„ТОЯ ТУРЧИН“ Е МНОГО ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИН ОТ ВСИЧКИ ПРЕМИЕРИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 30 ГОДИНИ. ГЕОПОЛИТИКАТА В РЕЧИТЕ НА ДОГАН ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
Един вечно недоразбрал пак ме пита, какво толкова го харесваш тоя турчин.
Викам му, тоя турчин е много повече българин от всички премиери през последните 30 години.
И не става въпрос за харесване, а за адекватност.
Ако ще харесвам някого, нека бъде най-способният поне.
То доста никаквици натрупаха стаж.
Някой може ли да ми посочи реч на Пинокио, Просто Киро, Кокорчо, Прокопиев, Радан, някое зелено едноклетъчно, която да е запомнил?
Не може, защото няма такава, те просто си не могат.
И като политици, и като бизнесмени са едни и същи.
Мога да посоча много речи на Доган, които са ме впечатлили.
Мога да посоча речи на Волен Сидеров, които са ме впечатлили.
Мога да посоча речи на Нинова, Станишев и Първанов, които са ме впечатлили.
Ако много се разровя, мога да открия дори проблясъци на Иван Костов.
Та така.
Впрочем, точно преди да дойде на власт, Ваньо Костов постоянно ходи да се среща в една кръчма с Доган. Кърши ръце, умрял от страх. Накрая Доган му казва:
– Стига вече приказки. Сложи си най-вехтото костюмче и отиди при хората!
Софиянски също свидетелства за жалкото малодушие на т. нар. Командир тогава.
===
Французите казват „Да искаш, това е да можеш“.
Българите казват „Едно е да искаш, друго е да можеш“.
Николай Хайтов продължава – едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш.
Ахмед Доган приключва темата – едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да го направиш, четвърто е да ти го признаят, пето е да си доволен.
Особено жестока е формулата на Доган спрямо пепедебейската, соросоидна и подобна сган.
Никога няма да са доволни, защото никой не ги е признавал, нищо не са направили, защото за нищо не ги е бивало, а дори не знаят да формулират какво са искали в началото.
Да са на власт, да не работят, без оглед на средства, да опропастяват всичко, до което се докоснат, а отстрани всички да ги обичат и уважават, и да ръкопляскат.
Това и в художествената литература не се предвижда…
Стефан Гайдарски
====
Геополитиката в речите на Доган през годините
Връщаме се към една от най-старите му новогодишни речи пред актива на ДПС, станали публично достояние след традиционното събиране на партията в имението му в Бояна – произнесена на 17 декември 2015 г. Прозвучават критики към ЕС, че тъпче на едно място и дори съмнение дали ще просъществува. В същото време Доган е този, който отправя предупреждение, че в променящия се еднополюсен модел на света Русия ще се утвърждава, „ако е необходимо, дори силово“. Прави го седем години преди да започне войната в Украйна. Днес Доган продължава да предупреждава, че еднополюсният модел се трансформира и споделя с тревога, че ЕС не е готов за това.
Почетният председател на националната конференция на ДПС на 24 април 2016 г.
„Тревожно е, че Европейският съюз и страните-членки първо, не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето – ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва от това.
ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си. Всичко се прави инерциално. ЕС няма необходимия за развитието си инвестиционен ресурс. Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална суперобщност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военният бюджет на САЩ е 600-650 млрд. … Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети.
Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. До сега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение…
Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години, се задълбочава и то много сериозно, придобивайки много странни форми вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света.
Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС… Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е? Аз само ви съветвам – не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят!
С други думи, световният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние „заспи“ и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа криза, започва с криза на толерантността. Кризата на толерантността създава условия за събуждане на различни национализми“, предупреждава Доган.
Речта му е произнесена дни след като в края на ноември 2015 турски изтребител Ф-16 свали руски бомбардировач Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, с ракета въздух – въздух до сирийско-турската граница. Тогавашният председател на ДПС Лютви Местан изнесе реч в парламента, в която застана на страната на Турция и НАТО, и срещу Русия. Реакцията му провокира критиката на Ахмед Доган в новогодишната реч. Именно тогава той се прости и с поста си. Порицанието на създателя на ДПС обаче не беше в защита на едната или другата държава, а на българския интерес.
