Съд за продан

През 1993 година имах лудия късмет като начинаеща репортерка да попадна във вихъра на чудовищен скандал, свързан с контраразузнаването. Съвсем аджамийски се натресох на лицето Веселин Миронов Маринов, който много по-късно бе убит в Хърватска.

Същият Веселин Миронов, въпреки че бе кримиелемент с личностното райзстройство да се изживява като топразузнавач, бе дошъл в морската столица за да създава паралелни структури на Шести отдел и да сваля местната власт. На пръв поглед това звучеше абсурдно, докато не разкрих, че същото лице име абсолютно законна карта на сътрудник на НСС, издадена му от тогавашния шеф на българското контраразузнаване Арлин Антонов.

Историята гръмна,

покрай нея попаднах и на контрабанда на цигари, намерен бе и овъгления труп на бизнесменката Татяна Тотева, приятелка на въпросния “конспиратор”.

Открих и, че тогавашният секретар на Община – Варна Станка Райчева е също с карта на сътрудник на НСС, пак издадена от Арлин Антонов и е превърнала стаята си в общината в секретна картотека на лични досиета, доставени и от неин изключително близък довереник, тогава кадровик в местната полиция.

В началото всички се смееха, тогавашният кмет Христо Кирчев ме обяви “иронично” за Ориана Фалачи, но когато падна трупа на Татяна Тотева и всичко, което бях написала се потвърди, варненският кмет уволни главният си секретар Станка Райчева, а Арлин Антонов заради скандала напусна шефското място в НСС.

Въпросната Станка Райчева беше много добра приятелка с една небеизвестна във Варна съдийка, която винаги оглавяваше някой съд. Магистратката бе известна и с това, че пие през работно време шампанско в керамична чаша, и че успява незнайно как повратливо да се издига в кариерата. В последните си съдийски години в морската столица

тя примираше когато тогавашния главен секретар Бойко Борисов пристигнеше в кабинета и, и за него бе готова на всичко – от разписване, на каквото и да СРС, до всякаква подкрепа за поредните му помпозни акции.

По времето на скандала с НСС и Арлин Антонов, секретарката на Общината ми търсеше цаката на всяка цена. Тогава беше модерно журналистите да се съдят за клевета, защото това беше сравнително нова практика – всеки се чувстваше за нещо обиден и валяха абсурдни дела. Станка Райчева бе разпоредила на нейните придворни приятелки в съда да проверят има ли дела срещу мен и съответно “да ме смачкат”.

“Топ” съдийката си намери една млада подчинена, която също така бурно израстна в кариерата и заради това, че бях написала за една далавера, че е заведено наказателно производство, вместо предварителна проверка

бях осъдена на 8 месеца лишаване от свобода при три годишен условен срок.

Излизайки от съда, на вратата се сблъсках с една от тогавашните мутри на града – това бяха първите години на гангстерските времена и като чу каква присъда са ми дали, изумено ме попита: “Абе, сестро, ние от наште никой не може да се похвали с такова нещо! Що не се обади, щяхме да те оправим?!”. Оправянето, естествено ставаше с пачки.

Така получих първия си урок по българско правосъдие. Освен това вече трудно някой можеше да ме хване в грешка по отношение на предварителната проверка и досъдебното производство.

За по-малко от една година, съдийката, която ме осъди хвръкна в кариерата. А онази, дето пиеше шампанско в керамична чаша и припкаше около бат Бойко като пеперуда, също се издигна и оглави големия съд във Варна.

Въпреки че знаеше оценката ми за нея, същата съдийка един прекрасен съботен ден ме повика при себе си

за да ми предложи материали, с които да съсипя мощна българска фирма, просто защото “не можело така”. И тя не долюбваше шефката на фирмата.

Дори ме посъветва да напиша, че от тази фирма се носели куфарчета с пари за предизборната кампания на тогавашния областен управител Добрин Митев. В кабинета и имаше една млада жена, заровена в папки, която усърдно преписваше нещо. По-късно разбрах, че това е журналистка от “168 часа”. Според магистратката, атаката трябвало да е синхронизирана – хем в националната преса, хем в местната.

Не написах този материал. Защото ми се повръщаше.

Моментално отново се превърнах във враг, който когато дойде сгляда, трябва да бъде смачкан.

