Там където всички „мислят” еднакво, реално никой не мисли
Както казвахме едно време”Горе ръцете-долу гащите!” А с изути гащи не можеш да тичаш и много бързо те застигат отзад.Пълната липса на любопитство и критичност означава само едно, че това не е партия. Качеството идва от конкуренцията, а там конкуренция няма дори в зачатък. За дебати и лансиране на идеи и дума да не става. Една зала бледи спирохети изпълняваха заповеди и тренираха синхронно гласуване. Стигна се до апотеоза на Прецъфтан Прецъфтанов, който призна, че без Борисов е една пълна нула и мястото му е зад Борисов. Никой не си даде труда да види, че новият им шеф е същата нула като тях, но нула с претенции.Никой не попита какво ще правят от тук нататък.
Втората информация бе за поведението на медиите. Те не само изпълниха заповедта за гащите, но се наведоха и се хванаха за пръстите. Вазелинът беше безплатен и в големи количества.
Преди 22-3 години написах едно стихотворение. Казва се „Покаяние”. Изкушавам се да го публикувам заради актуалното му съдържание.
П О К А Я Н И Е
Ний вдигаме кротко ръка. Еденодушно гласуваме.
Избираме своите епископи на доживотен мандат.
И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме.
И пълним стомах и душа със нитрат.
Създаваме своите деца и отглеждаме внучета.
Безмилостно верни на древен някакъв страх.
И плачем, когато техните малки юмручета,
Безмилостно тежки-като въпроси-превръщат ни в прах.
И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим,
Проклинайки лошия шанс и несретния дял.
Едва тогава разбираме, по студените пръсти-
Човек не живее, а просто се ражда умрял.
Бог да прости политическия живот в България!