С “Опасните” явлението “Tiping point” се случи

След зверския побой над Огнян някой трябваше да плати сметката. За унизителната преса  над  журналистите, за безнаказаното насилие, за смачканото достойнство на гражданите. Не се намери кой. Оперетните арести на второстепенни фигури изсвистяха встрани като самотни пиратки . А сюжетът с подслушваните депутати увисна като нелеп вътрешнопартиен въпрос . Скупчените чадъри на стотината журналисти в мирния   протест пред софийската църква „Св. Седмочисленици” на четвъртия ден от варварския акт като че ли не предвещаваха нищо заплашително. Властта  след дежурните декларации просто се оттегли от авансцената на събитието, изчаквайки най-гласовитите да се изприказват, а напрежението да се стопи. Но не стана така. Форумите в Интернет  загряха от високия градус, зрители и слушатели нагорещиха телефоните  с гневни коментари по адрес на мафията, на старата ДС, на МВР, на ДАНС, на партията майка и нейните наследници… И на шестия ден, в събота,  едно кратко съобщение обиколи стотици, а, може би, десетки хиляди електронни пощи, в което се оповестяваше възкръсването на „Опасните новини”, в оригиналния му формат. Те се появиха с нов адрес- www.opasnite.eu , с пълния набор от материали, но с легитимно авторство на продължението. След като обясняват причините за възстановяването на сайта, след информират за двете нови рубрики „Квак”/ в чест на Фрогнюз/ и „Алигатори”/ в чест на Джефри ван Орден/  инициаторите от Асоциация на свободното слово „Ана Политковская”, Атанас Чобанов от „Парижки вести” и Богомил Шопов от „Електронно Граница”  приканват за  протест  на 11 октомври в специално каре-листовка, в което четем: „Свобода, а не страх”. Не искаме ДС  2.О  Чели ли сте „Типинг пойнт” на Малкълм Гладуел? Не сте? Направете го скоро. Тази книга предизвика невероятен интерес на запад от нас. Букваният превод е „повратна точка”, но авторът обяснява явлението като „социална епидемия”, като инструмент за създаване на обществени настроения за шеметно кратко време, чрез „инфектиране” на общественото мнение с вълна от популарност. Ключът е крилатата фраза- „Как малките неща могат да предизвикат голяма разлика”. Не се ли случи това с „Опасните новини”? Истински типинг пойнт! При това не съзнателно търсен, не проектиран, не  мислен, не  направляван,  не контролиран. Непорочно заченат от дузина скандални журналистически материала, които никой не се нае да опровергае, но пък с властови усилия се хвана да ги заличи. Знаем не кой, а кои направиха това. А сега стоят зашеметени под напора на възмущението на интернет потребители, зрители, слушатели, обикновени граждани/чрез слуха и мълвата/ и  журналисти – този ефект е трудно да се спре, трудно е и да се прогнозира докъде би стигнал. Щатните цензори, чукът и металните тръби, потрошили Огнян Стефанов направиха след бруталния акт невъзможното- започнаха да съединяват в мрежа за бъдещи действия недоволните и отвратените българи от цял свят срещу корумпирания елит у нас. Но няма да е честно, ако не кажа, че този типинг пойнт си имаше предистория. Тя е в спонтанните протести на природозащитниците, предимно млади и образовани хора, които се събираха за различни акции чрез Интернет . Спомнете си търкаляните от тях   тикви по площадите, зовът им за опомняне до парламента, върволиците им на заден ход по софийските улици, велозадръстванията им по кръстовищата… Затова, ако сега тези мрежи заработят и сплотят българите за общи действия, те няма за пускат подписки за „уволнение на управляващите”, а направо ще им връчат „Обвинителен акт”. Има за какво- за ценовия терор, за алчността на обгрижваните от тях монополи, за бедността и демографския срив, за липсата на бъдеще за младите и за обречеността на пенсионерите, за бетонното умъртвяване на българската природа… Крайно време е да потърсим сметка и на СБЖ. Засилващият се натиск  върху журналистите, осмелили се да оспорват статуквото, не трогна  казионния  съюз. Неговото съществуване се ограничи до няколко търговски дейности , свързани със собствеността  му . СБЖ е просто в кома.На дневен ред е необходимостта от нова структура, която да защити правата и независимостта на гилдията. Една браншова камара, предложена като идея от Николай Колев-Босия, е възможното решение, ако я направим умно и без участието на дежурните мажоретки на властта.Преходът бил приключил, според социологическия бард Андрей Райчев.  Дали? Някакъв преход приключва, със свободно падане след отказ на двигателите, но „черната кутия” още не е отворена. Гражданите на България чакат да научат опасните отговори! И- внимание, типинг пойнт се случи, но заплахата от нови манипулации не е отминала. Лабораториите за фабрикуване на интриги работят, но каквито и сюжети да забъркат там чисто човешката и професионална солидарност на просветените българи не бива да бъде пропилявана.

Дияна Тушева