Те го гонят, той не бяга
Той е лидер на организирана престъпна група. Не знаете какво точно означава това? Група от 5-6 човека, които знаят минимум една седмица предварително, че ще бъдат арестувани. А техният лидер знае с най-малки подробности в какво ще бъдат обвинени и кой ще свидетелства срещу тях.
Той е участник в уникално по рода си реалити шоу. Канят го публично да бъде така добър да се яви на разпит, цяла България научава, че на дадена дата се е отбил в ДАНС, следват го с полицейски ескорт от Севлиево, за да го арестуват на паркинга пред Столичната дирекция на полицията.
Той е Златомир Иванов, по-известен като Златко Баретата и тези дни е най-коментираният мъж в държавата, ако се съди по броя журналистически публикации и телевизионните репортажи, посветени на него. Изразът „шапка на тояга" има нова интерпретация – „барета на тояга". Те го гонят, а той не бяга. Държавата всъщност е малко встрани от цялото това мероприятие. Един човек се надсмива откровено над институциите, а те издребняват задържан ли е или се е предал. Все едно има значение. Май е по-редно да се коментира как така един толкова опасен човек, както твърдят от прокуратурата, ловува с пушка в балкана. Апропо, със законната си пушка и законни боеприпаси. Е това ако не е абсурд?!
Златко Баретата е едно от лицата на прехода. Или по-точно мутра на прехода. Развитието му е спряло някъде там. Етикетът „силов бизнесмен" не отива на визията, която поддържа. Дори и в костюм, от него лъха груб и донякъде трогателен примитивизъм. Фразата на Илия Павлов за гущера и опашката се отнася за всеки друг, но не и за него. Той държи на мутренския си имидж и се гордее с него. На който не му харесва – негов проблем. Златомир Иванов е над тези неща и не му пука изобщо как го възприемат околните. Той е пич, та дрънка. В буквалния смисъл. Гривните, тежката верига, която подчертава дебелия врат – тези аксесоари отдавна са демоде. Но за него са стил, на който не изневерява. Кичозният вид се допълва от татуировките, с които се е нашарил и няма да е завършен, ако не стиска между пръстите си дебела пура. Това е неговият начин да се легитимира непрекъснато като мутра и мафиот – две в едно. И точно това лутане между тези две „титли" му създава проблеми. Докато не реши кой от двата образа повече му подхожда, портретът на Дон Корлеоне за него ще е недостижим идеал.
Като стана дума за идеали – в малкото на брой интервюта, които е дал, Златомир Иванов държи да подчертае на всяка цена, че поставя националните интереси над всичко. Май си вярва, когато твърди, че престъпната организация е крайно необходима, за да не се допусне навлизането на чужденци на пазара на наркотиците. А това последното според него е даденост. Логиката му е желязна – щом има наркотици на улицата, трябва да има и някой, който да контролира този процес. Той е напълно сериозен, когато казва: „Ако предположим, че аз съм наркобос, каква е моята задача? Моята роля би трябвало да е да не се стига до никакви ексцесии на улицата. Да няма претенции от други, които искат да започнат този бизнес". Или: „Хора, които в мое лице са наркобосове, тяхната роля би трябвало да бъде такава – така и така това се дава на улицата, поне да има някакъв относителен мир на тази улица. Да няма бомби, да няма убийства, да няма грабежи, да няма побоища и да няма напрежение на улицата".
Още малко, ще излезе, че е национален герой, защото пази България за български наркопласьори, сутеньори и килъри. Дали ще е толкова благосклонен към наркотиците, ако синовете му тръгнат да консумират това, което „така или иначе се дава на улицата"? Вероятно поне в това отношение мисълта му ще еволюира, защото зад грубоватата външност се крие един любящ и всеотдаен баща, който иска за тримата си синове най-доброто.
Що се отнася до това, че поставя националните интереси над всичко – защо в такъв случай никак, ама никак не е склонен да се жертва в името на България и да се съгласи „българските политици да си измият ръцете с него пред ЕС". А дали е така? Или просто държавата най-после се е сетила, че не е нормално някой да разчиства наркотерена със същата лекота, с каквато пука по дивеча в Гурковския балкан.
Това, което го дърпа най-много назад е, че през годините образът му не търпи развитие. Стъпил е здраво върху борческата тапия и не помръдва оттам. А когато говори за военното си образование, сам се иронизира – как ли пък точно той да не стане шеф на Генералния щаб. Да извиняват счетоводителите, но Златко Баретата намира и тяхната професия за крайно безинтересна. Ще видим дали ще говори така, когато Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност започне да задава въпроси на неговите счетоводители. Май тогава ще оцени подобаващо техния труд.
Като мутра на прехода, Златомир Иванов до известна степен е привилегирован. Едно е да носиш като етикет прякора „Демби" и съвсем друго – „Баретата". Напуска Специалния отряд за борба с тероризма във Врана през 1993 г. заедно с Пламен Галев и Ангел Христов (известни като братята Галеви), Алексей Петров и Николай Добрев – бай Добри. В популярната биографична справка, която се цитира от журналистическото съсловие, напускането е „в знак на протест срещу задържането на негови колеги в Хасково, влезли в сблъсък със сутеньори за контрола на паркинг за тирове." Оттам идва твърдението, че е обиден на системата на МВР. А тя какво да каже за него?
Това, което не може да му се отрече е, че наистина е мъжкар. Опитът на Димитър Вучев – Демби да го обиди на „гей", не може да промени факта, че Баретата е човек на честта, какъвто Демби никога няма да бъде. Решението на съда Златомир Иванов да бъде оставен в ареста, защото може да се укрие, е нелеп аргумент. Не му е в характера да тръгне да бяга. Той не е мишка и не се крие. Каквото има да каже, го казва в очите. Това не е лоша черта. Но в комбинация с пословичната му отмъстителност, вече е взривоопасно.
Кристи Петрова
В. „Политика”