Публикувано на 15.10.2020 / 9:30

ТЕ ОБАЧЕ СА ПО-СИЛНИ ОТ МЕН – ИДИОТИТЕ ОТ ТЕЛЕВИЗОРА

ТЕ ОБАЧЕ СА ПО-СИЛНИ ОТ МЕН – ИДИОТИТЕ ОТ ТЕЛЕВИЗОРА

Дърпам се, крия глава под възглавницата, казвам си, няма да ги слушам, няма да пиша, няма повече да изпадам в селското им дребнотемие, не ме интересуват вече, отдавна знам, че са нагли олигофрени, просто ги забрави, Василе! Те обаче все още са по-силни от мен – идиотите от телевизора.

Поредният малоумен мекащ държавен “експерт” обяснява, че нямало проблем за замърсяването на реката от излетите в нея индустриални бои, защото те щели да се разтворят. Дори, напротив! Рибите щели да станат по-умни, растенията по-красиви, а реката по-цветна. А репортерът му насреща, кима ли, кима…

У нас мъртвите започнаха да възкръсват от обида, живите отдавна се държат като мъртви, а простотията е национален стандарт – 500 евро на челото, г-н прокурор, и всички на дансинга!

Тъжно ли е? Вече, не. Вече е нормално – парламентът да е дом на вулви, а мозъка ни да се управлява от ПСР тест. Вече стана някак уютно, в таз наша патриотична помийна яма.

Валери мълчи. Странно, защо ли? Отговорете си сами. Далаверата обича тишината.

Каракачанов пък лети. Хангари строи, кораби купува, самолети договаря, а душата му – бутилка водка и кайма на скара.

Борисов, ох, не знам, какво да кажа…

Дариткови, Цветанови, Бикови, Караянчеви, Манолеви – все табели на погрома. Не на финансовия, те там отдавна са успели, а на моралния, на онзи непонятен за телевизора погром, онзи – дето тест не го лови. Онзи, на който му откриха днес нов страничен ефект – оглушаване. Ослепяване. Маршируващо затъпяване.

Дърпам се, крия глава под възглавницата, но те са по-силни – идиотите от телевизора. Отивам да умра. А после да възкръсна. Някъде другаде.

Васил Петев

Коментари 18 за
“ТЕ ОБАЧЕ СА ПО-СИЛНИ ОТ МЕН – ИДИОТИТЕ ОТ ТЕЛЕВИЗОРА”

  1. Днешната България е нов Трети свят – с най-ниски доходи, най-големи социални неравенства и демографска катастрофа, пише полската медия Przegląd (Ревю).
    Премиерът спи с пистолет до леглото си и държи хиляди евро в брой и златни кюлчета в нощното си шкафче. Ежедневни протести продължават почти три месеца по улиците. Ето пощенска картичка от миналото лято в България.

    Моделът за възстановяване на пазарната система, въведен в България след 1989 г., доведе до безпрецедентен цивилизационен колапс в страната и обществото, продължил над 1,3 хиляди години история на българската държавност. Една трета от българите са емигрирали, промишлеността по същество не съществува, селското стопанство е в ръцете на няколко олигархични семейства, здравеопазването и образованието са в състояние на перманентен колапс, инфраструктурата рухва, провинцията е напълно обезлюдена, вторична неграмотност навлезе в ромската общност. Един поглед към циклично съставените от Евростат показатели е достатъчен, за да разберем, че днешна България е нов Трети свят – с най-ниски доходи, най-големи социални неравенства и демографска катастрофа.

    Разбира се, всичко това не се случи изведнъж. Но сега ни напомнят за това масови демонстрации, които не стихват от улиците на София и няколко големи града почти 90 дни. Протести в знак на солидарност се провеждат и във Великобритания, Франция, Германия, Испания и няколко други големи градове, в които живет български емигранти.

    Обществото, буквално с последните си сили, направи мащабен, може да се каже отчаян опит да отхвърли трансформационно-мафиотското иго. За съжаление, няма помощ от никого.

