СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ В БЛАТОТО НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА ИЛИ КОЙ Е ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ?
Бях завчера на поредното отчетно-изборно събрание на СБП и днес мога с ръка на сърцето да кажа, че абревиатурата СБП вече означава всичко друго, само не и Съюз на българските писатели.
В малкото салонче пред заседателната зала, без дори да погледнат какво става в нея, достолепно си пиеха пиенето и разговаряха за славното минало на СБП неколцина от някогашния литературен елит на България, докато в залата смълчаното мнозинство, или т. нар. „кворум“, прехласнато попиваше всяка трета, ясно изречена пред микрофона, дума на председателя Боян Ангелов.
Няма да се спирам на доклада, който си беше едно мрънкане и вайкане за тежкото положение на писателя днес, смесица от оправдания за раздаваните в столицата и по места в провинцията национални литературни награди на принципа „Ти на мене, аз на тебе!“, нещо като размахване на приятелски пръст към списващите вестника на СБП да не издигат в култ Председателя и членовете на Управителния съвет – и да не описват тъй напоително командировките му в страната и в чужбина, пожелателни препоръки да се печатат повече автори от провинциалните градове, села и паланки извън столицата, както и поплак големите български бизнесмени да си развържат кесиите за издателство „Български писател“.
В залата ми липсваха много приятели – поети и белетристи, които се преселиха в по-добрите светове, нито веднъж в нея дори не надникна Антон Дончев, нямаше го проф. Симеон Хаджикосев, не дойде Любомир Левчев, удивителната Валентина Радинска, отвън с неизменната си малка водка стърчеше – велик, сюблимен и непостижим – гениалният Васил Сотиров, компания му правеха поетът и преводачът Борис Данков и писателят сатирик Димитър Бежански, със своето отсъствие блестяха Дивата Маргарита Петкова и поетът Иван Вълев, нямаше го големият литературен критик и писател Владимир Янев, адски отсъстваше тежката артилерия в поезията – поетът Димитър Горсов, сатирикът Красимир Машев, напусналият наскоро с гръм и трясък СБП великолепен поет Николай Милчев, титанът Христо Карастоянов от Ямбол, старозагорският „отшелник“, дълбоката вода на българската литературна критика и история Георги Янев, прекрасната поетеса Анелия Гешева, посестримата й по перо Зоя Василева – и още колко други…
На техните места беше седнал някой си Георги Георгиев.
Извинете, че не съм чел нищо от него. Дори не знам дали самият Председател на СБП е чел нещо от него. Аз, ако си позволя да бъда малко по-краен, а на мен ми отива, направо ще кажа – съмнявам се, че този Георги Георгиев изобщо може да чете и да пише.
Той просто седеше в заседателната зала. Трайно настанен, с гръб към вратата – и с признателно лице, обърнато към Председателя и към ръководството на събранието.
И същият този Георги Георгиев не просто седеше, но дори беше предложен за член на Управителния съвет. На почивката – заедно с огладнелите от „кворума“, г-н Георги Георгиев сдъвка сандвича с шунка и майонеза и пи минерална вода.
Е, честно ви казвам, това ми дойде малко в повече.
И си излязох.
На тръгване минах през книжарница „Български книжици“ в градинката пред „Кристал“. Попитах момчето в книжарницата кой е Георги Георгиев… и има ли книга от този автор на лавиците в книжарницата. Отговор, естествено, не получих, разбрахме се с приятелско смигване.
На излизане си купих си стихосбирката на младия – и, според мен, изключителен български поет Венцислав Василев – „Утаяване на естеството“. Препоръчвам я на Председателя на СБП и на ръководството.
Защото не само Венци Василев и Мартин Спасов от младите български поети хвърлят камъни в блатото на посредствеността, която днес се шири в СБП, много са – и е тяхно бъдещето на литературна България.
Това бъдеще не може да бъде на Георги Георгиев.
Валери Станков
21 ноемврий 2016 г.
гр. Варна, 11, 55 ч.