Малко по-късно във времето, срещу мен дело заведе една женица от БМФ, която много се беше обидила, че съм казала, че с “некомпетентните си действия” е довела до изключителна авария с български кораб в открито море. Притежавах пълната документация по случая, всички телекси и заповеди, от които ставаше ясно, че пълна некадърщина е довела до страхотията с кораба, заради която някой си пълнеше на всичкото отгоре и джобовете със застраховки.

Делото за клевета бе пълен фарс. И лично наблюдавано под лупа от въпросната “топ” съдийка.

Стигна се дотам, че с абсурдна постановка ми бе отказано да обжалвам присъдата /глоба от 1200 лева заради израза “некомпетентни действия”/ на по-горна инстанция. Защитата ми обжалва този отказ пред Върховния съд, но там бе командирован … друг приятел на въпросната вездесъща съдийка и делото попадна “случайно” точно на него.

Естествено, пих още една студена вода.

Целият окръжен съд ми съчувстваше. Всеки, който ме срещнеше по коридорите шушукаше – ама това е абсурд, това е недопустимо. И никой не посмя да се опълчи на съдебната принцеса.

Така за втори път лично усетих мръсните маньоври на съдебната машина.

Зщо ви разказвам тези лични неща?

Защото като един “рецидивист” продължавам да ровя в журналистическата нива и срещам много калпави репортери, още по-калпави прокурори и съдии. За ченгета – да не говорим.

На някои поименно знам тарифите. Знам къде им се дават пликовете и по колко има в тях за определено дело.

Знам някои магистрати, които от плетени жилетки минаха на дрехи и екстри далеч от втората употреба.

В същото време познавам страхотно честни хора в тази гилдия. Такива – луди, странни и нахъсени, но години наред не предали себе си и морала в правото. Те не са в Брюксел и изобщо не пият шампанско, камо ли в керамична чаша.

И точно заради тях е отвратително това, което продължава да се случва в съдебната ни система.

Преди време написах едно журналистическо разследване за съпруга на една прокурорка, който се е прочул с далаверите си в БМФ. Тази жена, утре както е тръгнало, може и да стане и шеф на прокуратурата – такова червено лоби цвили колко е кадърна. В същото време делото на мъжа и тъне смачкано и пак елегантно оформено, че няма нищо нередно.

Наскоро една съдийка оневини за опит за убийство една от най-свирепите наркобригади в морската столица.

Малко след “справедливата” присъда същата наркобригада подлуди отново града

и вече седмица се търси отвлечен дилър, а градът е на нокти от нова кървава разправа.

Килърът от “Малибу”, свързван с Маджо, също бе пуснат от раз при първата поискана смяна на мярката за неотклонение.

А вчера един съдия, който впоследствие разбрахме, че е кандидат за нова твзвезда, пък отмери “грандиозното” наказание от две години за сводническата група на Иво Джуджето, та се стигна дотам, че прокурор да каже в прав текст, че това е подигравка. Въпреки че обикновено магистратите запазват видимо добрия тон пред хората, макар да си знаят всичките бакии отвътре.

Никой от “великите” журналисти обаче не пита съдиите именно за тези бакии.

Със сластни нотки в гласа обикновено се задават елементарни въпроси, отговорите, на които са ясни и без задаване.

Не си спомням за моден журналист от ефира, който да си е направил труда да се порови в битието на някой съдия и да му зададе от упор въпросите от какво е толкова зависим, че така хрисимо и великодушно накланя везните на Темида накъдето е угодно някому.

Магистратите все по-често се превръшат, благодарение на угодните медии, в напудрени кухи звезди, които в стил Бойко Борисов приказват като латерни как трябва да се реформира по европейски съдебната система и как те в поредното скандално дело са били като железобетон от честност. И в същото зад кулисите не отказват “някой лев” или услугата “да оправим нашия човек”.

Системата е така оплетена като свински черва, че и антимафиотите за нищо на света не си пъхат носа в информациите, които текат за определени магистрати.

Защото тоя е на оня човек, а пък оня е на шуролинката, или братовчеда на някой от високото.

Вчера само тъпоумието в съдебната зала на пияния шофьор, убиецът на варнеския тийнеджър Денислав, спаси една съдийка от поредната “слава” за бързоиздадена присъда, която щеше да доведе до люти клетви.

Ако всичко това ви е прозвучало твърде лично, огледайте се около себе си.

Няма начин да не намерите поне едно сходство с написаното.

Обзалагам се.

Веселина Томова