    Европейският съюз се занимава главно с Беларус, който не е член на ЕС. Междувременно в България, точно казано, се случва точно това, което е обект на западноевропейска критика в случая на Беларус – гангстерският свят краде страната, тормози обществото, олигархичните върхове забогатяват за сметка на опустошението на всичко наоколо, на практика няма опозиционни медии, корупцията е основният механизъм за управление и др.

    След тримесечни протести и многобройни схватки с полицията в центъра на София, Европейският парламент реши да проведе дебат за върховенството на закона в България. Звучи Ви познато, нали? Нулевият ефект от такова театрално действие може да се предскаже сега.

    Парадокс е, че протестиращите все още не са излезли с конкретни икономически искания. С оглед на третите световни стандарти, които българите трябваше да издържи, изглежда, че недоволните първо ще искат пари. Междувременно чуваме главно призиви за две оставки – премиерът Бойко Борисов и националният прокурор Иван Гешев.

  2. След поредица от плашещи статистики, интензивен медиен натиск, в който бяха включени обичайните членове на НОЩ, политици, математици, български медици от Кеймбридж и къде ли не (защото от чужбина звучи „малко по-така“), социолози, изследователи на обществени нагласи, коментатори, артисти, блогъри, гурута, фейсбук армията и дежурната Алена, КУРСЪТ СЕ СМЕНИ.
    Няма да се затягат противоепидемичните мерки заради завишения брой на заразени с COVID-19. Гледната точка зави, а епидемичните данни започнаха да се сдобиват с различна трактовка. Медиите трескаво сменят анонси и докато в сутрешните новини мненията клоняха към „нарастваща опасност“ и „нов антирекорд“, към обяд обстановката започна да се разведрява. Сега на първа линия са думите на доц. Ангел Кунчев, според когото броят на положителните случаи от 2 седмици не води до голямо увеличаване при смъртните случаи, които също се увеличават, но с доста по-малки темпове (нищо, че това е така по целия свят от 5 месеца).
    Вчера, 14 октомври, премиерът Бойко Борисов даде генералната насока за решаване на казуса с Ковид-19:
    „Нищо не налага допълнителни рестрикции като КПП-та или други ограничения.“
    И още на другия ден (15 октомври), като се започна едно преориентиране, прегрупиране и преформулиране, ум да ти зайде. Премиерската воля рязко повиши експертния потенциал на НОЩ за една нощ и твърдата праволинейна позиция за затягане на мерките започна да се усуква като Софийска вита баница.
    Проф. Костадин Ангелов – министър на здравеопазването: „Няма да се затварят градове, няма да се поставят КПП-та, няма да се прилагат някакви ограничителни мерки. Трябва да свикнем да живеем с този вирус.“
    Красимир Вълчев – министър на образованието: „Категорично не предвиждаме цялостно затваряне на училищата.“
    Каква ваксина, какви мерки, ние тук работим с размаха на вожда и неговото прозрение за бъдещето ни. Така ако върви, дори и държавата да се преобърне, ние до изборите тоя Ковид ще сме го преборили!!! Светът е приковал очи в нас и всички лидери чакат ред да получат това уникално* НОУ ХАУ.
    *понеже напоследък е много модерно вси

  3. https://www.youtube.com/watch?v=CpAdOi1Vo5s&t=2260 🙂 🙂 🙂

    „Съратници!

    Този тъмен век вече е дошъл. И това на първо място е свързано с онази роля, която в човешкия живот започнаха да играят така наречените визуално-психически генератори, или обекти от втори род.

    Като говори за това, че дуализмът е породен от условното делене на света на субект и обекти, Буда има предвид субектно-обектното делене номер едно, или първо субектно-обектно делене. Основна отличителна черта на тъмния век е, че определящо влияние върху човешкия живот оказва така нареченото второ субектно-обектно делене, което по времето на Буда просто не съществува.

