ТОЧНАТА ДИАГНОЗА НА ДЪЛБОКО УВРЕДЕНАТА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ПСИХИКА
Преди осем дни, на 3-ти март, в тв 7 заявих, че за да започне адекватно лечение на дълбоко увредената българска национална психика най-напред е необходимо да се опитаме да дадем точната диагноза на заболяването, цитирайки д-р Никола Кръстников от началото на ХХ век. Имайте предвид, че заболяването е изключително тежко, за съжаление от моя гледна точка почти не подлежи на лечение:
„В името на „прогреса“ и „модернизацията“ Борис І покръства в православието народа, извършвайки първия в историята на племето в Дунавска България собствен геноцид, обезглавявайки и унищожавайки 52 прабългарски рода до девето коляно! Резултат от това малко по-късно е – 200 години загуба на българската държавност в рамките на Византийската империя!…
През ХІV век в името на „прогреса“ българските управници разделят държавата на три, а резултатът е – близо 500 години загуба на българската държавност в пределите на Османската империя!…
През ХІХ век племето се радва, че благодарение на Русия, независимо от нейните собствени намерения, най-после е възстановена българската държавност, но малко по-късно българските държавници си докарват за цар един обикновен пияница и кретен от баровете във Виена! Резултат – национални катастрофи през Балканската и Първата световни войни!…
Малко по-късно племето се присъединява към оста Рим – Берлин – Токио, превръщайки се в измислен съюзник на Третия Райх, на който разчита да осъществи уж „националните идеали“ за обединение на Отечеството! Резултат – като съюзник на победената държава племето губи всичко и се оказва в другия лагер! Резултат – за да покажат лоялност, новите управляващи обезглавяват българската интелигенция, военните специалисти и предприемачеството!…
От 1989 год. и до днес, племето отново се отрича от доскорошните си съюзници и с радост се присъединява към новите „силни на деня“, а от членството си в НАТО и ЕС започва да става най-яростния привърженик на „ценности“, от които впрочем нищо не разбира! Резултат – днешните управляващи изпревариха всички нови съюзници в измислената си принадлежност към католическата и протестантската части на западната цивилизация…
Като възможно обобщение – племето в Дунавска България никога не е било и не е православно християнско; на племето в Дунавска България никой сериозен външен партньор не може и не гледа на сериозно, защото предателството е в неговата генетична памет; в същността на племето в Дунавска България са заложени братоубийството, патологичната завист, отвратителното преклонение пред чуждото, което във всеки исторически момент се разглежда като синоним на модернизъм; племето в Дунавска България очевидно няма промисъл за собствената си държавност, за собственото си достойнство, за нормална визия спрямо собственото си бъдеще!…“
Фрагменти от работния вариант на книгата на проф. Людмил Георгиев „Критическата психология на българската история“…
Проф. Людмил Георгиев