Стъкмистиката на МВР. Правото като излишен лукс

Според статистиката на МВР през 2009 г. има 123 196 престъпления, като от тях са разкрити 56 350.

Център за изследване на демокрацията (ЦИД)

Почти 46% разкриваемост има родното МВР! А тия холандски и прочие бунаци не ни пускат в Шенген! Нашата разкриваемост е супертурбохипер на фона на европейската и всякаквата. Така излиза от мнението на МВР министъра на Грузия, която имаше дългогодишни сериозни проблеми с престъпността. Имаше…до неотдавна. Докато не направи решителна реформа [как – (1) (2)] Та този министър казва: "Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже"
Значи нашите херои малко са поизлъгали. И без грузинския министър си го знаем. Всеки като погледне себе си, роднините, съседите и колегите – кой и какво е пострадал, статистиката ще му се светне. И не само статистиката. Ще му се светне, че в районното полицейско управление НЕ СЕ занимават с престъпността [Не искам да живея така (настроение злобно)]. И дори да има свестни ченгета, системата на лъжовна отчетност ги премачква като валяк. Ако в срок от 30 дена след жалба не открият извършител или поне заподозрян, молят жалващия се гражданин да се откаже от жалбата си; или го отказват от негово име. Причината – трябва да отчитат процент разкриваемост, защото иначе жална им майка. Като откажеш жалващия се от жалбата му – повишава се процентът разкриваемост…
По същата причина масово не се приемат жалби и не се завеждат полицейски производства за разбито мазе, откраднат мобилен и подобни "дреболии". Всеки знае, че за "нашата милиция", която ни пази, това не са престъпления.
Но основната лъжа на МВР е във формулировката на самото понятие "разкриваемост". Всяка преписка, приключена с предаване в прокуратурата, я броят за разкрито престъпление. Огромната част от тези преписки даже не стигат до дело, а от малката останала част – се продънват като кухи хелоуински тикви. Защото милиционерите хал хабер си нямат от процесуално право, респ. от това що представлява омразното им понятие "годно за пред съд съд доказателство". В Магнаурската школа в Симеоново (откъдето са масата меверейски кадри) и в ПУЦ-а на ВИФ за учители по физическо (откъдето е самиот министър) не губят времето на студентите си да учат такива излишности.
По принцип в цялата система на националната сигурност правото е вид излишност. Лукс некъф. За префърцунени. Което е видно от  публичния отчет на прословутата ДАНС – дето по думите на придворния на всички дворове социолог Андрей Райчев, била българското ФБР. Та въпросното бг-ФБР за 2011 г. отчита, че "при 100 преписки през 2011 г., има 32 досъдебни производства, от които са приключили 13, от тях 5 са с обвинителен акт. Има 19,които продължават да се разследват". Мерсим и на туй! 
Щото от МВР-то и това не казват – колко са общо преписките и колко общо досъдебните производства. Но не можем да не отбележим хероичното ДАНС-ово мълчание относно числото на завършилите с осъдителна присъда преписки от "огромния"  брой 5, стигнали до обвинение..
Щото може да не сме учили пожарникарство в Магнаурската школа, ама все ни се струва, че броят осъдителни присъди е важен, да не кажем най-важен критерий за качеството на полицейската работа. И на ония мъже в черно от ДАНС също.

Невена Гюрова

http://semkiibonbonki.blogspot.com