    За да обясним какво се има предвид под обекти от първи и втори род при съответното делене, ще дадем един прост пример — телевизора. Когато телевизорът е изключен, той се явява обект от първи род. Тоест той е някаква кутия със стъкло отпред, която поглеждаме като най-обикновена вещ. Когато човек гледа тъмния му екран, движението на очите му се управлява изключително от вътрешните нервни импулси или от протичащия в съзнанието му мисловен процес. Човек например може да забележи, че екранът е оплют от мухи. Или да реши, че няма да е зле да си купи нов телевизор, с по-голям екран. Или да си помисли, че ще е добре да премести телевизора на ново място. Неработещият телевизор с нищо не се различава от предметите, с които хората са си имали работа във времената на Буда — било то камък, капка роса на стрък трева или стрела с раздвоен връх — тоест всички онези неща, които Буда дава за пример в беседите си.

    Но когато включваме телевизора, той се превръща от обект от първи род в обект от втори род. Той става феномен от съвършено различен тип. И макар гледащият екрана да не забелязва тази привична метаморфоза, тя е грандиозна. За зрителя телевизорът изчезва като материален обект, който има тежест, размери и други физически характеристики. Вместо това у зрителя се поражда усещане за присъствие в друго пространство, усещане, добре познато на всички, които са се събрали тук.

    Съратници!

    Въпросът е единствено в това кой именно присъства. Можем ли да кажем, че това е самият зрител? Повтаряме въпроса, тъй като той е изключително важен — можем ли да кажем, че телевизорът се гледа от този човек, който го гледа?

    Ние твърдим, че не. И ето защо. Докато човек гледа изключения телевизор, движението на очите му и потокът на вниманието му се управляват от собствените му волеви импулси, та дори те да са хаотични. Тъмният екран без никакъв образ на него не им оказва никакво влияние, или дори да оказва, то е само като фон.

    Включеният телевизор на практика никога не показва статичен кадър от една неподвижна камера, така че изображението на екрана не може да се определи като фон. Напротив, това изображение интензивно се променя. На всеки няколко секунди или се сменя кадърът, или виждаме даден предмет по-отблизо, или се включва друга камера — изображението непрекъснато се модифицира от оператора и естествено от режисьора. Тази промяна на изображението се нарича техномодификация.

    Тук ще помолим за изключително внимание, понеже следващото положение е достатъчно сложно за разбиране, макар по същество да е съвсем просто. Освен това човек може да си помисли, че става въпрос за нещо несъществено. Осмеляваме се да отбележим, че става въпрос за най-важния психически феномен от края на второто хилядолетие.

    Смяната на изображението на екрана в резултат на различните техномодификации може да се опише и като условен психически процес, който заставя наблюдателя да превключва вниманието си от едно събитие на друго и да определя кое от гледаното е най-интересно, тоест да управлява вниманието си така, както всъщност го прави снимачният екип. С други думи, възниква виртуален субект на този психически процес и по време на телевизионното предаване този субект съществува вместо човека, като влиза в съзнанието му като ръка в гумена ръкавица.

    Това може да се сравни с обладаване от дух; разликата е, че такъв дух няма, а ги има само симптомите на обладаването. Тоест този дух е условен, но в момента, когато телевизионният зрител позволява на снимачния екип произволно да пренасочва вниманието му от обект на обект, той един вид се превръща в този дух, а духът, който всъщност не съществува, обладава и него, и милиони други телевизионни зрители.

    Уместно е да наречем това опит за колективно небитие, още повече че виртуалният субект, заместващ собственото съзнание на зрителя, не съществува абсолютно

    — той е само ефект, възникващ в резултат на колективните усилия на монтажистите, операторите и режисьора. От друга страна, за гледащия телевизора няма нищо по-реално от този виртуален субект.

