Тихомир Безлов: Чрез „секретните сътрудници“ се прикрива сенчестият бизнес
– Г-н Безлов, изненада ли е това, че Алексей Петров се оказа секретен сътрудник?
– Лично аз не се изненадах. Това е в рамките на ставащото в службите през последните 17-18 години като част от играта. Нищо много различно.
– Това означава ли, че и други бизнесмени, както са известни в обществото, може да бъдат секретни сътрудници?
– Имаме няколко такива известни бизнесмени, които са картотекирани в една или дори повече служби. Първото име, за което се сещам, е на Косьо Самоковеца. Картотекирането му се оказа форма за създаване на чадър. Благодарение на това, че се води в една служба, той не може да бъде разработван от друга. Това е модел на прикриване на хората от сенчестия бизнес. Така се дава сигурност за съответните групировки и структури да работят необезпокоявани за себе си. Навремето се водеше оживена дискусия по този въпрос, но тя отшумя. Така ще стане и сега.
– Появи се обаче и информация, че Алексей Петров е бил преназначен и в новосъздадената Държавна агенция "Национална сигурност"…
– Въпросът е каква е точната причина да се спомене именно ДАНС в този контекст. Има версия, че вътрешният министър цитира Алексей Петров, за да покаже, че новата агенция, на която се гледа като на спасител, се оказва омърсена. Това беше вторият сигнал, на който се обърна внимание, а първият бе, когато се оказа, че информацията за срещата на Румен Петков беше изтекла още преди нейният директор да я докладва пред комисията по национална сигурност. Втората хипотеза е, че няма как, когато възниква една нова структура и се формират нови направления, да се знае какви точно хора се назначават. Има и такъв момент – че управляващите на структура като ДАНС се интересуват да се работи ефективно и дори в известен смисъл не би трябвало да се интересуват от агентите. Те се назначават от служителите в съответното направление. В известен смисъл да се познава агентурата от "шапката" е дори рискова за сигурността на агентите. Противоречива е ситуацията и в този скандал аз не мога да намеря логиката. Когато донякъде се намери такава, следващите събития я разрушават изцяло. Струва ми се, че тече хаотичен процес на размяна на удари и при нея съответно се генерират различни центрове на интереси и вече действат дори панически.
– Между кои сили е тази размяна на удари?
– Това е много сенчесто пространство, в което играят политически лобисти, които очевидно защитават определени интереси, бивши и настоящи служители на МВР и на други министерства. Очевидно има и политически лагери – не става дума само за опозиционните партии, които очевидно имат интерес да предизвикат максимално скандал в управляващата коалиция. И в самата управляваща коалиция очевидно отношенията са тежки – както виждаме, и там си организират нещо като компроматни войни.
– Каква би могла да да бъде крайната цел?
– Аз не си представям, че така ще свалят правителството. По-скоро изглежда като битка за прераздаване на парчета от баницата, които започнаха да намаляват. Историята на последните две правителства, които изкараха пълния си мандат, показва, че последната година от управлението обикновено е свързана с личния интерес, а не с партийния. Тоест раздаването на ресурсите се е превърнало в лична амбиция и стратегия, а не както в началото на едно управление.
– В разгара на скандала излязоха имена на политици, които отричат да имат нещо общо с разработките на МВР. Стигали ли сте до имена на политици във вашите изследвания?
– Има огромни пазари, които няма как да се ползват без политици. В никакъв случай хора от нивото на Иван Иванов не са инстанциите, които разпределят. Той може да се задоволи с пушка и естествено редовни постъпления в пликове. Както се казва, "две за теб, три за мен, значи шест". Това си е част от тази субкултура.
-До какво политическо ниво сте стигали в схемите, които сте усп
ели да извлечете във вашите изследвания?
– Много пъти сме виждали политическо договаряне между партньори. Последният пример е с канадската златодобивна компания ("Дънди прешъс металс" – бел. ред.). Забележете кои са тримата, които договарят. Те са емблематични за политическите сили, в които влизат (финалните преговори за включването на държавата в концесията се водеха от депутатите Йордан Цонев (ДПС), Петър Кънев (БСП) и Милен Велчев (НДСВ) – бел. ред.).
