Съдът като фурнаджийска лопата

Трима от подсъдимите по делото за убийството на Орце Коруновски – Венко Агонцев, Димитър Викентиев и Карамфил Карамфилов, бяха оправдани. В затвора с доживотна присъда, след като бе признат за виновен, че на 22 септември 2002 г. е разстрелял македонският бизнесмен пред очите на десетки свидетели, обаче се върна Малин Крумов-Маце.
Наясно съм, че съдийските решения не са чест обект на коментари. Но последното не ми даде мира. Когато чух подмятания от сорта, че "обърканите" мотиви на ВОС били нарочно зле написани и това накарало колегите им от апелативния да върнат делото за Тропс къщата за ново разглеждане, вече съвсем се разгневих. И не защото шушуканията са лъжливи. И не защото ме е еня, че говорят по адрес на някого, когото лично не познавам, а за напълно пробитата ни система. За тази измекярска машина, която като фурнаджийска лопата умее да се върти и да произвежда мазни клюки подобно на шишкавите кифли от едно време. Та как е възможно един и същи съд веднъж да праща бандитите в затвора, а месеци по-късно по същото дело друг състав, но пак от тази същата съдебна инстанция, да ги оправдава. Кой си затвори очите и кому е нужно това правораздаване? Та не се ли замислят хората, облечени с черни тоги, че и техните близки утре може да станат обект на престъпление. И как тогава, заставайки пред Темида, да чакат възмездие за извършителите.
Въпреки че не съм зъл човек, наистина се надявам, че хората, които с лека ръка раздават оправдателни присъди за едно такова тежко престъпление, ще имат възможността да поседят и на отсрещния фронт. Там, където обикновено сгушени по пейките в наказателната зала, майките и бащите на пострадалите кършат ръце. За да усетят болката. Защото докато това не се случи, няма да има честна присъда.
Съжалявам тези хора, но искрено вярвам, че все още има надежда. Не е вятърничаво да го мисля, защото в цялата тази верига има една служба, наречена прокуратура. Именно там все още работи един честен човек. Казва се Стефка Якимова. Не знам откъде намира сили и на кой бог се моли, но тя е там, за да връща доверието на хората. Това е прокурорът, който единствен има куража всеки път, още преди да е станало късно, да се възползва от закона и да протестира. Всяка една присъда, която поражда интриги и коментари, бива обжалвана. От нея.
Никога не съм се съмнявала, че съдът и прокуратурата работят в перфектна взаимовръзка. И че тази хармония не е само за пред очите на зорките наблюдатели от ЕС. Но понякога, не знам защо, но предпочитам да вярвам на отделни хора, за които знам, че вечер заспиват спокойно, защото освен съвест имат и стабилен характер. И успяват да превръщат злото в добро, без да обличат лакейските одежди и без да създават много шум около собствената си персона.

Нели Кирчева

В. “Народно дело”