„В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. Това е моето усещане. И когато говорим за политическо време, за национално политическо време, ние трябва да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, ако не изцяло, поне с европейското политическо време. За съжаление това европейско политическо време, поне на този етап, сериозно изостава…
Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция.
За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагонът няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами ако пламне пожар, какво правим?! Какво правим, ако пламне пожар, господа… Ние сме в периметъра на потенциални военни действия… Или мислите, че това не е възможно?! Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическия смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последействия, за които после да се чудим – ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така, нататък…..“, гневи се Доган.
И още от знаковото му слово от декември 2015: „Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра – това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства. Много важно! Но затова трябва да се прави политика на баланси във всеки конкретен момент и всеки конкретен политически акт да е свързан с този контекст“, препоръчва основателят на ДПС.
Отново нежелание Турция да се меси в нашите вътрешни дела и да използва ДПС за трансмисия изразява и в словото си на 21 декември 2017 година, когато вече Местан е отстранен вече от цяла година след бягството му в турското посолство. „Външното акуширане на аналогични процеси на разделяне и обединяване не е здравословно за нашите избиратели. Въпреки това, ние сме добронамерени, дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности“, казва тогава почетният председател.
В политическото си послание за 2017, произнесено на 16 март, Доган отново предупреждава за трансформации и разклащане в глобален мащаб.
„Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.
Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана. Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание.
В ежедневна консумация понятийното словосъчетание „Национално Самосъзнание“ е абстрактно клише, използвано предимно за комерсиални политически цели на част от елита на страната… Европейските и регионалните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допомпване на архетипната памет за възход, или на травми от историческо снижаване, или падение.
И едното и другото водят до разделение, противопоставяне и търсене на исторически реванш, особено на Балканите. В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „бивша“ на близки или на по-далечни съседи. За Балканите да не говорим…
Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния? Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време? Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.
Дава ясен знак, че Турция не може да има претенции към нас и територията ни, както и към ДПС.
Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава – като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето. Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!!“, подчертава балканецът и европеецът Ахмед Доган.
Не скрива, че изповядва убеждението за „обединяващ патриотизъм“ и завършва словото си с перифраза на думите на Левски. „Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!“ – за пореден път апел да не изоставаме от промените в света.
Мигрантите и натискът към Европа са есенцията в новогодишното му слово към актива на ДПС на 20 декември 2018 г. Тема, която днес отново е чувствителна. Още тогава определя ситуацията като тупик.
„Мигрантската вълна към Европейския съюз постави на критично изпитание базовите ценности на европейската културна и мисловна история: разумност, свобода, отговорност, толерантност, стабилност, сигурност, солидарност и социална отговорност. Тези основополагащи ценности обаче фундират и идеологиите на либерализма, консерватизма и на социалната идея. Затова се подхвана и стария шлагер за „края на идеологията“, която да бъде заменена с ефективна имиджология…
Мигрантите предизвикаха срив на мултикултурността и криза на толерантността. Стана ясно, че прагът на „търпимостта и толерантността“ пада рязко, ако определено политическо събитие нарушава комфорта на „гостоприемника“. Последствията от тази ситуация са генериране на недоволство и негативизъм към различието и другостта. За да „бъде в час“ с актуалното публично пространство Политиката се превърна в ситуативна игра за търсене временни баланси за потушаване на социалното недоволство и напрежение. Това е обща политическа реалност в ЕС.
От аналитична гледна точка, като че ли е очевидно, че ЕС търси изхода от тази тупикова ситуация в предпоставянето на гъвкавата разумност за правене на различни политики. Но „връщането“ към политическия Разум, като фундамент на европейската модерност, означава необходимост от обща визия за света плюс продуциране на общоприемлив ред, включително и на световен ред. А готов ли е ЕС за подобен ангажимент към себе си и към света? От гледна точка на този актуализиран портал на възприятието през последните 5-6 години се забелязва тенденция за смяна на визията и модела за развитие на света:
– от отворен свят и преобладаващо позитивен за мир, добросъседство, просперитет, качество на живот, права и свободи на човека, насърчаване на интеграционните процеси,
– към затворен свят, борба за надмощие, демонстрация на нови военни технологии, превъоръжаване, териториални претенции, превръщането на ембаргото в геополитически инструмент за натиск, криза на толерантността.
