ТЕ НЯМА ДА СИ ПЛАТЯТ. ЗАЩОТО НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ ОЦЕЛЯВАТ САМО КОНФОРМИСТИТЕ.

„Някои истини за самия теб са толкова болезнени, че само срамът може да ти помогне да живееш с тях. А някои неща просто са толкова тъжни, че само душата ти може да плаче вместо теб“.

„Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс.

Пиша за тоя, дето духа, провокирана от „Вуду статус“-а на Христо Комарницки. Няма да си платят, Комарницки, „проклетите мутри, които създадохте тая отвратителна атмосфера на животински страх, безизходица, слугинска сервилност, лакейщина, бездуховна посредственост и мизерия!“, няма да си платят!

Журналистът, който направи снимката на Цецка Цачева, САМ я свали от страницата си във Фейсбук. Първа реагирах и написах, докато куцо, кьораво и сакато в Мрежата пищеше, че „гербаджийски тролове“ му я свалили и изтрили, че след като я няма на страницата САМ я е свалил, и че очевидно това става под жесток натиск от страна на управляващите. Защото, ако някой си позволи да ти изтрие нещо ТВОЕ от собствената ти страница и ако имаш характер, ще го пускаш сто пъти, хиляда пъти, докато те изтрият самият тебе.

Не съдя младия журналист. РАЗБИРАМ ГО.

Това е безчовечна, отвратителна, арогантна, подла, мръснишка, изродска МАШИНА ЗА МАЧКАНЕ, която ползва ВСИЧКИ РЕСУРСИ НА ВЛАСТТА ЗА НАТИСК, и която може не само теб да гилотинира, но и близките и семейството ти.

Яла съм я, ям я, и ще я ям тая манджа. Сготвена от Организираната Престъпна Групировка, която управлява тази територия, наричаща себе си смешно „държава“ и това племе, наричащо себе си лицемерно „народ“.

Липсата на каквато и да е солидарност, на каквото и да е съпричастие, на каквато и да е отборност в „битката“, идва от фалшивото и удобното оправдание „ами, имаме семейства, имаме близки, трябва да се яде нещо, трябва да плащаме тока, данъците, трябва да пазим децата си, трябва да ОЦЕЛЕЕМ…“.

„Коравите“ копелета се броят на пръсти. И са „корави“ не заради социален или семеен статус, а защото имат нещо простичко, но не всекиму дадено – ХАРАКТЕР! Имат и още нещо простичко – вътрешната ограда на ЧЕСТТА, която никой не може да събори и прескочи, защото честта или я имаш, или си зомби, което дирижират.

Разбирам ги. Не всеки може да бъде боец. Не всеки може да живее като воин.

Но всеки е длъжен да бъде ПОСВЕТЕН, дори само за един кратък миг в този живот – да отрече себе си и удобните уютни оправдания за личен комфорт и да служи на другите. С риск – да го разпънат на кръст. Пък каквото ще да става после.

Знаете ли защо излъчвам закоравялото „Не се ебавам!“, когато някой доближи до мен? Защото избрах да живея, като боец и скрих ранимостта си и чувствителността си на оголено охлювче зад непробиваемата арогантност. Така опазвам бисерчето, вътре в мен, което никога няма да хвърля на свинете.

Затова, ТЕ ТУК няма да си платят. Защото на тази територия оцеляват само конформистите, вкопчени един в друг с феноменална солидарност. Бойците и „коравите копелета“ са черни овци за стадото. О, не, те даже не са „черни овци“, а всъщност са вълци.

А кой да защити вълкът, когато него първи го разстрелват?

Генетично увредения ни „народ“, ако е за келепира, ще стъпче точно онзи, който му е показал истината. А когато настанат „други времена“, ще лее крокодилски сълзи на „Осанна!“ точно за този, когото е предал с мълчанието и безразличието си.

Някои неща наистина са толкова тъжни, че само душата ти може да плаче вместо теб.

Веселина Томова