СТРАХ

Българинът е бегач самотен.

Спираме, отново се засилваме ….

Носим си табелки: „Доживотен!“

Българин, без право на помилване.

Сменяха се много надзиратели.

Прангите се сменяха.  И дажбите.

Враговете ставаха приятели,

докато приключат с разпродажбите.

Скъсани обувки сме обули,

бедността ни вече няма степени.

Старци ходят като сомнамбули.

Спят деца във блокове разцепени.

…. Българинът – песен недопята.

И сълза, но мътна, от горчивите.

Станахме държава, във която

мъртвите оплакват вече живите!

Добромир Тонев