ТАКТИКАТА НА БОЖКОВ Е ПЕЧЕЛИВША, ДЪРЖИ ГИ В ШАХ. ОБВИНЕНИЕТО ВЕЧЕ СИ ВКАРА АВТОГОЛ, КАТО ПРАВИ „ПРОВЕРКА“ В РАМКИТЕ НА ДЕЛОТО СРЕЩУ БОЖКОВ.
Божков продължава да пуска информация по малко и няма да се ограничи с изнесеното до сега.
Абсолютно невярно е, че един свидетел ще бъде автоматично елиминиран от съда по съображения за налични близки отношения, защото се преценява има ли доказателства на база на които може да се направи извод, че показанията са категорично недостоверни.
При това даването и приемането на подкуп е много специфично престъпление. Няма случай това да е направено публично и пред свидетел/и. Нима имаше свидетел на даването на сумата и последващото й разпределение при делото срещу Иванчева, Петрова и Дюлгеров? Разбира се, че там имаше една съществена разлика – намерените пари в колата.
Наличните пари обаче не са задължителни за доказването на престъплението. В текста от НК например, се предвижда наказателна отговорност даже само за предлагането на подкуп – т.е. в един съвсем начален етап и без наличието на реално даване на сумата. Като пример може да се посочи делото срещу Анита Мейзер, предложила подкуп на оперативен работник, който свидетелства за това. На база на тези показания тя беше осъдена, присъдата беше проверена от всички съдебни инстанции и влезе в законна сила, а наказанието е изтърпяно.
Така че казаното от този бъдещ свидетел натежава изключително много и несъмнено ще се изнесат и други неща – това е само първото доказателство в подкрепа обвинението на Божков за даваните огромни суми.
Изказва се разочарованието, че не е нанесен изведнъж удар като се изнесат всички доказателства, че обвиненията са верни. А дали това е разумно? Дали при твърденията, че срещу теб е цялата държавна машина и тя действа непочтено, следва всичко да се „сложи на масата“ веднага? Да си “разкриеш картите“ и да дадеш възможност наведнъж и без риск от последващи изненади да елиминираш обвинителя.
Тактиката на Божков е абсолютно правилна, тя държи прокуратурата в неведение относно последващи ходове, защото при всяко нейно действие съществува риск да се докаже в следващ момент нейна предубеденост и непрофесионализъм. А тогава вече нещата могат да станат съвсем скандални, още повече предвид предходната демонстрация на пълна незаинтересованост и нежелание да реагира.
Обвинението вече си вкара автогол, като прави „проверка“ в рамките на делото срещу Божков. Ако действаше професионално нямаше да свърже двете неща – обвинение за неплащане на данъци с твърдения за корупция на други лица без връзка с евентуално извършеното от Божков престъпление. Тази груба грешка вече е достатъчна, за да се направи извод за необективност, предубеденост и нежелание да се разследва дали не е извършено тежко умишлено престъпление от ОПГ, съставено от лица от най-висшия властнически ешалон.
Тактиката на Божков е печеливша, тя държи и обвинените, и прокуратурата в шах и невъзможност да реагират адекватно, защото каквото и да направят рискът действията им да бъдат разобличени от последващи доказателства е огромен.
Точно затова мълчат и чакат – защото не знаят, какво да направят и разбират, че и Божков изчаква реакцията им, за да атакува отново.
NON BIS IN IDEM