Светът става все по-неопределен и непредвидим с очевидно увеличаване на рисковите полета и санитарните зони в планетарен мащаб“, предрича философът, станал партиен лидер по силата на обстоятелствата.
В новогодишното слово от 19 декември 2019 г. вътрешната политика и представянето на ДПС в местните избори, разсъжденията върху национализма изместват геополитиката, но Доган няма да е Доган, ако не направи бързи препратки с външния свят. Говори за кризата на демокрацията и какви очистителни или други процеси предизвиква тя при необходимото натрупване. Все пак не крие негативната си оценка за излизането на Великобритания от ЕС, отново загрижен за бъдещето на съюза.
„Когато говорим за цикличност във включването на защитната система на демокрацията, не трябва да се фокусираме само върху политическите реалности в България, дори не бива да се възприема изцяло като европейско явление. Характерен политически синдром на цикличността е появяването на политическия терен на неочакван, „неопитен“ , нетипичен с харизматичен профил политически субект. Така се получи в САЩ с президента Тръмп.
Цикличността предполага, че е време за промяна на парадигмата на властовата система, понякога полюсно, съобразно историческите традиции на властовата система, манталитета на гражданското общество и “ градуса“ на международната среда. Европа има най-богат опит в коригирането или преобразуването на полюсите на властовата система, подходящо дозирани с леви, десни и центриски идеи. Последният пресен пример е Брекзит, който поставя на изпитание самата идея за обединена Европа.“, казва Доган.
На рождения си ден на 29 март 2018 година, по време на тържеството той държи реч пред ръководството на ДПС, актива и гостите. Разсъждава за съдбата, пътя и кармата, и прави констатацията, че сме изправени „пред дълбока криза за Субекти и субектности в обществото и историята“. Доган отново отправя предупреждението, че светът става „все по-сложен, много неопределен и непредвидим, много опасен и рисков“.
И не удържа пред изкушението да разсъждава за геополитика. Две държави са във фокуса му – Русия и Китай.
„Актуалната евроатлантическа нагласа за отношението към Русия на мен не ми допада. Не споделям и това, което направи Русия по отношение на Крим, но не споделям и начина за упражняване на натиск спрямо Русия. Русия е твърде сериозна геополитическа реалност, за да се упражняват силови подходи към нея за решаване на критични политически проблеми. Препоръчвам Ви тази моя оценка да не се превърне в политическа позиция на ДПС. Защото ще ви обвинят в нелоялност спрямо евроатлантизма…
Другият случай стана актуален само от преди няколко дена. Китай обяви, че сменя системата петрол-долар, долар-петрол, в собствената си парична единица: петрол-йоан, йоан-петрол. Ако не се постигне споразумение вероятно към петрола ще се включат и други категории стоки в международната търговия, въпреки санкциониращите действия на САЩ спрямо Китайският внос с 3% мито. В интернет вече има индикираща информация, че няколко страни са готови да минат на разплащане с йоани, между които са Венецуела, Саудитска Арабия, вероятно и Иран…, Да не говорим за Русия…
Тази ситуация я възприемам като създаване на условия за принудително коалиране с търговска и финансова мотивация. Но някой може ли да предвиди докъде може да стигне тази тенденция?
Всякакви опити за имперски амбиции, независимо от кой край на света се появяват, създават предпоставки за дестабилизация на политическия Логос на Планетата“, завършва словото си Ахмед Доган, оказал се до голяма степен пророк на тенденции и събития с днешна дата, на които вече сме свидетели. Както веднъж казва пред своите, на една от новогодишните сбирки, че всеки трябва да се занимава с това, от което разбира – той не пее, защото не я умее тази работа.