С ЛИЦЕВИ ОПОРИ СРЕЩУ ОПОРНИТЕ ТОЧКИ!
В опорните точки няма нищо лошо! Особено като са и безспорни като фактология. Всъщност, липсата на опорни точки, говори именно за това – за липса на аргументи!Защото добрите опорни точки не са нищо друго освен добре подбрани факти и разумни обяснения на процесите свързани с тези факти.
Затова, когато нямаш аргументи, се налага да прибягваш до …лицеви опори.
Не онези, с които помпаш мускули на младини, а опори, характеризиращи лицето, с което спорите. С това в общи линии, се изчерпва цялата тактика и стратегия на Бойко Борисов по време на дебат. Описва колко натоварен с грехове е събеседника му, пристрастията на водещия в студиото, медийните зависимости и всичко друго само не и конкретен отговор по специализирана тема.
Може да прозвучи странно, но проблемът на лидера на ГЕРБ не е в липсата на собствени опорни точки. Около него има и умни хора, които могат да му ги напишат, а се предполага, че той може поне да ги прочете.
Лошото в случая е, че се налага и да ги …разбере! Само с четене не става!
Може би най-драстичния пример в това отношение беше Сара Пейлин. Харизматичната губернаторка на Аляска беше кандидат за вицепрезидент на САЩ, но и понятие си нямаше от международна политика. Имаше най-добрите съветници в света, които й правеха най-добрите опорни точки, чрез които подобно на Архимед можеше едва ли не да повдигне света. Само че не ги разбираше. Сякаш собствените й съветници й говореха на чужд език. В резултат на което американските журналисти винаги разбираха че бедната Сара е празноглава като кукла Барби.
Е, ние си имаме Кен!
Който бори опорните точки с лицеви опори!
Антон Луков