Страхът изяжда свободата

Не се случва толкова често българските медии в продължение на няколко последователни дни да се занимават с една и съща тема. Обикновено това става, ако е избухнал някакъв грандиозен скандал или пък събитието е с голямо световно или национално значение. През миналата седмица средствата за информация у нас бяха обсебени от интерес към арестуването на петричкия бизнесмен Костадин Хаджииванов. Известен с прякора си Коце Маца, президентът на ФК „Беласица” и през годините преди ареста му в Гърция бе попадал в обсега на различни слухове или интриги. Но никога досега той не е бил осъждан или разследван за извършени престъпления. И никога за действия на съдебната власт срещу Хаджииванов нищо не се е съобщавало. Случаят с ареста му беше интересен не само заради пикантната страна на историята – български бизнесмен, арестуван в чужбина, което изненада властите в собствената му страна. Случаят бе емблематичен и като обобщен символ за начина, по който определен тип капитали търсят политическа легитимация.
Хаджииванов не просто е два мандата общински съветник от Петрич. В продължение на близо година той е бил и председател на общинския съвет в града, а при кандидатирането му за кмет през 2003 г. на балотажа получи подкрепата и на БСП. Наистина социалистите в Петрич не застанаха зад него масово, но натискът от „Позитано” 20 в негова подкрепа е бил достатъчно силен и показателен. Скандалът с Хаджииванов изглежда още по-любопитен на местна почва – в Петрич. Градчето в Пиринска Македония носи всички социологически белези на малките населени места. Хората са сплотени от разбирането за локален патриотизъм и връзките помежду им са толкова преплетени, че те предпочитат да не изнасят навън дори очевидното, само и само да не развалят отношенията помежду си. Преживяванията в малък град при опит да се разследва такава афера могат да бъдат описани и като белетристичен разказ, и в учебник по социология или психология. Предварително хора разказват за проведени обиски от местната служба за борба срещу организираната престъпност в бази на Хаджииванов в местността Рждъч, извършени преди няколко години. Изправени пред микрофон или камера, същите хора се вкаменяват и замлъкват.
В града могат да се чуят какви ли не версии за преплитане на местни канали за трафик на цигари с известните структури на сина на Слободан Милошевич – Марко. Но и тези твърдения си остават само зад кадър. Публично никой не смее да ги произнесе. Да не говорим и за най-големите поводи за „страхове”. Местните социалисти много добре знаят кой от централата на БСП е натискал за подкрепа на Хаджииванов. Но по същия страхови модел имената на високопоставените партийци не биват публично назовавани. Обяснението е – притиснаха ни да мълчим. Едва ли проблем като този с Коце Маца може да бъде разрешен при полемика в Петрич. Каквото и да си мислят хората там, от тяхното мнение не зависи какво ще бъде решението на германските съдебни власти.
Една от основните интриги през последните дни е въпросът защо българските институции не са били информирани предварително за подготвен арест на Хаджииванов или дори защо той не е задържан в България. Отговорът на този въпрос също е голяма изненада. Той е изненада не защото злепоставя българските институции, а напротив – защото по-скоро би им помогнал да получат повече спокойствие и увереност за своята работа. Истината е, че още през ноември миналата година по искане на прокуратурата в германския град Аусбург Хаджииванов е бил разпитван в Националната следствена служба у нас. Случаят е същият, поради който сега е извършено арестуването. Нещо повече – служители от НСБОП близо месец преди разпитите в НСС са извършили обиски в дома и в един от офисите на Хаджииванов. Те иззели търсения от тях доказателствен материал, а при обиските присъствал и един от адвокатите на Хаджииванов – Христо Георгиев. Това означава, че поне за едно близко обкръжение около Коце Маца неговото арестуване не би могло да бъде никаква изненада. Не бива да будят учудване и твърденията, че бивши функционери на ДПС са в близки отношения с Хаджииванов. Това се знае не само в политическите среди, но и от онези, които са подготвили проверките на службите в дома на Коце Маца. В един от дните преди официалния обиск там гостувал известен партиен функционер. Един от близките до Хаджииванов непрекъснато твърди, че е бил шокиран от ареста му в Гърция и че никога не бил чувал за обиски или разследвания от преди година. Когато получи неопровержими доказателства за проведен разпит, човекът каза: "Аз знаех всичко за разпитите и за обиските, но не мислех, че за тях знаят и други. Затова и отричах."
Това може да звучи дори анекдотично, но не е никак смешно. На пръв поглед най-големият проблем сега би била съдбата на ФК „Беласица”. Всъщност истинската драма е доста по-различна. Тя е за обвързването на натрупваните по най-различен начин капитали със съвременната политика. Има някакъв железен консенсус на мълчанието, който не позволява на каквато и да е истина да излезе на бял свят. На фона на тази скованост опасенията, че някой може да се опита да купи и предстоящите местни избори, изглеждат като бели кахъри. И да се разгърне политически пазар през октомври, той пак ще бъде премълчан. Петричани много добре си спомнят за черните пазари на гориво, развивани по време на югоембаргото. Това беше обичайна практика човек да носи по 50 000 марки в джоба си – разказва очевидец. Разказва го на чашка, но не смее да го изговори на висок глас. Един Господ знае какво могат да му направят. Някога имаше един филм – „Страхът изяжда душата”. В България този филм ни се прожектира непрекъснато. Само че заглавието му е друго. Той се нарича „Страхът изяжда свободата”.

Георги Коритаров

В. “Новинар”