С ОМРАЗА – ПЛАТЕНА ИЛИ БЕЗПЛАТНА – НИЩО ХУБАВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ
Покрай разкритията на Бойко Борисов, че си общува с Протестна мрежа (факт, който активистите от ПМ се опитаха да отрекат първия път, около 4-и септември, докато не бяха изловени в крачка с видео запис, а и докато Бойко не повтори пак онзи ден, че си е говорил с тях отново, този път за вота на недоверие), за пореден път установих, че когато човек няма аргументи, с които да защити позицията си, се спира на личностните нападки.
Казвам го, защото неколцина от вас ми писаха, че се били появили нови „разкрития“ за мен, разпространявани от активисти на протеста.
Първо, трябва да уточня, че според самите активисти, такива (активисти) всъщност нямало. Протестът е на гражданите, там всички били активисти и лидери. Кой знае защо по телевизиите се изказват обаче само неколцина – сигурно случайно;-)
Второ, не в това е работата, а в друго – и то е, че когато им зададеш въпроса „Кой?“ на тях самите, те нещо се притесняват и тръгват веднага в битка с думите „А ти кой си?“
Опитът да се измести разговорът върху моята скромна личност е логично продължение на невъзможността да се отговори ясно и категорично на твърденията на Бойко Борисов (забележете, това не са мои твърдения, а негови!), в този дух:
– Не, не сме се срещали с него и той лъже.
Или:
– Той не лъже, срещали сме се с него.
На мен лично ми е все едно дали някои са се срещали с него или не, но не ми е все едно, когато не искат да си признаят нещо толкова нормално – да проведеш разговор или среща с лидера на най-голямата опозиционна партия, която при това има в ръцете си парламентарни средства за контрол върху управляващите. Средства, които са значително по-сериозни от разходка по паважа пред Министерския съвет. Напротив – би трябвало активистите да са доволни, че някой иска да ги изслуша, а дори и се съобразява с мнението им. Все пак, за разлика от хората на площада, за Борисов са гласували над един милион души.
И независимо от опитите за разсейване, хора като мен – които от години са под лупата на общественото внимание и сме минали през какво ли не, ще продължим да питаме „Кой“, но не конюнктурно или защото това е „cool“, а защото зад този въпрос имаме десетилетия опит – в успешната борба с властта, в създаването на закони, в обезпечаването на свободен и достъпен Интернет за всички българи, в пускането на сигнали до прокуратурата срещу далаверите на правителството със софтуер на „Майкрософт“, в организирането на международни конференции и срещи в София, в… (Dimitar Ganchev може да допълни този списък, ако иска).
По същото това време, в което рискувахме всичко, някои от сегашните фенове на протеста ни подкрепяха, а други ни спъваха отзад и след това казваха „Знаехме си, че ще паднат“.
Е, чудо голямо – ние падахме, но никога не се предадохме и продължавахме да се изправяме – защото това е в кръвта ни, а и така сме възпитани (който иска, може да прочете на стената на Митко разговорите на баща му с Румяна Узунова, за да разбере за какво говоря).
И когато ние протестирахме, го правихме така, че да постигнем това, за което се борим, но без да обиждаме, нагрубяваме, наскърбяваме и др.п. – все неща, които част от днешните активисти напоследък често използват. Дори с някои от най-големите ни опоненти тогава, се оказа, че можем да намерим много повече от общ език (проф. Нели Огнянова би могла да потвърди как се разправяхме публично с нея и с Иван Таушанов). Може би и това, че ние сме били и сме успешни в обществените дела, с които се захващаме допълнително дразни някои хора, но на вас, ФБ-приятели, ще кажа, че това не е наш и ваш проблем. Това е проблем за онези, които мразят. Защото с омраза – платена или безплатна – нищо хубаво не може да се постигне.
______
И накрая – да не забравя да сложа хаш-тага, че така допълнително популяризирам мнението ми;-) #ДАНСwithme #Кой
Вени Марковски