николай Младенов, който обърка името на Пламен Горанов в центъра на Европа Брюксел и от Бойко Борисов, който определи моя град по следния начин – „Варна е едно голямо село“.

Да, ама не. 70 – 100 000 варненски „селяни“ блокираха пътища и мостове, скандираха и с часове стояха в студа да постигнат своите цели и победа. Само че „село“ подвластно на невиждана за България корупция, завладяно от мръсни игри. Корупция, където потънаха милиони левове уж за направата на нови пътища, а градът продължава да се срива, без никой от досега управляващите да се интересува от това.

Разбира се, че има намеса или манипулация на вота на варненци. Да, в Костинброд хванаха 350 000 фалшиви бюлетини, но колко изпуснаха за „селата“ като Варна. Именно заради това съмнение обаче варненци излязоха пред РИК още в края на неделния ден, провокирани точно от убедителната преднина на партията, която техните бурни протести свалиха от власт.  

Красимир Делчев,

кореспондент на Агенция БГНЕС