Табутата Лукойл, Златев, Правец, или мълчанието на журналистическите агнета
Те не го защитиха, а сведоха глави и приспаха съвестта си с плитко скроена, но удобно подхвърлена история за изнудване.
Тезата за Златев като жертва бе печеливша ПР-стратегия на обслужващата го рекламна агенция D& D, играеща на струните на състраданието. Хегел и Маркс обаче отдавна са казали, че повторното случване на една трагедия завършва по правило с фарс. Стига да имаш търпение и шанс да го дочакаш.
И за Христо Христов, 84-годишен пенсионер от Правец, месеци водещ неравностойна битка със Златев, с едничката цел да запази за семейството си нищожните 2 дка наследствена нивичка, попадаща в терена на олигархичния ВИП голф комплекс в града, бе разгласено, че изнудва изпълнителния директор на ЛУКойл, понеже упорства в отказа си да му я “продаде” (разбирай – подари).
Само преди месеци искането на министър Трайков да му бъдат предоставени данни за ценообразуването на горивата в нефтената рафинерия също бе представено едва ли не като изнудване, а Валентин Златев публично бе издокаран в ролята на жертва, работеща на загуба, водена от дълг към обществото. Нищо чудно номерът и този път да бе успял, ако самият довереник на ЛУКойл за България не “излезе от обувките си” и не показа уродливостта на истинското си лице пред публиката – арогантно, надменно, черпещо сила от многогодишна недосегаемост, надзаконност и безнаказаност. Безпрецедентният тон по отношение на български министър, непознат до сега в най-новата ни история, срина крехката авантюристична кула на “изнудваната жертва”. Трагедията приключи с фарс.
Къде бяха журналистическите агнета през последните три години, когато на пресконференции в БТА и с публикации в интернет, група “непослушни” и извън статуквото в Правец членове на Сдружението за насърчаване на гражданската активност, ползвайки достоверни официални документи, вдигнаха завесата за случващото се зад табелата с надписа на града, публично известен не само като частен, а и като Златевград.
Мълчат журналистическите агнета за заградените от Златеви хиляди декари гори, многократно надхвърлящи размера на законната концесия. Мълчат за общинските пътища и частни гори, попадащи в анексираната от олигарсите територия, достъпът до която става единствено и само с височайше позволение.
Никой не смее да пита как така цялата публична собственост на Правец, построена с щедри средства от бюджета по време на тоталитаризма, днес чрез Златев е собственост на кипърска офшорка.
Никой не пита и защо държавния бюджет с публични средства, събрани от всички български данъкоплатци построи инфраструктури за милиони левове, обслужващи единствено частния голф комплекс. Нито пък защо с парите на европейските данъкоплатци се ремонтира пътя до резиденцията на Тодор Живков, днес (логично!!!) собственост на Златев.
Никой не се възмути от заграбването и унищожаването на учебната гребна база на Техническия университет – София, разположена на брега на правешкото езеро, чиято земя бе купена (излишно е да питате от кого) далеч под цената на метър балатум за квадрат. Нито се осмели да попита защо не е санкционирано противоправното извличане на права от общината и от фирмите на Златев при експлоатацията на държавния до 2009 г правешки язовир.
Никой не се престраши да се поинтересува за придобитите от посланика на Русия два апартамента в комплекса на Златеви в Правец – безпрецедентен акт за действащ висш дипломат на чужда държава.
За сметка на това на тържественото откриване на голф комплекса, уважено лично от премиера Борисов на 14 май тази година, присъстват дузини журналистически агнета, кротко блеещи пред петия по богатство за 2010 г – Златев-старши, получили удобна амнезия за това, че стоят пред човек, осъден с ефективно влязла в сила присъда за длъжностни измами и не помислящи дори да питат откъде идва огромното лично богатство, при положение, че пред органите на НАП се декларират само загуби или пък да проверят съразмерността на доходите на Златев-младши с новопридобитата вила в Гърция на стойност 4 млн Евро, платени кеш и яхтата Ферети за 3.5 млн Евро, купена неотдавна като свадбен подарък.
Трудно е наистина с едната ръка регулярно да се получават ваучери за безплатно гориво, щедро раздавани от ЛУКойл с поръка: “не ни закачайте и не се интересувайте от нас”, а с другата – да се остри перото на справедливостта.
Какво пък. Да се надяваме, че призракът на Мишо Бирата е напуснал владенията на правешките олигарси. На ЛУКойл ще е нужно време да излъска ръждивото петно, появило се върху имиджа му след “инцидента” с лицензите, а смелите, в случай, че такива се намерят, а също и несъгласните с написаното по-горе, каня да се разходят до Правец, да пообиколят голф игрището на Златев и прилежащите терени и когато стигнат до обекта, показан на снимката (намира се в най-скритата от външни погледи част на голф комплекса) да се поинтересуват от Ваньо Танов и от Симеон Дянков:
това импровизирана бензиностанция ли е, защото по външни белези е точно такава – оборудвана е с цистерна, снабдена с искроуловители и мълниезащита, има една бензоколонка с три пистолета за гориво
въпросният обект свързан ли е с НАП и как отчита горивото, което няма техническа пречка да се продава на граждани
откъде и как се зарежда, с какви горива и счетоводно отчитат ли се тези операции
Ако няма престрашили се, значи ще продължаваме да сме свидетели на познатия до скоро диалог: “На каква тема мълчите, колега? На каквато и вие, колежке!” А ние темата си я знаем – Правец, Златев, Лукойл.
Светла Василева