СТРОГО СЕКРЕТНО/СРС/ДАНС/: МОЗЪК, ДА ТЕ ПИТАМ, АЗ БАНДИТ ЛИ СЪМ? ОБАДИ СЕ НА ЧЕРЕПА! АКО ЕДИН МОЗЪК МОЖЕ ДА СИ НАМЕРИ ЧЕРЕПА…
Добро утро.
Ако имате време може да прочете долната скандална стенограма от СРС. И не ме питайте откъде я имам! Не знам.
Строго секретно/СРС/ДАНС/27 юли 2020
Разговор на неидентифицирано лице с прякор Мозъка с друго неидентифицирано лице представящо се за премиер на България:
– Влизай бе, кратуно! Как е жената?
– Коя жена, шефе…?
– Твоята бе, тулуп!
– Ааааа, тази ли! Добре е, шефе, добре е. Вашата как е?
– Какво искаш да кажеш?
– В смисъл?
– С това, как е жена ми?
– Ами, нищооо, просто, викам си, да попитам, добре ли е, със здравето… има ли разширени вени след раждането…такива неща…
– Аз нямам жена бе, тулуп!
– Еййй, верно бе, шефе! Все забравям! Сори, бос! А къв голем и готин мъж сте! Пу! Каква голема и готина жена можехте да имате!
– Какво искаш да кажеш?!
– В смисъл?
– Слушай, Мозък, никога не съм я харесвал Лиляна!
– Ааааа, не! Разбира се, че не сте! Аз за Денито говорих, ама, си викам, я да не споменавам имена, че тея от Дубай напоследък всичко слушат!
– Ха! Именно по този повод те викам! Виждаш, каква е ситуацията, Мозък, ще трябва да препишем още некои съображения на твое име.
– Да, да, разбира се, шефе! Какви съображения, ако смея да попитам?
– Фирмени и финансови, Мозък, фирмени и финансови.
– Ааааа, прекрасно! Браво. Ама, аз нали вече имам на името на жената разни неща….
– Абе, имаш! Кво имаш?! Нищо нямаш!
– 20-тина фирми и няколко милиона в Ливан…
– Това нищо не е! Запиши новите на името на детето!
– Ама, то е на ясла, шефе…
– Нищо! Като се прибере! Ако трябва, Влади ще помогне.
– Няма нужда, тя яслата е до нас.
– Не с яслата бе, с кинтите, със съображенията!
– Ааааа, добре, добре, шефе… Кой Влади?
– Мозък, друго да те питам, според теб, аз бандит ли съм?
– В смисъл?
– В смисъл, бандит ли съм?! Според теб! Ама, честно ми кажи, без да ме четкаш!
– Номер 1 сте шефе! Номер 1! По-голем от вас няма!
– Кви ги говориш бе, тулуп?!
– В смисъл?
– В смисъл, че съм бандит?!
– Ааааа, не, не, не в тоя смисъл! Това е от акцента.
– Кой акцент?
– В смисъл?
Тук в записа се намесват странични шумове, като белене на суджук и търкаляне на фурми. В далечината се чува песен на Преслава.
– Аз ги харесвам, всичките културни дейци, и Аргирови, и Ритон…
– Ритонът вече го продадохме, шефе, за другите двама не знам, но ще питам колегите. Може да са в склада…
– Кой да е в склада?
– Не знам, вие за какво говорихте?
– Не знам.
– Хъм. Странна работа..
– Я извикай Томата, моля те…
– Томаааааа!
– Не викай тука бе, тулуп, обади му се!
– Ааааа, добре, шефе!
Чува се шум от отваряща се вратата и стъргане на зъби.
– А, Николина, здравей, влизай. Познавате се с Мозъка…
– С кого?
– Ти и Николина!
– Ами, че как! Знаем се! На лов сме ходили дори веднъж. И веднъж се гмуркахме във варненския залив. За пробите, от лайната, на Ваньо…
– Чудесно! Значи сте работили заедно и имате стиковка!
– Да, да, прекрасна стиковка имаме!
– Радвам се, взимайте тогава шкафа и тръгвайте. Николина знае пътя, Созопол, Босфора, Бейрут.
– Ама, там не е ли опасно бе, шефе?
– Къде? В Созопол ли? Откак Рейзи, го нема, не е.
– Нееее, в Босфорааа, в Бейрут де! Все ги бъркам тез двете места! Като Бургас и Бусманци са ми! Хаха!
– Не е опасно. И стига си се хилил като неква пача! Тая работа я остави на Николина. Тя има фаца! И още нещо, Мозък.
– Да, шефе!
– Обади се на Черепа. Излъжи го нещо. Кажи му, че всичко ще ОК, ама други ден!
– Сиреч, в сряда, добре, шефе! А къде да го намеря Черепа?
– Откъде да знам. Нали ти си Мозъка! Ако един Мозък не може да си намери Черепа…
Записа прекъсва отново. Чува се влачене на тежко шкафче по паркет. После писък. После отново стъргане на зъби.
– Ало, Дончев, прати чистачката, моля те, че Мозъка се прескрипа с шкафа…. да, да, с молба нека дойде! Абе, ужас, всичко е оплискано! Цялата ми къща е в мозък. Накъдето и да погледна – все Мозък!!! Дори от огледалото мозък ме гледа! Тулупи!
Записа прекъсва. Явно мозъка е пропил по лентата. Само стъргането със зъби продължава да се чува. Звучи далечно. Като от Бейрут.
Васил Петев