Терористичен акт
Точно, когато повярвахме, че идва краят на газовата криза, ставаме свидетели на началото на вайкане сред управляващите, което е обратно пропорционално на инфантилния им оптимизъм от преди броени дни. Докато в края на миналата година ни убеждаваха, че сме най-добре подготвената държава да посрещнем световното финансова криза, няколко седмици по-късно обезгазяването на българската икономика вече провокира точно обратното говорене.
Според министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров България била сега като страна, която е понесла терористична атака. Най-после да сме едно мнение. Чак е притеснително. Да си на едно мнение с П. Димитров означава, че можеш бъдеш заподозрян, че виниш китайците за надигаща се криза с храните ( понеже взели много да ядат), румънците за повишаващи се цени в България ( понеже много пазаруват у нас), а самото правителство – във водене на „сталинградска битка” ( успешна, при това) с Путин за 1 процент повече суверенитет на България върху проекта „Южен поток”. Все абсурди, чиито автор е министърът.
Но това не е всичко. Пак той ни съобщи, че бил „пуснал стрелата” и тя вече лети-в смисъл, че ще има отваряне на старите блокове на” АЕЦ Козлодуй” пък каквото ще да става. Часове по-късно угрижената физиономия на неговия работодател Станишев придаде пред телевизионните камери малко по-различна траектория на тази летяща мисъл с припомнянето, че всяко отваряне на блоковете ще ни струва скъпо. Защото ще си платим със загуба на пари и доверие по европейско линия, допълни го вицепремиерът Калфин, който направо отсече, че не може да има връщане към затихналите ядрени мощности.
Бъркотията е ясна, хаосът е добре структуриран. В тази суматоха от приказки и взаимно изключващи се сигнали би трябвало да сме обръгнали на височайшите глупости. И все пак, когато мегаоптимистът П. Димитров се преобразява мълниеносно в мегапесимист , може би властта се опитва да ни каже нещо, употребявайки за целта своя „шут”?
Възможно ли е да е толкова случайно, че в деня, когато цялото прогресивно човечество, най-вече българските му клонинги, ликуваха с умиление по повод края на газовата война между Москва и Киев, П.Димитров се изяви като хумористичен герой от „Шоуто на Слави”, който с крайното си черногледство вижда фатален изход във всяка една ситуация. „Кризата няма да свърши скоро”, заяви той с гробовно изражение именно в този тъй радостен празничен ден, когато беше обявен край на кризата.
Да припомним, че в началото, буквално на 7-ми януари, ден след като Путин нареди да „врътнат кранчето”, министърът се ангажира с прогноза за едноседмичен срок, в който руският газ ще потече, после се отметна, а сега вече клати глава тъжно и не вярва станалото да се е случило.
Честно казано, не ми се вярва др. Димитров да чете моя скромен блог. А и да го прави, едва ли ме плагиатства. И все пак: аз написах, че спирането на руския природен газ беше акт на държавен тероризъм, който в буквалния смисъл можеше да взриви десетки хиляди български граждани( в Димитровград, например). И П. Димитров изведнъж също заговори за терористична атака срещу България. Такъв бил ефектът за страната ни от газовата криза.
Не, не сме станали съмишленици. Поради малката подробност, че П.Димитров, както и всички останали угрижени от последиците на терористичната атаката покрусени наши управници, не назовава самия терорист. И това ги прави жалки страхливци. Защото терористът не се крие. Той пожела да застане в цял ръст пред света и да подчертае, че решението без предупреждение да бъдат нарушени вероломно договорите с 20 европейски държави насред най-люта зима, е негово. Казва се Владимир Путин.
Ако ли пък П.Димитров намеква, че терористът е украинският президент Юшченко, както внушават от Кремъл, беше редно да го каже. Хубава е да знаем не само какво говорят, но и какво мислят, когато говорят, нашите началници.
Освен ако, като продължават по същия начин, не ни съобщават всъщност, че говорят, без да мислят.
Иво Инджев