Танов-лийкс
И проблемът е, че в момента, в който се отклониш от прогнозируемото според профила поведение, ставаш “проблемен” за служби, а понякога и за частни институции, които правят подобни профили.
У нас обаче дебатът е за подслушването и новата порция тайни записи от телефона на митническия шеф ген. Ваньо Танов.
Генералът твърди, че разговорът му с Менда Стоянова не е истински, тоест обработван е допълнително. Дали е така, или не едва ли ще имаме щастието да узнаем. Но – ако скочим отново към модерното – технологията напредна толкова, че вече е възможно и от домашния компютър, без човек да е професионалист, да направи добър монтаж на звукозапис – да нанася и създава думи, да променя тембри и т.н.
Всъщност съвременните софтуери направиха това достъпно за обикновените потребители – има програми, лесен графичен интерфейс, не е сложно да се извърши обработка на звук… Така, както може да се манипулира снимка на фотошоп. Никакъв проблем не е на някого да бъде сглобен запис примерно как той се кани да убие жена си.
Първият таен запис беше изваден преди години за един от бившите зам.-шефове в ГДБОП. Много се шумя тогава, уж се правиха някакви вътрешни проверки, но реално последици нямаше.
И така този жанр стана особено популярен.
Хората от спецслужбите се убедиха, че няма да има сериозни санкции за изнасяне или монтиране на компроматни записи, и го превърнаха в нещо като масов спорт.
И като че ли единственото, което ни остава, е да разчитаме, че накрая ще ни омръзне да слушаме и гледаме такива неща, че жанрът ще се банализира.
Неговите автори обаче не мислят така и ще продължат да го развиват.
Изходът е прокуратурата и правоохранителните органи да предприемат истински разследвания и на обществото да стане ясно какви са източниците, кой какви отговорности носи. Изправянето пред закона на конкретни хора може да прекрати или поне да намали тази вълна.
Не казвам, че не бива да има публичност за това, което правят политици, магистрати, администрация. Но трябва публичността да става по начина, по който бяха извадени СРС-тата на съдията Петър Сантиров и на Тенчо Попов. По време на делото те станаха публични с разрешение на съдията.
Безконтролният теч на информация и възможността тя да бъде манипулирана и използвана по всякакъв користен начин, водят до голямо напрежение в държавата, изместват дневния ред с най-важните проблеми. Така че трябва да има някакъв ред, и не само за телефонни разговори, а и за други видове информация (като например онези снимки, открити в багажника на взривения мерцедес на Иван Тодоров-Доктора).
Установяването на такъв ред е много трудно предвид новата ситуация с технологиите. Те създават нова среда, изискват нови мерки, защото старите вече не действат. Виждаме как и в такава мощна в технологично отношение държава като САЩ секретна информация става публична.
България трябва да побърза и със законовите, и с техническите мерки. Защото проблемът не е само за държавата, но и за частни институции. Кой е застрахован от проблеми като пробиване на компютърни защити, източване на банкови сметки, изтичане на информация за клиенти и т.н.
ВАЖНО Е!
Разбира се, правилото е, че няма недосегаеми хора – и депутати, и министри, и шефове на агенции могат да попаднат в разследвания.
Когато човек независимо от поста си знае, че не е недосегаем, ще има различно поведение.
Ще е по-малко склонен да нарушава правилата.
Тихомир Безлов,
експерт в Центъра за изследване на демокрацията
в. 24 часа