    Нещо повече. Лабсанг Сучанг от манастира Пу Ер твърди, че ако дадена програма — например футболен мач — се гледа едновременно от повече от четири пети от населението на Земята, този виртуален ефект ще може да измести от съвкупното съзнание на хората колективното кармическо виждане за човешката цел на съществуване, при което последиците може да са непредсказуеми (вероятността в допълнение към ада с кипящата смола, дърветата-ножове и т.н. да възникне нов ад — вечно футболно първенство — съвсем не била малка). От друга страна, твърденията му не са проверени, а и при всички случаи това е въпрос, който ще се решава в бъдеще. В случая ние се интересуваме не от плашещите перспективи на утрешния ден, а от не по-малко ужасяващата реалност на настоящето.

    Да направим първия извод. На обект номер две, тоест на включения телевизор, съответства субект номер две, тоест виртуалният зрител, който „управлява“ вниманието си така, както го прави монтажно-режисъорската група. Чувствата и мислите, отделянето на адреналин и други хормони в организма на зрителя се диктуват от външния за него оператор и са обусловени от чужди желания. При което субект номер едно, разбира се, не забелязва момента, в който бива изместен от субект номер две, тъй като след изместването просто няма кой да забележи това — нали субект номер две е нереален.

    Но той не е само нереален (всъщност тази дума е приложима към всичко в човешкия свят). Просто няма думи, за да се опише степента на неговата нереалност. Това е чудовищно струпване на едно несъществуване върху друго, въздушна кула, чиито основи са в пропаст. Може да попитате — какво толкова ни интересуват тези несъществувания и степента на тяхната нереалност? Но тази разлика между субектите от първи и втори род е много важна.

    Субектът от първи род вярва, че реалността е материалният свят. А субектът от втори род вярва, че реалността е материалният свят, който му показват по телевизията.

    Като продукт на погрешното субектно-обектно делене, субект номер едно е илюзорен. Но хаотичното движение на неговите мисли и настроения поне си има зрител — метафорично можем да кажем, че субект номер едно непрекъснато гледа телевизионно предаване за самия себе си, като постепенно забравя, че е зрител, и се отъждествява с предаването.

    От тази гледна точка субект номер две е нещо абсолютно невероятно и неописуемо. Той е телевизионно предаване, което гледа друго телевизионно предаване. В този процес има емоции и мисли, но изобщо го няма онзи, в чието съзнание те възникват.

    Бързото превключване на телевизора от една програма на друга, към което се прибягва, за да не гледаш рекламите, се нарича zapping. Буржоазната наука доста подробно е изследвала психическото състояние на хората, практикуващи запинга, както и съответния тип мислене, който постепенно се превръща в базисен в съвременния свят. Типът запинг обаче, който проучват изследователите на този феномен, се базира на превключването на програмите от самия зрител.

    Превключването на телевизионния зрител, което се извършва от режисьора и оператора (тоест насилственото индуциране на субект номер две чрез използването на техномодификациите), е друг тип запинг, насилствен, и изучаването му е на практика забранено във всички страни освен в Бутан, където пък е забранена телевизията. Принудителният запинг обаче, при който телевизорът се превръща в пулт на дистанционно управление на телевизионния зрител, не е просто един от методите на организация на видеореда, а основа на телевизионните излъчвания, главен метод за въздействие на рекламно-информационното поле върху съзнанието. Затова по-нататък ще наричаме субекта от втори род Homo Zapiens, или ХЗ.

    Нека повторим този изключително важен извод: по същия начин, както телевизионният зрител, който не иска да гледа даден рекламен блок, превключва телевизора, мигновените и непредсказуеми техномодификации на изображението превключват самия телевизионен зрител. Като влиза в състоянието на Homo Zapiens, той сам се превръща в телевизионно предаване, което се управлява дистанционно. И в това си състояние прекарва значителна част от живота си.

