ТИНЯТА ПРЕДИ ДЪНОТО. УВОЛНЕНИЕТО НА ПРОФ. МИРЧЕВ ОТ СУ Е АКТ ТРАГИЧЕН И СРАМЕН ЗА ЦЯЛАТА АКАДЕМИЧНА ОБЩНОСТ
Мисля си, че както религията се приема за институционализирана духовност, така и университетското образование минава за нещо като институционализирана ерудираност. Или поне минаваше. Или поне на някои “красиви умове” им се ще да минава.
Тапия да вземеш, моето момче, тапия… съветваха старите хора.
Университетската тапия обаче, не е гаранция за интелект. И никога не е била.
Едно време случайно бях попаднал в един английски университет и докато пиехме шери в кабинета на професора по история, той ми каза, че би искал да ме научи да мисля върху релефа на историята, а не да цитирам неговите неравности. Последното било прекалено трудоемка работа, затова я били оставили на университетските плъхове. Те обожавали да оглозгват голи факти. Казах му „cheers“ и си допих шерито.
Всъщност отдавна е известно, че интелектуалното многообразие е формата на многообразие, която изглежда е най-малко ценена в университетите. Прозрението е Нийл Фъргюсън, но то би трябвало по default да е известно на почти всеки ум, шляпал някога из хладните академични коридори на висшите училища.
Пиша всичко това, за да кажа, че аз повече няма да казвам, че съм завършил Софийския университет. Ще казвам, че съм випускник на Датския колеж или на Школата в Симеоново, например. Щото в света на маршируващото малоумие последните две места действително звучат някак по-престижно.
Уволнението на проф. Михаил Мирчев от СУ е акт трагичен. Трагичен и срамен за цялата родна академична общност, но не и за Мирчев. Стигнахме до там, че започнахме да гоним хора заради интелектуалните им позиции и най-обикновена статистика, а това е тинята преди дъното. Дъното е да почнем да горим книги. А после и хора. Лошото е, че човешката история отдавна и добре познава тези цивилизационни механизми. Няма да ни е за пръв път. Оказва се, че в този живот девственост няма.
Но, както казваше същият професор по история, за огромно съжаление, в историческата спирала миговете на проява на смисъл и култура са дребни проблясъци, а не мощни фенери. И затова е прав Фернандо Арабел, твърдейки, че университетското образование не е дадено да проникне в истинските тайни.
Аз само бих добавил, че производството на професори, които ще произвеждат впоследствие други професори е акт технологичен, дори търговски, но не и академичен. А независим ум на поточна линия от кухи заготовки никога не се е раждал. И няма да се роди.
Затова. Върнете студентите в университета. Там, оказва се, е безопасно. Щото, уважаеми, заразата ходи по хора, а не по дървени кофи. И смъртоносната, и тази на мисълта.
Васил Петев