СТРАХ ЛИ ТЕ Е, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БЛИЗО ДО ТЕБ, ЗНАЙ, ЧЕ ЩОМ ЗАТВОРИШ ОЧИ ЩЕ ЗАСПЯ ДО ТЕБ
Днес, 16 август, стана точно един месец откакто моето куче Бъни хукна към необятните Вселенски полета и изтича да се гушне в мама, Там, Отвъд.
Място не мога да си намеря от тогава. Ходя като изоглавена по 15 километра на ден, пътувам неистово, бягам, но няма как да избягаш от Болката вътре в теб…
Някак се не мога и да пиша за Бъни, а исках да я извадя тази Безусловна Любов навън…, как исках!
И понеже няма нищо случайно, никога нищо случайно няма, изведнъж пред очите ми се появи този текст, който ми даде Знак от тази Безусловна Любов.
Какво чудо е великата Синхроничност, каква Божия Благодат е, и как Божията воля винаги, винаги дава Знаци, стига да имаме душа да ги видим!:
„Емануел Гранди:
Ако те е страх, че не си ми дал достатъчно ласки, да знаеш, че не съм забравил и една.
Съжаляваш ли, че дори и един път си ми се скарал, да знаеш, че дори не го помня.
Щом си мислиш, че си ме оставял сам твърде дълго, да знаеш, че винаги съм те чакал.
Aко те е страх, че си прекарал малко време с мен, да знаеш, че аз дори и в това малко време съм се наслаждавал на всеки миг.
Щом си мислиш, че си играл малко с мен, да знаеш, че никога не съм броил колко пъти си ми хвърлял топката.
Ако си мислиш, че съм забравил парфюма ти, да знаеш, че и сега го усещам от вятъра.
Aко искаш да се преродиш в друг живот, трябва да знаеш, че и аз бих искал да съм твое кученце и в него.
Щом си убеден, че имаш някои недостатъци, трябва да знаеш, че за мен ти си бил перфектният.
Щом вярваш, че любовта може да има край, трябва да знаеш, че в сърцето ми мястото на любовта е безкрайно.
Щом си мислиш, че съжаляваш за нещо преживяно с мен, трябва да знаеш, че няма да променя и една секунда от живота, който съм прекарал с теб.
Aко мислиш, че вече не чувам гласа ти, когато ме повикаш, просто повери на залеза задачата да ми донесе твоите думи.
Ако мислиш, че мога да забравя лицето ти, да знаеш, че исках да живея, за да се насладя на вида ти.
Щом мислиш, че бих могъл да обичам някого повече от теб, да знаеш, че съм те обичал повече от себе си.
Ако си мислиш, че бих искал мек диван, знай, че с теб щях и на камъните да спя.
Aко мислиш, че съм искал повече от колкото си ми дал, да знаеш, че винаги съм се чувствал като най-щастливото кученце на света.
Aко някога си се чувствал самотен, да знаеш, че никога не съм напускал мястото си до теб.
Щом мислиш, че животът ми е бил кратък, да знаеш, че не бих искал да живея и минута повече, ако не го бях прекарал до теб.
Страх ли те е, че вече не съм близо до теб, знай, че щом затвориш очи ще заспя до теб.
Aко мислиш, че не си взимал правилното решение за , трябва да знаеш, че винаги съм ти вярвал.
Винаги.“
Веселина Томова