    Съратници! Положението на съвременния човек не само е плачевно — може да се каже, че положение няма, защото и самия човек почти го няма. Няма нищо, което можем да посочим и за което да кажем: „Ето това е Homo Zapiens“. ХЗ е просто остатъчното светене на луминофора на заспалата душа; той е филм за снимането на друг филм, показан по телевизора в къща, в която няма никого.“

    1. Ако беше БКП мутрокомуниста щеше да е 20 години в затвора тъпчо …маса отговорни другари наваестиха затвора за кражби по времето на БКП

      1. умнико…лошото е че децата и внуците на БКП-то сега ни УПРАВЛЯВАТ като ПКП…демократи…

  4. Не знам дали клишето, че „щастието обича тишината“ е истинно, но това, че „далаверата обича тишината“ ми се струва /почти/ гениално.
    P.S. А възкръсващите могат да си позволят да умират, няма лошо.

  5. От 3-ти февруари до момента новите регистрирани безработни вече надхвърлиха 300 000 души.

  6. Те и телевизиите са като чекмеджето на тиквата.Всичко е за пачките с евро

  7. Поздрави за Нейбар! И аз това написах! Мога да изброя десетки случаи около себи си!
    Аз няма да го допусна. Поздрави, приятелю Нейбар! Изтриването на думите ни не променя истината!

    1. Имам предвид не само буквалното, а и емоционалното и духовно умиране- всеки ден, всяка минута, всеки празник и делник, без надежда, без светлина…

  8. сложете надпис над телевизора…БУЛЗООПАРК и се наслаждавайте на ЖИВОТНИТЕ в НЕГО… междувремено се гответе за сафарито им…

  9. ,,Ко шъ прайм сега ?“ звучи зад кадър,баси катажийския въпрос …

    ,,Човек е Човек кагато е на път“
    Тез напрайха половин България човеци ,браво !
    Гастарбайтери -човеци.
    Найс,а,?!

    П.Пис
    Шолохов какво толкова е казал в ,,Разораната целина“,не знам…

  10. ТИЯ ДЕТО СА В ТЕЛЕВИЗОРА СА ТАРИКАТИТЕ, А ИДИОТИТЕ СА ТЕЗИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРА …… НИКОЙ НОКОГО НЕ МОЖЕ ДА НАКАРА НА СИЛА ДА ГЛЕДА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОГРАМИ ….ИМА БОГАТ ИЗБОР ОТ БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДИ ТЕЛЕВИЗИИ …. С НАЙ РАЗЛИЧНА ТЕМАТИКА ….. А ИМА И ЕДНО НЕЩО – ИНТЕРНЕТ СЕ КАЗВА, НА КОЕТО МОЖЕТЕ ДА ИЗБИРАТЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ КАКВО ДА ГЛЕДАТЕ И СЛУШАТЕ ….. ТАКА, ЧЕ ПРОБЛЕМА С ИДИОТИТЕ СИ Е ПРОБЛЕМ НА ИДИОТИТЕ …..

  11. Пиша с риск да ме изтрият отново, като вчера под Вашата импресия за Пътуването. Само ще запиша отново края на моето писание: …А знаете ли колко български майки умират всяка минута от мъка по своите „пътници“?! А сега за днес. Лекарство има. Или счупваш телевизора, или само му бършиш праха. Иначе си загубен. Влизаш в парчето или се изяждаш от яд, че те вземат за простак. Освен всичко друго. И така им ставаш удобен: зомбиран или омаломощен. А целта ни е да се съхраним, „да оцелеем днес, за да се сражаваме утре“.

    1. Поздравления и от мен, г-н Петев! А тази Вики като почне права да коментира и вдигне тона с две октави, винаги си мисля, че е задължена да работи и за своя спонсор – Крадлев.Защо хубавото момиче се продаде за едно жилище?!? Поне да беше я възрадвал с едно дете тая дебела и отвратителна свиня без врат!!! Ама не става, когато смисъла на битието са парите!!! Вики, язък и за хубостта ти, и за младостта ти, която също отминава!

  12. Браво, г-н Петев, поздравления за невероятно силния текст и за гражданската Ви позиция!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *