Суходол разгроми Бойко

Миналата седмица се случи едно много интересно събитие, което напълно очаквано беше „покрито” от българските медии. То по случайно стечение на обстоятелствата съвпадна със сходни проблеми в Италия и паралелът може съвсем ясно да ни покаже какво всъщност се случва у нас.

На 9 януари – сряда, сдружението на суходолските протестиращи разпространи съобщение, че Върховният Административен съд е отхвърлил разглеждането на обжалването им срещу отварянето на сметището. Привидно – пълен триумф за Бат Бойко. Реално – пълна победа за суходолци, която щеше да унизи максимално кмета, ако медиите не бяха я прикрили. Защото интересното в това определение на съда е мотивът за отказ – нямало какво да се обжалва! И фактите наистина са такива. В процеса на разглежане на случая, от Министерския съвет представили информация, че решение за отварянето на Суходолското депо не е вземано! Съответно – няма нормативен документ, който да влезе в съда и чрез евентуална отмяна – ако е незаконосъобразен, да се затвори сметището. Т.е. в момента то е отворено напълно незаконно! Решил е кметът да го отвори, казал на камионите да возят там, и готово…

Само че „нещата” не стават така. При подобно развитие на събитията казусът напълно се обръща срещу общината, защото в момента с всеки „божи” ден, в който сметта се изсипва там, се трупат огромни глоби от Европа. Един от аргументите за отварянето на Суходол беше, че има заплаха от Европейската комисия, че ще ни глоби, ако не решим проблема с боклука и продължим да го складираме в балиран вид на нерегламентирани прощадки. Съответно – ако се отвори законно сметище, въпросът се решава.

Но Суходол в момента не е законно сметище и стоварването на боклук там е престъпление. И ако българската прокуратура може да си затвори очите, защото подкрепя самооправството на Бат Бойко, самите суходолци са бесни до небесата и ще отнесат въпроса до Европа. И тогава ще плащаме яко заради бабаитлъка на един некадърен кмет.

Принципно, Суходол не може да се отвори законно по лесен начин. За да стане това, трябва да се мине по пълната процедура за откриването на ново сметище. Защото статутът „бивше сметище” в правен смисъл е равен на „голо поле”. Фактът, че някъде е имало депо, не значи че отново може да има без всички оценки за това. А такива оценки реално няма как да минат, защото от всякаква екологична и локационна гледна точка, Суходол е неприемлив вариант. Мястото е твърде близо до населени места, намира се в такава позиция, че ветровете вкарват изпаренията обратно в града, и е точно върху зоната, в която се формират минералните води на Банкя. Поради тази причина никаква екологична оценка не може да мине. Без нея, всяко правителствено решение ще „падне” в съда. Ако пък се „натъкми” поръчкова оценка, самата тя ще „падне” в съда. Реално опитите да се придаде някакъв правен вид на случващото се вече са няколко, и всички те са провалени. Има 2 решения на Общинския съвет на София за отваряне на депото, които са замразени в съда. Има заповед на кмета, която е в същия статус. Има други по-дребни актове, които са обжалвани и спрени. Общият брой на заведените дела е 6. В нито един случай администрацията не може да получи право на предварително изпълнение.

Поради тази причина и се предприе поредната манипулация, при която един заместник-кмет и един заместник-министър, обявиха че има правителствено решение за отваряне на депото. Всъщност, още тогава на разбиращите стана ясно, че такова не може да има, защото подобни решения не се приемат в отсъствието на премиера и на министъра на екологията. И двамата в този ден ги нямаше.

Така всъщност се оказа, че Министерският съвет само „декларирал” принципна подкрепа, но не е вземал решение. И Бат Бойко е в небрано лозе.

Само че, ако никой не знае за една измама, тя не е измама. Така лоялните на новия народен вожд медии фактически направиха истината да изчезне. Не обърнаха никакво внимание на случващото се. И суходолци са „забити” отново в ъгъла. Чрез напълно незаконна репресия спрямо самите тях. Защото намиращата се в квартала полиция трябва да спира незаконно возещите камиони, а не да гарантира пътя им до депото.

Позицията на суходолци обаче само временно е неблагоприятна. В бъдеще този казус може да ги направи милионери всичките, и те да получат много по-високи компенсации от обещаните от кмета виртуални инвестиции в инфраструктура. Защото Европейският съдизобщо не се впечатлява от мускулите на Бойко и ще му натресе такава глоба, че свят ще му се завие. И единственото, което ще го спаси, ще е ако до тогава той вече не е кмет.

Отварянето на Суходол е една от най-успешните пропагандни акции на генерала. Той успя да настрои София срещу Суходол, и с много полиция да постигне своето. Обществеността като цяло е на негова страна. Но когато наблюдаваме историята с боклука, за да я разберем по-добре, е полезно да имаме страничен поглед. Точно за такъв получихме шанс чрез подобна криза в Неапол.

Какъв е проблемът на италианския град?

Много просто – мафията извозва боклука на космически цени и го депонира в сметище. Тя не е съгласна общината да построи завод за преработка, защото тогава ще и се свият приходите. Една мафиотска схема не може да съществува при друг модел на работа освен „сметище”. Защото то е „черна дупка”, в която всичко потъва, и може да си закарал 1 тон боклук, а да отчетеш 10. Единствените контролиращи са някакви общински чиновници, които е лесно да бъдат подкупени. И градът плаща, плаща, плаща…

При наличие на завод това не е възможно, защото самата работа на завода е свързана с количеството боклук. Ползват се определени количества енергия, консумативи и определен брой работна ръка. Няма как да се манипулират всички тези показатели, и винаги ще стане пределно ясно колко е боклукът и за колко да се плаща. При наличие на завод мафията отново ще извозва сметта, но няма да може да си пише сама сметката.

Точно същия е моделът и в София. Местната мафия не желае завод, и поради тази причина не го строи, въпреки че като инвестиция той може да излезе безплатно, благодарение на евро-финансиране. Местната мафия пази модела „сметище” и поради тази причина винаги води ситуацията към криза, при която сметището да бъде единствено решение. И така да продължи източването на града.

Заводът за боклук се обещава вече 10 години и има поне 3-4 отлагания „за последно” с по 1-2 години. Настоящото отлагане също няма да е последно, а след него ще има поредно решение тип „сметище”. Най-вероятно това ще бъде чрез разширение на Суходол – ако успеят да го узаконят, но е възможно да се изгради и някъде другаде. И след 2 години ситуацията отново ще бъде кризисна, заводът ще е на ниво „обмисляне”, и ще се действа с полиция.

Всъщност каузата на Суходол е кауза на София. Именно суходолци се борят – в името на собствения си интерес, да се сложи край на мафиотския боклукчийски модел. Но докато софиянци вярват на кмета и се надъхват срещу суходолци, и едните и другите ще бъдат между губещите. Печалбата – при кмета.

Добри Божилов

Comentari.com