ТОЙ ПРОДЪЛЖАВА ДА КОНСУМИРА БЕЗГРАНИЧНА ВЛАСТ И ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЧУДОВИЩЕ. НАШЕТО ЧУДОВИЩЕ.
Ще ви споделя нещо, което се знае от единици хора в държавата и ще го направя не случайно днес. Когато човек взима информирано решение, дори за самия себе си, вероятността за грешки намалява.
Днес информиран, означава утре жив!
Имаше едни тежки и мъчителни денонощия в които Чакъра беше обграден в къщата си от полиция и специални сили. Преди това беше предварително подплашен и методично насочен към точно определено търсено от един престъпник с власт поведение. Същият този бивш главен секретар, отказа да се съобрази с предложението за решение на проблема, дадено от единствените компетентни – отряда за борба с тероризма. Този план не включваше негово физическо ликвидиране, нещо повече – предвиждаше да бъде спасен от амбициите за личен пиар на овластен болен мозък. Психически нестабилен човек с безгранично и тежко комплексарско свръхего!
Въпреки всички професионални мнения, той успя да наложи собствената си воля и да направи възможно ликвидирането на съвсем обикновен и уплашен гражданин – дълбоко травмиран от продължително лежане в комунистически затвори, заради идеологически убеждения. Казвам ликвидиране, защото точно това беше плана, за да се реализира първият и най-голям пиар ход на бъдещият ни управник. Ще прескоча други важни подробности и факти и ще отидем на най-важният, според мен, който сте длъжни да не забравяте. Същият този овластен престъпник поиска съдействие на въоръжените сили и в частност на военно-въздушните сили за обстрел на дома на нашият съгражданин. След голяма непублична, но голяма суматоха се намериха достойни длъжностни лица, които успяха да блокират възможностите и да охладят страстите на амбициозния циник.
Чакърът беше ликвидиран като улично куче – безправен, самотен и уплашен. Бандита яхна вълната на пиар акцията си и успя да постигни обществено внушение, че е готов и решителен за действия и държавни отговорности човек. Някои интелектуални, но алчни слепци го припознаха, други като мен, потънаха в сложни дилеми. Той получи огромна власт, невинният отиде в гробищата – онеправдан. След години България беше осъдена за това престъпление в международен съд, но прокуратурата не възобнови разследването, каквато е практиката в правовите държави.
Има и много други подобни случаи, които не знаете, но ви уверявам, че ако компасите ни работеха правилно, този човек щеше да бъде разобличен като тежък социопат и вероятно щеше да завърши бързо и много зле. Но днес той продължава да консумира безгранична власт и все повече се превръща в чудовище. Нашето чудовище.
И дано разумът надделее и отново не пострада единствено детето, което първо казва, че царят ни е гол…
Николай Марков
Колаж: Спиро Перов