– За олигархия ли става въпрос, както Центърът за изследване на демокрацията вече лансира?
– Много пъти обаче сме правили уговорка, че използваме олигархия като аналогия на руския модел. Българската специфика е по-различна от руската – и като мащаби, и като влияние извън страната. Нашите олигарси, да ги наречем, си приличат по това с руските, защото ползват политиците, за да се домогнат до някакви ресурси – дали от приватизацията, дали от обществените поръчки или от европейските фондове. Просто политиците им са нужни, за да оцеляват и да растат. Големият проблем на тези олигарси е, че не са конкурентоспособни на световния пазар. Много държави, много политически формации в Азия създават големи корпорации, но те са изключително конкурентни. А нашите заемат ниши, които не са изгодни за големите компании и обикновено търсят монополно или олигополно положение – двама-трима се договарят какъв да бъде процентът на печалбата и така получават ресурса, а държавата им пази нишата. Примерът с безмитните магазини беше точно такъв.
Трима-четирима големи играчи години наред получават легализация чрез държавата – правителството, Министерството на финансите, парламентът. Другият пример е с алкохолния бизнес, който излезе с прочутата разработка. Стана ясно, че не може от 2004 г. да намалее четири пъти броят на бандеролите и държавата да стои безучастно. Хипотезата е, че още на шестия месец, а дори на третия този, който продава бандеролите, да попита: "Какво става? Защо купувате по-малко бандероли?" А държавата го каза на третата година, но плахичко. На този пазар са двама големи играчи и трима-четирима по-малки. И те започват да обясняват как пазарът се е свил.
– Щом тези играчи нямат пазарно поведение, не се ли поставя под въпрос самата пазарна икономика?
– България има все повече пазари, защото в крайна сметка сме част от европейския пазар. Има единна валута, единна финансова и митнически система. Така че колкото и да не им се иска, тези хора си отиват в момента.
– Те чувстват ли се некомфортно от това, че България е член на ЕС?
– В момента някои продават бизнесите си, защото знаят, че не могат да управляват сложен и високотехнологичен бизнес. Целта е да продадат колкото може по-скъпо и да изживеят спокойно и богато старините си. Има и такива, които не могат да продадат и в много отношения действително са готови на крайности.
– Казано на шега, не биха ли могли да станат секретни сътрудници на МВР?
– Ако не са станали, не биха били големи. Но част от проблема е, че срещата с "братя Галеви" предизвика скандал, а в същото време подобни срещи стават масово между известни олигарси и политици на всякакво ниво. Това обаче се оказа, че не е проблем.
– Вие казахте, че подобни фигури не са проблем за пазарната икономика. Но не са ли проблем за демокрацията, като имаме предвид последните избори?
– На последните избори възникнаха градове-държави като прочутата Дупница. Някои казват, че подобни градове са 30-40 с различен размер, с различна форма на бруталност. Например Варна също се смята за град-държава. Но напълно демократично си бяха избрани тези представители на този нов слой бизнесмени, които поискаха властта без политическите партии, а директно за себе си. Друг е проблемът колко струваше един глас и колко струваха в крайна сметка изборите, и колко струва това на икономиката. Защото след това икономиката връща тези пари.
– Как ще приключи според вас скандалът с МВР?
– Според мен дори и за хората вътре в МВР няма логика. Прекалено много участници станаха в тази битка. Вижте колко промени възникнаха в тази голяма коалиция, която възникна преди три години. Според мен се случиха няколко събития. Първо, Румен Петков твърдо застана зад затварянето на безмитните магазини. Знам един министър от това правителство, който каза, че това ще свали правителството. Ваши колеги напомниха какво се е случвало с този, който се е опитвал да ги затваря. Появиха се тежки сигнали за корупция – пътният фонд беше къде случайна, къде активна операция на МВР. Започнаха да се разнасят папки за САПАРД, но и там не стана ясно какво става. ОЛАФ повдигна въпроса за това, че няма последици от разследването. И изведнъж бе направен рязък завой към това, което става в кухнята на МВР.
Дневник