СТРАШИЛИЩЕТО НА ЗАБРАВАТА

Състезанието кой ще направи най-голямата услуга на Волен е в разгара си. Мнозина паднаха в този капан, да им е сладко; всички се стараят да го превърнат в Главното Страшилище: безброй коментари, анкети и пр. В една от тях спряха и някакъв минувач чужденец – как щял да коментира скандала; и той рече: „Нищо ни казва, казва ти си луд.“ Въпросната телевизия трябва да е много щастлива от този идиотски отговор.Засега в състезанието води френският посланик.

Той беше очарователен по телевизията: забележително е да наблюдаваш как човек, който би трябвало да владее езика на Бодлер, Маларме и Верлен,

изтезава без никакви угризения българския език.
Иначе като всеки дипломат сигурно е скучен като пакетче чипс, обаче когато взе да се кълчи около българския, стана наистина забавен. Известно е, че когато човек съставя с усилие една или друга фраза на чужд за него език, това го принуждава да прави и други грешки, които иначе не би допуснал. А напъването може и да е забавно за околните, обаче грешките – едва ли.

Например по някое време посланикът взе да разказва, че познава нашето Страшилище още от началото на 90-те години, когато то било главен редактор на вестник „Демокрация“; отишъл да го навести и след визитата си казал, че никога повече не иска да вижда този човек. Не си спомнял какво му казало Страшилището, обаче бил сигурен, че решил повече да си няма работа с него. Това беше красив пример за историческа достоверност. Тук посланикът трябваше да получи един важен въпрос, обаче водещите се бяха притеснили и пропуснаха момента; поначало всеки водещ се разсейва, когато някой срещу него изнасилва езика му – винаги се питаш дали този човек не те будалка по някакъв начин; и така, посланикът не бе попитан какво точно се е случило преди четвърт век, та още трепери от срещата със Страшилището. Жалко.

А поначало след варненския случай на Страшилището доста по-логично би било политиците да си траят, за дипломатите да не говорим. Страшилището пернало полицай в блъсканицата!
Ами политиците облъскаха целия народ години наред се упражняват в това, превърнаха го в боксова круша и пр. Нелепо е сега да го играят на много етични.

Един пък от БСП се изцепил, че всеки друг на мястото на Страшилището щял да бъде застрелян! Хайде, моля ти се, ами сетне какво ще правите без него – защото каквито и глупости да трещят по адрес на Страшилището, то е стратегическият партньор на управляващите, без него те дори няма да успеят да се ометат от властта, ще трябва сами да си подават оставката, което ще си бъде доста комично след всичко, постигнато от тях досега – питайте министър Стойнев, ако не сте сигурни в това. Умните политици още когато вземат властта, са наясно как ще я преотстъпят, в това отношение Страшилището е от изключителна важност за БСП; там вече няма хора като Виденов, който не се поколеба навремето да си хвърли оставката, а сега и в това отношение някой трябва да им свърши работата. Така че да не се радват излишно, защото може да дойде време, когато да се молят на Волен да ги свали от власт.
А дипломатите пък изобщо нямат работа в подобни скандали. И защо всъщност търсеха езиковия насилник, а не емоционално пострадалата, както се твърди, дама от посолството; ако са искали да кълчат българския език, тя щеше да е още по-забавна, понеже го говорела със словенски думи. Тъкмо и нашите езиковеди от Факултета щяха да се забавляват.

А г-н посланикът можеше да бъде питан още нещо, отговорът му щеше да е важен за нашите националисти: какво мисли за твърдението на Марин льо Пен, че мюсюлманските молитви по улиците на френските градове представляват нещо като окупация? Льо Пен си е също Страшилище, за нея са гласували 6 милиона французи, тя не е някакъв чиновник. Затова отговорът на посланика щеше да бъде интересен за мнозина. Вероятно обаче той щеше да каже, че вече е забравил какво мисли по този въпрос. Е-хей, и Женският пазар ще акламира подобна памет.

В крайна сметка политиците ще си направят услуга, ако говорят по-малко за тази история. Друга игра се играе в момента, далеч под повърхността на варненската разправия. Например има вероятност главният прокурор да бъде бламиран – някои смятат, че е време за това, а този случай е най-подходящ.

Политическите лобита се наиграха, стига им толкова. Техните интереси, дори вътре в една и съща партия, са съвсем разнопосочни.
Волен имаше основание да се подложи на варненския си тест, защото става все по-несигурно дали двамата отцепници от ГЕРБ са купени – с идеи, нали –
а не продадени от самия Бойко
Ако е така, Волен е прав да провери котировката на акциите си. И той го направи. Вероятно ще остане доволен от резултата.
Една подробност от скандала остана без нужното внимание – тя се нарича Бахнев. Това е човекът, който е нарекъл един български депутат „простак“. Търсих го, за да го поканя във „Всяка неделя“, но той отказа. Крият го, сякаш има връзка с атентатора от Сарафово.

А Явор Нотев каза по телевизията, че в искането за свалянето на имунитета на Страшилището не е видял приложени показанията на Бахнев. Интересно.
Поначало едно от най-глупавите занимания е да търсим възпитание или етика в политиката, особено в българската. И това, при положение че дори познанието за най-близката ни история изобщо не е коректно, за неговата достоверност да не говорим.

Ето, мина 10 януари – и кои са носителите на хладната истина за събитията през 1997 година? Колцина останаха все още достоверните свидетели – отдавна го няма и Николай Добрев, с всяка изминала година дейците на СДС все повече се вдетиняват в собствените си великански представи за онези събития.

По-миналата есен едно интервю на Жан Виденов във „Всяка неделя“ имаше ефекта на неутронна бомба; изобщо не успяха да отговорят на разкритията му за срещите на Костов с Добрев; и досега онези събития се четат по два различни начина, примерно от президентите Първанов и Стоянов.
Това Страшилище на Забравата е далеч по-опасно от карнавалните тестове на този или онзи, то направо изпепелява историята.
Докато се зверехме във варненската разправия, споменатият Костов сподели някои свои фундаментални разсъждения за обедняването на българския народ; най-накрая и той е забелязал този геноцид и размишлява за него.

Само че, когато Костов протестира срещу бедността, той всъщност протестира срещу себе си.
Защото се натъкваме на един фундаментален въпрос: как щеше да се развие този процес на обедняване, ако той не беше продал държавни притежания за над 30 милиарда само за около 3 милиарда, как наистина? Или пак ще чуваме нелепости като онази, че всяка стока струва толкова, колкото я оцени купувачът? Ами тогава как ще излязат сметките му за „Кремиковци“? Комбинатът беше подарен от Костов за един долар, а оттогава досега се капитализира през различни покупко-продажби в над един милиард лева – и продължават да го препродават.
Това как се обяснява – с какво Страшилище, с чий разум и пр.
Така че 10 януари 97-а, колкото и героичен да изглежда за някои, широко отвори вратата и към криминалната приватизация. Винаги съм се питал защо БСП говори неясно за въпросното начинание на Костов. Тези дни получих обяснение от един от малцината честни български политици: защото работническо-мениджърската приватизация облагодетелства и немалко директори на предприятия, които бяха членове на БСП. Ето ви го отговора.
Предполагал ли е Добрев какви ще са съдбоносни последиците от поведението му в началото на 97-а? А Първанов защо говори несмело за приватизацията? Чрез нея Костов създаде преторианската си гвардия; БСП пък захрани прохождащата червена олигархия. А днес вече е време да се говори за обедняването на народа.

На 10 януари тази година фарсът беше пълен: полицаите бяха десетки пъти повече от малцината демонстранти, които уж щяха да пометат властта по примера на януарските събития от 1997-а.

Стана ми жал за едно младо момче, което търсеше думи, за да обясни провала на фантазиите си; нямаше ги преподавателите от Софийския университет – ментори на окупаторите, нито реформаторите – бяха оставили това момче да се обяснява; нямаше го дори и Филип Димитров, за да го набият повторно в чест на онези събития.

Защо не се случи сънуваният римейк? Защото всичко отиде в небитието – енергията на площадите, истинските, препатилите демократи, толкова различни от маймуните приспособенци край тях, и най-вече СДС се стопи; имитаторите на тази славна някога партия днес се упражняват да вземат властта единствено в телевизионните студиа. Когато не уважаваш историята на своите предходници, си обречен да се криеш като мишка зад гърба на някакво студентче. И това е напълно заслужена съдба, като виждам какви ги дрънкат.

Един бивш министър на СДС каза, че Волен се прицелвал „в определена група лумпени“. Този нахалник дава на статистиката важна информация: в България лумпените са 400 хиляди души. Подобно отвратително говорене е далеч по-опасно от тестовете на Страшилището. А колко и какви са следовниците на мишките? Един друг пък казва, че като вземат властта, ще я върнат като президента Труман след 18 месеца: хубаво обещание, особено като се има предвид, че никога няма да я вземат.

Обречени сме да нямаме История, понеже изобщо не умеем да четем Миналото; тя сякаш ни е ненужна, за нас тя е някакъв парцал, който може да бъде употребен по всякакъв начин. Затова се гънем пред всякакви Страшилища, а не пред Историята.
–––––
* Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, в Pressdaily. bg, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя

Кеворк Кеворкян

В. Преса