ТОВА ЛИ СА ГОРЕЩИТЕ ТЕМИ ЗА „ВАЖНИТЕ” ХОРА В ДЪРЖАВАТА?
Продължавам да се учудвам на това как хора от върховете на политическия живот (било истинския, било този, в който искат да попаднат) си губят времето с глупости. В последните дни виждам как те се занимават с какво ли не:
– Опорните точки (много се смея, когато видя този израз – но защо ще ви пиша някой друг път);
– Волен Сидеров и хулиганското му поведение;
– Учат ни какво било добро възпитание и толерантност – при това го прави човек, който е не просто безкрайно невъзпитан, но и нетърпящ не само никакво друго мнение, но дори и загуба на тенис от Борис Бекер;
– Как трябвало да се води интервю с гост (на „ти“ или на „Вие“);
– И като капак на всичко, сме обсипвани с „крилати фрази“ и с лозунги, лозунги, лозунги – и то такива, за които авторите им дори не са се постарали да помислят как смешно звучат. Сравнете сами:
– „Това, че всеки ден ставаш от леглото, не значи, че си се събудил“ Алтернатива:
„Това, че всеки ден твърдиш, че си се събудил рано, не значи, че си станал от леглото“.
Или „Провалът идва от бездействието“
Алтернатива:
„Провалът идва от неправилното действие“.
Или с откраднатата мисъл от Лао Дзъ „Пътешествие от хиляди километри започва с една-единствена крачка“, който на новобългарски звучи така: „И най-дългия път започва с най-малката крачка“ (правописът е запазен с грешката – така, както е на плаката).
– Кръвосмешението като уж „периферен проблем за днешна България“, но пуснат от човек (който едва ли не всеки ден е в медиите) за обсъждане така, че да насъска читателите срещу европейската левица и либералите (нали помните, че Бойко обясни, че в неговата партия, демек и в ЕНП нямало хомосексуалисти, защото всички били ‘нормални’, а ЕНП го търпи с тези му изказвания?), като същевременно се използва, за да се „изчисти“ образа на един от близките до Расате общественици и кандидат-политици, ако правилно съм разбрал връзката.
Да не продължавам с цитати от лозунгите, че ще се разплачете – от мъка, умиление или от възторг.
И още „важни“ теми: опитите на бившия президент Първанов да реанимира „алтернативата“ на БСП (за голямо мое съжаление – с участието на Ивайло Калфин)?
Или желанието на Меглена Кунева да говори нормално в среда, която е нетърпима към нормалното?
Или че идват европейски избори и някои (правилно – според мен) не искат да се допускат грешките от тези на предишните избори и затова искат да се приеме нов Избирателен кодекс (това е – внимание! – становище на БСП)?
Или за това как Радан Кънев обясни, че нямало нищо лошо да се работи с ГЕРБ ЕООД.
Обаче ви предлагам да не се занимаваме с лявото – те ще се разберат, имат все пак една сравнително хомогенна партия и дори Първанов, струва ми се, няма да може да я дестабилизира.
Но да се твърди, че дясното е ГЕРБ ЕООД? Или че ГЕРБ ЕООД са дясна партия? Че може да се работи с тях? Нима опитът на ДСБ и Атака от предишния парламент не е достатъчен, та Радан иска пак да се опари от същата гореща каша? И как ще стане това – с помощта на политолози, които развенчават левите и либералите като врагове на католическата и православната църква (това не съм си го измислил!)?
И изобщо, същественият въпрос е: Това ли са горещите теми за „важните“ хора в държавата? За тези, които формират общественото мнение? За абонираните за участие в телевизиите и новинарските предавания?
Това ли е алтернативата, която ни се предлага от младите, умните, красивите, стойностните и мислещите?
Лозунги и поход с барабани и вувузели?
Протест без лидери, без идея и без политическа – или каквато и да е друга – отговорност?
Не, има нещо наистина много сериозно сбъркано в дясното пространство, щом вместо да ни предлагат някакви положителни теми, те ни обсипват с негативни. Вместо да ни кажат какво предлагат като управленски идеи, те ни казват „ще работим с ГЕРБ, стига да си оправят поведението“ (т.е., ако не си го оправят какво ще правите – ще работите с БСП ли?).
И нещо много сбъркано в страна, в която се търсят виновни за дереджето на държавата и народа сред… чужденците, циганите, евреите, бежанците….
Всеки друг е виновен, но никога ние самите. Никога ние, българите. Никога!
Ще доживеем ли политик да признае, че е сбъркал или че е виновен за нещо?
Вени Марковски